Решение № 7634 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9072/2016 г.

Решение № 7634 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9072/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") гр. С., против решение № 4850 от 7.07.2016 г. на Административен съд С. град (АССГ), постановено по адм. д. № 12578/2015 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22222515000554-091-001 от 8.09.2015 г., потвърден с решение № 1797 от 30.11.2015 г. на директора на Д "ОДОП" гр. С..

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът намира извода на съда за недоказаност на знанието на "Б. м. и." ООД (БМИ), че данъкът (ДДС) няма да бъда внесен, за неправилен, необоснован и противоречащ на многобройни обективни данни по делото. Излага подробни съображения относно наличие на основание за ангажиране на отговорността на БМИ по чл. 177 ЗДДС. П. за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова по същество на спора за отхвърляне на оспорването. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът "Б. м. и." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 81, вх. ..., ет. ..., офис 9, оспорва жалбата чрез адв. Левиева. Претендира разноски.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената част от РА на БМИ е ангажирана отговорност по чл. 177 ЗДДС като пряк получател по доставки на стоки и услуги по 76 броя фактури, издадени от "З. с." ЕООД, "Ф. и." ЕООД, "П. к." ООД, "Ф. т." ЕООД и "Д. к." ООД за периодите от 1.03.2014 г. до 30.11.2014 г., общо в размер на 728 853.60 лв. главница и лихви за забава в размер на 83 447.72 лв.

Според констатациите през ревизирания период лицето е осъществявало инженеринг в областта на строителството, като дейността е упражнявана основно като подизпълнител на "С. п. х." ЕООД (СПХ). Считано от 29.05.2012 г. СПХ е собственик на част от капитала на БМИ. Едноличен собственик на капитала на СПХ е Г. И. Г. - съпруг на З. Ж. Г., собственик на БМИ и баща на И. Г. Г., който е собственик и управител на ревизираното дружество, считано от 14.07.2014 г.

Ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит (ДК) в размер на 340 360.00 лв. по две фактури за аванс за покупка на материали от "З. с." ЕООД (с настоящо наименование "М. с." ЕООД), по които данъкът не е внесен от доставчика. Към датата на издаване на РА задълженията на доставчика за данъчен период м. 03.2014 г. са в размер на 340 252.00 лв., като в СД на доставчика за периода са включени единствено спорните фактури. Доставчикът е регистриран по ЗДДС на 1.08.2006 г. и дерегистриран по реда на чл. 176 от ЗДДС, считано от 2.07.2014 г. Упражняваната от него основна дейност е свързана с туроператорство и туризъм. При проверка в информационната система на НАП е установено, че в подадената за 2014 г. годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО не са декларирани приходи от извършвана дейност. Дружеството има задължения в големи размери, възникнали на основание деклариран със СД по ЗДДС, но невнесен данък.

Представени са два договора от 5.03.2014 г. за доставка на материали, като издадените фактури са на обща стойност 2 042 160,00 лв. От представени счетоводни справки /сметка 503 "Банка"/ е установено е, че на 14.04.2014 г. от сметката на БМИ са преведени на "З. с." ЕООД 2 042 160,00 лв., които средства същия ден са преведени обратно на ревизираното лице. БМИ е предоставило за периода от 16.04.2014 г. до 11.07.2014 г. на "З. с." ЕООД 325 360,00 лв. в брой по сключени договори за заем. По счетоводни данни БМИ няма вземания от "З. с." ЕООД, като е извършено прихващане на сумите по счетоводни сметки 499 и 402.

Относно доставчика "П. к." ЕООД е констатирано, че е регистриран по ЗДДС на 9.05.2014 г. и дерегистриран по реда на чл. 176 от ЗДДС, считано от 17.11.2014 г. Има задължения в големи размери, възникнали на основание деклариран по СД по ЗДДС, но невнесен данък, както и деклариран с ГДД по чл. 92 от ЗКПО, но невнесен корпоративен данък. Доставчикът е издал 22 фактури с поредни номера от 10.... 1 до 10..... 22 в периода от 30.06.2014 г. до 14.11.2014 г. с предмет СМР на различни обекти, придружени с договори и актове за изпълнени СМР. За периодите от 1.06.2014 г. до 30.11.2014 г. БМИ е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по същите фактури в размер на 412 348,80 лв. Същевременно ревизираното дружество е предоставило на доставчика за периода от 12.08.2014 г. до 31.12.2014 г. 553_008,00 лв. в брой по сключени договори за заем. Дължимият данък по доставките не е внесен от доставчика, като към датата на издаване на ревизионния акт задълженията по подадени СД за ДДС за отделните данъчни периоди от м. 06.2014 г. до м. 11.2014 г. възлизат на 317 432,30 лв.

Относно доставчика "Ф. т." ЕООД е установено, че е регистриран по ЗДДС на 9.05.2014 г. и дерегистриран, считано от 31.10.2014 г. Има задължения в големи размери, възникнали на основание деклариран със СД по ЗДДС, но невнесен данък, както и деклариран с ГДД по чл. 92 от ЗКПО, но невнесен корпоративен данък. Същият е издал 28 фактури с поредни номера от 10.... 1 до 10..... 28 в периода от 30.06.2014 г. до 30.10.2014 г. с предмет СМР на различни обекти, придружени с договори и актове за изпълнени СМР. БМИ е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 712 554,00 лв. по издадените двадесет и осем фактури за извършени СМР. Дължимият данък по доставките не е внесен от доставчика, като към датата на издаване на ревизионния акт задълженията му по подадени СД за ДДС за отделните данъчни периоди от м. 06.2014 г. до м. 10.2014 г. възлизат на 129 449,00 лв. По справка на счетоводна сметка 501 "Каса" ревизираното дружество е предоставило за периода от 5.08.2014 г. до 30.12.2014 г. на "Ф. т." ЕООД 1 245 000,00 лв. в брой по сключени договори за заем.

Във връзка с плащанията между двете дружества в хода на ревизията е установено по представените счетоводни справки /сметка 503 "Банка"/, че на 2.09.2014 г. от сметката на БМИ са преведени на "Ф. т." ЕООД 2 236 758,00 лв., представляващи плащания по издадени неуточнени фактури. Още на същата дата "Ф. т." ЕООД превежда към БМИ сума в размер на 2 236 758,00 лв., т. е. връща преведената сума в пълен размер.

Относно доставчика "Д. к." ЕООД в хода на ревизията е установено, че е регистриран по ЗДДС на 5.09.2014 г. и служебно дерегистриран, считано от 04.05.2015 г. Има задължения в големи размери, възникнали на основание деклариран със СД по ЗДДС, но невнесен данък, както и по РА за данъчен период м. 09.2014 г. По повод връчено му ИПДПОЗЛ доставчикът е представил 10 фактури с поредни номера от 10.... 1 до 10..... 10, издадени през периода от 30.09.2014 г. до 28.11.2014 г. с предмет СМР, 3 договора за доставка на СМР на различни обекти от 15.09.2014 г., 8.09.2014 г., придружени с анекси и за доставка на материали на различни обекти, придружени с Акт за изпълнени СМР и количествено - стойностни сметки, две платежни нареждания от 26.11.2014 г. за сумата общо в размер на 50_000,00 лв., представляваща разплащане по фактури с № 10.... 3 и № 10.... 4 от 30.09.2014 г. Според представената хронологична справка на счетоводна сметка 503 "Банка" БМИ е превел от банковата си сметка на "Д. к." ЕООД 50 000,00 лв., а разплащания по останалите фактури в размер на 1 053 884,80 лв. не са извършени. БМИ е упражнил правото си на приспадане на ДК по фактурите, но данъкът не е внесен от доставчика, който към датата на издаване на ревизионния акт им задълженията по подадени СД за ДДС за отделните данъчни периоди от м. 10.2014 г. до м. 11.2014 г. и по РА № 22220314001916-091-001/24.04.2015 г. /за данъчен период м. 09.2014 г./ в размер на 63 130,80 лв.

Относно доставчика "Ф. е." ЕООД е установено в хода на ревизията, че е регистриран по ЗДДС на 5.09.2014 г. Има задължения в големи размери, възникнали на основание деклариран със СД по ЗДДС данък, установени с РА задължения и деклариран с ГДД по чл. 92 от ЗКПО, но невнесен корпоративен данък за 2014 г. Издал е на БМИ 12 фактури с поредни номера от 10.... 1 до 10..... 14/ без 10... 8 и 10... 11/ в периода от 30.09.2014 г. до 28.11.2014 г. с предмет СМР, придружени с договори и актове за изпълнени СМР. Доказателства за разплащане по фактурите не са представени. БМИ е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 125 656,00 лв. по спорните фактури. Дължимият данък не е внесен от доставчика, който към датата на издаване на ревизионния акт има задълженията по подадени СД за ДДС за отделните данъчни периоди от м. 10.2014 г. до м. 11.2014 г. и РА № Р-22220314001831-091-001/3.04.2015 г. /за данъчен период м. 09.2014 г./.

Въз основа на посочените факти органите по приходите са формирали извод, че ревизираното лице е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения данък от "З. с." ЕООД, "Ф. е." ЕООД, "П. к." ООД, "Ф. т." ЕООД и "Д. к." ЕООД, както и че получателят по доставките е знаел, че данъкът няма да бъде внесен, тъй като управителят или упълномощено от жалбоподателя лице са имали достъп и пълномощни да се разпореждат с банковите сметки на своите доставчици, т. е. имали са контрол върху действията по внасяне или невнасяне на декларираните задължения по ЗДДС, респективно по превеждане на получавани по банковите сметки на доставчиците парични средства по други такива, с което се избягва и ефективното събиране на дължимите данъци в резултат от предприетите от органите на НАП обезпечителни мерки. В тази връзка "Б. м. и." ЕООД е бил наясно, че задълженията по ЗДДС на неговите доставчици няма да се погасяват, което обосновава извод за ангажиране на солидарната му отговорност по чл. 177 ЗДДС за невнесения от доставчиците данък общо в размер на 728 853,60 лв.

За да приеме РА в коментираната част относно отговорността по чл. 177 ЗДДС за материалноправно незаконосъобразен, административният съд е анализирал предпоставките на солидарната отговорност на получателя по доставки на стоки и услуги. Като спорни е формулирал следните въпроси: 1. Дали, според условието на чл. 177, ал. 2 ЗДДС дружеството - жалбоподател е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от страна на доставчиците; 2. Ревизиращите органи доказват ли, посредством събраните по време на ревизията доказателства, твърдението си за знание у жалбоподателя, че данъкът няма да бъде внесен от страна на доставчиците; 3. Дали облагаемите доставки, (каквито несъмнено са процесните) може да бъдат квалифицирани (чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС), като привидни, заобикалящи закона и/или на цена, която значително се отличава от пазарната, респ. - кое от тези обстоятелства твърдят ревизиращите органи и доказват твърдението си.

Изложил е аргументи, че определената (в едно или друго качество) свързаност между лицата, упълномощени да осъществяват търговската дейност, съвпадението между адресите на офисите им, участието на едни и същи лица в управлението, сами по себе си не представляват неоспорими аргументи за това, че получателят на доставките "БМИ" ООД е бил наясно с практическата невъзможност и/или с липсата на субективна воля у доставчика, да изпълни впоследствие задължението си по чл. 89, ал. 1 ЗДДС. Т. факти нямали стойност на безспорни доказателства за това знание. По аргумент от чл. 177, ал. 3, вр. ал. 2 ЗДДС съдът е приел, че за да докажат тезата си, че регистрираното лице е било длъжно да знае, че доставчикът ще бъде недобросъвестен и няма да внесе начисления във фактурите ДДС, приходните органи дължат да обосноват и докажат поне едно от следните обстоятелства - привидност на доставката, заобикаляне на закона или цена, която значително се отличава от пазарната. Съдът е констатирал, че такова ангажиране липсва в оспорения РА, което означавало съдът да предполага в какво се състои на практика обвинението за участие на "БМИ" ООД в данъчна измама. Констатирал е, че в процесния ревизионен акт не е изследвана хипотезата на привидни доставки и липсва доказване в този смисъл. Напротив, приходните органи признавали документираните с процесните фактури доставки за реално извършени, следователно не твърдели привидност на доставките. Липсвали твърдения, че доставките са на цена, която значително се отличава от пазарната. При това оставала хипотезата, доставките да заобикалят закона, което предполагало фактурите да са съставени единствено с цел превратно упражняване правото на приспадане. Последното означавало, издателите на тези фактури да не са извършили съответните СМР със свои ресурси, каквито внушения и мотиви всъщност били изложени в РД по отношение на: "П. к." (л. 149, л. 157); "Ф. т." (л. 159, л. 167, л. 168); "Д. к." (л. 175); "Ф. е." (л. 178, л. 182), но за целите на доказването по чл. 177 ЗДДС ревизиращите органи удобно били подчертали изрично, че документираните с процесните фактури доставки "са реално извършени".

Поради тези обстоятелства съдът е намерил противоречие в тезата, с която се цели доказване участието на "БМИ" ООД в данъчна измама, като от една страна се обосновава извод за нереалност на доставките, а от друга се твърди точно обратното. Формирал е извод, че в РД и в издадения въз основа на него акт се преплитат едновременно доводи, с които се компрометират отразените във фактурите обстоятелства и които доводи са релевантни за отказ да бъде признато упражненото право на приспадане (чл. 70, ал. 5 ЗДДС), с такива за данъчна измама, обуславящи ангажиране на отговорност по чл. 177 с. з., поради което ревизиращите органи не доказват по категоричен и несъмнен начин, че "БМИ" ООД е знаело и/или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен.

За да е доказан субективният елемент на знание съдът е поставил изискване, освен за позоваване на пълномощните за опериране с банкови сметки, ревизиращите органи да установят, че финансовото състояние на дружествата - доставчици не е позволявало те да покриват задълженията си за данъци и това да е било известно на представляващите и управляващи "БМИ", каквито доказателства по делото липсвали.

Решението за внасяне/невнасяне на ДДС като задължение към Бюджета било на управителя на съответното търговско дружество. Следователно, след като по делото нямало данни за взети в този смисъл решения от управителите на процесните дружества - издатели на спорните фактури, на управляващия (управляващите) "БМИ" ООД не можело да бъде вменена отговорността да знае, че задължението няма да бъде изпълнено от доставчиците. Тъй като недоказването на такова знание не обосновава ангажиране на отговорност за "БМИ" ООД на основание разпоредбата на чл. 177 ЗДДС, РА е отменен като незаконосъобразен в тази част.

Съдът е изложил допълнителни мотиви, че установените между жалбоподателя и издателите на фактурите взаимоотношения, свързани с прихващане на суми и предоставяне на т. нар. "оборотни" парични средства могат да бъдат определени като обичайна практика предвид официално признатата огромна "междуфирмена задлъжнялост" и не са лишени от икономическа логика. Новопредставените от жалбоподателя доказателства съдът е възприел като такива без достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и не е открил производство по чл. 193 ГПК по повод оспорването им от ответника. Дискредитирането на тези частни документи не разколебавало становището му за недоказаност на обвинението в данъчна измама, която да е извършена с участието на ревизираното лице, обосноваваща приложение на чл. 177 ЗДДС.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради неправилно приложение на закона и като необосновано.

Разпоредбата на чл. 177 ЗДДС предвижда особен вид солидарна отговорност за получателите по облагаеми доставки да отговарят за задължение за ДДС на друго лице при изпълнение на уредените сложни фактически състави. Тя има за цел предотвратяването и/или намаляването на данъчните измами, свързани със злоупотреби с ДДС чрез неправомерно ползване на данъчен кредит, която е в съответствие с чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО, потвърдена и в редица решения на Съда на Европейския съюз. Отговорността на получателя по облагаема доставка е за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС тази отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - чл. 120 от ДОПК при условията на пълно и главно доказване. Законовите предпоставки, за да се ангажира тази солидарна отговорност на получателя са дължимият данък да не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка да е привидна, да заобикаля закона или да е на цена, която значително се отличава от пазарната. В чл. 177, ал. 3 от ЗДДС законодателят е предвидил презумпция за знание от страна на получателя, че данъкът няма да бъде внесен ефективно, когато са изпълнени следните условия: 1. дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

Правилно решаващият съд е приел, че са изпълнени част от кумулативните предпоставки, посочени в чл. 177, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, и същите не са били спорни между страните: ревизираното дружество е регистрирано лице - получател по облагаеми доставки и чрез включване на спорните фактури в дневника за покупки за съответните периоди е ползвало право на приспадане на ДК. Не е било спорно, че дължимият данък по фактурите не е внесен от доставчиците, вкл. към момента на издаване на РА. Облагаемите доставки, по които данъкът не е внесен и тези, по които е ползвано право на данъчен кредит, са с един и същи предмет, т. е. изпълнено е изискването по чл. 177, ал. 1 ЗДДС за наличие на пряка връзка между ползвания ДК и дължимия и невнесен данък.

Основният спорен момент е относно субективния елемент от отговорността, а именно дали ревизираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Редакцията на нормата визира две хипотези за възникване на отговорността. В първата хипотеза - получателят е знаел, че данъкът няма да бъде внесен. Касае се за всякакви факти и обстоятелства, че на лицето е било известно или че на лицето не е възможно да не е било известно обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен. При втората хипотеза - получателят е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен, се поставя въпросът дали при полагане грижата на добрия търговец и дължимите в тази връзка усилия (например за проучване стопанската надеждност на доставчика, обезпечаване изпълнението на доставката, осигуряване срещу евентуално неизпълнение и т. н.) с оглед на конкретната доставка, получателят по доставката е следвало да направи извод, че е твърде вероятно данъкът по доставката да не бъде внесен.

За доказване наличието на втората хипотеза на чл. 177, ал. 2 ЗДДС (получателят е бил длъжен да знае) нормата на чл. 177, ал. 3 ЗДДС урежда законова презумпция за знание при кумулативното наличие на посочените изисквания в т. 1 и т. 2, вкл. облагаемата доставка да е привидна, да заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В първата хипотеза на чл. 177, ал. 2 ЗДДС за случаите на знание законодателят не е предвидил нито примерно, нито изчерпателно изброяване на изисквания, при чието установяване знанието да се счита за презюмирано. Следователно, за всеки случай на твърдяно знание, че дължимият ДДС няма да бъде внесен, следва да се направи цялостен анализ на всички обективни факти, при които са извършени доставките, да се проследят последиците от същите, включително данъчноправните последици и то в контекста на цялостната икономическа дейност на ревизираното лице. По изложените съображения са неправилни доводите на решаващия съд, че при всички случаи следва да е доказано, че се касае за привидни или заобикалящи закона доставки или на цена, която значително се отличава от пазарната. Горестоящият административен орган в решението си се позовава на първата хипотеза наличие на знание у получателя по доставките. В РД и РА са обосновани и двете хипотези, като ревизиращите органи правилно са изследвали добросъвестността на ревизираното дружество като указание, че същото е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен ефективно.

Този подход е възприет и в практиката на Съда на Европейския съюз, така в т. 59 и т. 61 от решение по обединени дела С-439/04 и С-440/04 се подчертава, че въз основа на обективни фактори се извършва преценка относно това, дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка, е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС. О., че данъчно задълженото лице е действало добросъвестно и е предприело всяка разумна мярка в рамките на собствените си възможности, е важна предпоставка за решаване на въпроса, следва ли лицето да бъде държано отговорно.

Съвкупният анализ на всички изложени дотук факти и обстоятелства налага извода, че спорните доставки са извършени с единствената цел да се "създаде" право на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя БМИ, т. е. при заобикаляне на закона.

Установените факти и обстоятелства по отношение на отделните доставчици са следните:

I. По отношение на доставчика "З. с." ЕООД, издал на 31.03.2014 г. две фактури с предмет авансово плащане по договори за доставка на материали, е установено, че задълженията му за м. 03.2014 г. са в размер на 340 252 лв. (по спорните две фактури, които са единствените, включени в дневника за продажби) и не са погасени. С постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) е наложен запор на всички банкови сметки на дружеството, но задълженията отново не са заплатени.

1. По счетоводни данни на БМИ на 14.04.2014 г. на "З. с." ЕООД са преведени по банков път средства в размер на 2 042 160 лв. по спорните две фактури. Посочената сума на същата дата и в същия размер е преведена от "З. с." ЕООД на БМИ. Т. е. при доставчика не остават парични средства, с които дружеството да разполага. По счетоводни данни на БМИ между двете суми е извършено прихващане и дружеството няма вземане от "З. с." ЕООД. Това способства създаването на доказателства за плащане между страните, без да е налице реално такова. След като купувачът не е платил на доставчика размера на начисления ДДС по сделката, той не би могъл да има разумно очакване, че доставчикът ще изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделката.

Едва в хода на съдебното производство е представен договор от 11.04.2014 г., съгласно който "М. с." ЕООД (новото наименование на "З. с." ЕООД) е предоставило на БМИ за временно и безвъзмездно ползване сума в размер на 2 050 000 лв. - за оборотни средства, вкл. плащания към доставчици със срок на връщане 31.12.2018 г. Приложено е споразумение от 23.09.2014 г. за прихващане на двете суми, при което задължението на БМИ по двете спорни фактури се счита за погасено.

Тези доказателства не следва да се кредитират поради липсата на достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК, което навежда на извод за съставянето им за целите на съдебния процес. О. е изтъкнатото от приходната администрация несъответствие, което допълнително разколебава достоверността им - смяната на наименованието на доставчика е вписана в ТР на 10.05.2014 г., а новият учредителен акт на дружеството - на 28.04.2014 г. Неясно защо "сключеният" преди това договор за заем от 11.04.2014 г. е с новото наименование на доставчика "М. с." ЕООД.

Договорите от 11.04.2014 г. и от 23.09.2014 г. са оспорени досежно автентичността на подписа на управителя на "М. с." ЕООД М. Ц. Ц., във връзка с което оспорване процесуалният представител на БМИ изрично е заявил, че няма да ангажира доказателства. Това обстоятелство е допълнително основание да не се кредитират новопредставените доказателства, още повече, че същите не установяват реално превеждане на парични средства към доставчика, което е основен релевантен факт при ангажиране на солидарната отговорност на получателя по доставките.

1. Съгласно предоставена в хода на ревизията информация от "И. А. Б.", считано от 4.02.2012 г. с пълномощно от управителя З. Ж. Г. да представлява дружеството, да сключва сделки от негово име, да се разпорежда с имуществото му, вкл. с банковите сметки на БМИ разполага И. Г. Г. - син на управителя на "С. п. х." (СПХ) ЕООД (собственик на част от капитала на БМИ по договор от 29.05.2012 г.) Г. И. Г. - съпруг на З. Ж. Г.. И. Г. Г. е управител на ревизираното дружество, считано от 14.07.2014 г.

По данни от същата търговска банка с правомощия да се разпорежда със сметката на доставчика "З. с." ЕООД в централен клон на банката разполагат З. Г. и И. Г. Г.. От "Инвестбанк" АД е изпратено заверено копие на пълномощно, съгласно което И. Г. представлява "З. с." ЕООД пред банката и клоновете й в страната. По информация, предоставена от същата банка, считано от 14.06.2013 г. с пълномощно от З. Г. да представлява дружеството пред банката разполага И. Г..

Неоснователни са възраженията на ревизираното лице за липса на посочените пълномощни. Същите са налични в представената ревизионна преписка - папка-приложение № 4, л. 212 - 214, л. 189 - спесимен от 23.11.2012 г. от подписите на З. Г. и И. Г. като лица, които имат право да се разпореждат с парите по банкова сметка на БМИ в "И. А. банк" АД, л. 156 - пълномощно от 14.06.2013 г., предоставено от З. Г. в полза на И. Г. за разпореждане с банковите сметки на БМИ в "Инвестбанк" АД, л. 176 - писмо от 7.07.2015 г. "Инвест банк" АД до ТД на НАП гр. С. с информация кои лица са упълномощени са оперират с банковите сметка на "З. с." ЕООД, "П. к." ЕООД и "Ф. т." ЕООД, л. 116 - пълномощно от А. Ч. като управител на "Ф. е." ЕООД в полза на Т. М. К., л. 110 - спесимен от подписа на Т. М. К. като лице, което има право да се разпорежда с банковите сметки на "Д. к." ЕООД, от л. 99 до л. 109 - пълномощни в полза на Т. М. К. да представлява "Д. к." ЕООД и "Ф. е." ЕООД, вкл. като нарежда плащания на всякакви суми без ограничение, подписва всякакви документи от името на дружествата, вкл. платежни, л. 93 - пълномощно от З. Г. в полза на И. Г. да представлява "З. с." ЕООД пред "Ивнестбанк" АД, л. 91 и л. 92 - пълномощни от Г. Д. С. в полза на И. Г. да представлява "П. к." ЕООД и "Ф. т." ЕООД като подписва всякакви документи, вкл. платежни, л. 84 - 88 - пълномощно от Г. Д. С. в полза на И. Г. са представлява дружеството "Ф. т." ЕООД, представено пред "Райфайзенбанк" ЕАД. Пълномощни от Г. Д. С. в полза на И. Г. да представлява "П. к." ЕООД и "Ф. т." ЕООД са представени и от "Инвестбанк" АД - л. 76 - 77. С пълномощно от 6.04.2013 г. Г. И. Г., ЕГН **********, в качеството му на едноличен собственик и управител на "З. с." ЕООД е предоставил пълномощно в полза на сина си И. Г. Г. - л. 78.

1. По данни от Агенцията по вписванията към датата на издаване на фактурите от "З. с." ЕООД собственици на капитала на дружеството са З. Г. и СПХ с едноличен собственик на капитала Г. Г. - съпруг на З. Г..

Предвид горепосочените данни следва да се приеме за доказана предпоставката по чл. 177, ал. 2, предл. 1 ЗДДС - собственици на капитала на двете дружества са едни и същи лица (З. Г. и СПХ), управител на двете дружества е З. Г., право да разполага с банковите сметки на дружествата въз основа на предоставено пълномощно от З. Г. има едно и също лице И. Г., като същевременно физическите лица са "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК (З. и Г. Г. са съпрузи, а И. Г. е син на Г. Г.). Съпругът на З. Г. и баща на И. Г. - Г. И. Г., е едноличен собственик на капитала на "С. п. х." ЕООД, което от своя страна участва в капитала на БМИ с три дяла на стойност 600,00 лв.

Създаването и притежаването на търговски дружества от едни и същи лица и наличието на родствени отношения между физическите лица, възможността едно и също лице да оперира с банковите сметки на двете насрещни страни по доставката, липсата на друга търговска дейност от доставчика "З. с." ЕООД за м. 03.2014 г. (не е спорно, че двете фактури са единствените, включени в дневника за продажби на доставчика) са обективни данни, че действителните отношенията между двете търговски дружества надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка и не могат да се разглеждат като независими. Близката роднинска връзка между страните, наличието на един и същ управител, едни и същи лица, които притежават капитала, т. е. вземат управленските решения, както и едно и също лице, което се разпорежда с банковите сметки на двете дружества, не само улеснява възможността за съставяне на документи и извършване на разплащания, но и обективно и логично предполага, че тези лица разполагат с цялата информация относно дейността на дружествата, вкл. наличието, респ. липсата на плащания. Горното обосновава извод за знание у получателя по спорните доставки за имущественото и финансово състояние на доставчика, за дейността му (в случая липсата на друга търговска дейност), както и за липсата на плащане на данъка по фактурите. Такива действия (едни и същи собственици, управители и лица, опериращи с банковите сметки) обичайно не се предприемат в отношенията между самостоятелни и действащи по независим начин търговци. Всички тези обстоятелства обосновават наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС.

Категорично потвърждение на тези изводи е начинът, по който е извършено "плащане" по фактурите - преводът на сума в размер на 2 042 160 лв. на 14.04.2014 г., която сума още същия ден се връща по сметка на БМИ по договор за заем между дружествата. След като купувачът не е платил на доставчика размера на начисления ДДС по сделката, той не би могъл да има разумно очакване, че доставчикът ще изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделката.

Извършеното прихващане между двете насрещни задължения като способ за погасяването им, т. е. липсата на плащане в пари на цената на стоките с включения в нея ДДС, и липсата на осъществявана от доставчика стопанска дейност, също са обстоятелства, указващи на знание у получателя, че дължимият данък няма да бъде внесен (в този смисъл е решение № 1867 от 14.02.2017 г. по адм. д. № 1353/2016 г., I отд. на ВАС).

II. Доставчика "П. К." ЕООД е издал на БМИ 22 броя фактури с предмет СМР, с данъчна основа от 2 061 744 лв. и ДДС от 412 348.80 лв., данъкът по които не е внесен.

По същите БМИ е приспаднал ДК общо в размер на 412 348.80 лв. По данни от данъчно-осигурителната сметка на доставчика същият има задължения за ДДС за периода от 1.06.2014 г. до 30.11.2014 г. общо в размер на 317 432.30 лв., които не са погасени. Представени са три броя ПНОМ за наложен запор на всички банкови сметки на дружеството, но задълженията отново не са погасени.

1. Собственик на капитала на доставчика е Г. Д. С., ЕГН **********, което лице не е открито в хода на ревизията, включително със съдействието на органи на МВР, за да предостави обяснения относно дейността на дружеството. Подадена е ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2014 г. с декларирана дейност - други довършителни строителни дейности, отчетена е данъчна печалба в размер на 8093.10 лв., но дължимият корпоративен данък от 809.31 лв. не е внесен. Доставчикът ползва данъчен кредит от рискови доставчици в размер на 276 550 лв. за покупки за периода от 1.01.2014 г. до 31.11.2014 г. - от фирми, дерегистрирани по ЗДДС, с огромни задължения към бюджета.

1. Съгласно предоставена в хода на ревизията информация от "И. А. Б.", считано от 4.02.2012 г. с пълномощно от управителя на БМИ З. Ж. Г. да представлява дружеството, да сключва сделки от негово име, да се разпорежда с имуществото му, вкл. с банковите сметки на БМИ разполага И. Г. Г.. Същото лице, считано от 14.07.2014 г. е управител на ревизираното лице. Пълномощно да оперира с банковите сметки на БМИ в същата банка, считано от 3.12.2012 г. притежава и Т. М. К., ЕГН **********, служител по трудов договор на "С. п. х." ЕООД от 2006 г., което дружество от 29.05.2012 г. притежава 3 дружествени дяла от капитала на БМИ с едноличен собственик на капитала Г. И. Г. - съпруг на З. Г. и баща на И. Г..

От "Инвестбанк" АД е предоставена информация, че от 14.06.2013 г. по силата на пълномощно, предоставено от З. Г., с банковите сметки на БМИ се разпорежда И. Г. Г., ЕГН **********.

1. От "Инвестбанк" АД е предоставено пълномощно, с което Г. Д. С., ЕГН ******** упълномощава И. Г. Г., ЕГН ******** да представлява "П. К." ЕООД пред всички търговски банки на територията на страната.

1. От "Р. Б." ЕАД е предоставено пълномощно, с което Г. Д. С., ЕГН ******** упълномощава И. Г. Г., ЕГН ******** да представлява "П. К." ЕООД пред всички търговски банки на територията на страната.

1. Издадените фактури от "П. К." ЕООД на БМИ са единствените, издадени от доставчика за периода м. 06 до м. 10.2014 г., т. е. доставчикът няма друга стопанска дейност в този период. "П. К." ЕООД е регистрирано в ТР на 27.12.2013 г. (по ЗДДС на 9.05.2014 г.) и оттогава с изключение на м. 11.2014 г. извършва единствено и само доставки към БМИ. Доставчикът няма публикувани отчети, няма търговски адрес (на декларирания адрес на управление се намира апартамент - ателие), на същия адрес е регистрирано и дружеството "З. с." ЕООД (с ново наименование "М. с." ЕООД). Издадените фактури са с последователни номера, т. е. доставчикът няма други клиенти. Управителят на "П. К." ЕООД и на друг доставчик "Ф. т." ЕООД е едно и също лице, което не може да бъде издирено дори от органите на МВР. Двете дружества са служебно дерегистрирани на основание чл. 176 ЗДДС като периодът им на регистрация е едва няколко месеца.

Част от грижата на добрия търговец е да извърши проучване, за да се установи надеждността и легитимността на доставчика. При полагане грижата на добрия търговец обичайно се проучва търговския опит на доставчиците и клиентите (например местонахождение, постоянство на търговския адрес, история, публични отчети, други общодостъпни данни). Ревизираното лице претендира да е възложило извършването на огромна по обем специализирана строителна дейност на новорегистрирано дружество, без опит и търговска репутация, чрез лицето Г. Д. С., ЕГН **********, което не може да бъде намерено дори от органите на МВР. Доставчикът няма постоянни търговски обекти, търговска история, не публикува публични отчети, няма данни да разполага с ДМА, поради което не може да се приеме, че БМИ е положило дължимата грижа на добрия търговец да проучи надеждността на доставчика си. Не се касае за прекалено изискване към търговеца, а за стандартно проучване на стопанската надеждност на доставчика с оглед обезпечаване изпълнението на доставката. С оглед данните по делото не може да се приеме, че БМИ е положило дължимата от него грижа на добрия търговец, а това от своя страна навежда на извод за изпълнение на предпоставката по чл. 177, ал. 2, пр. 2 ЗДДС.

Същевременно липсата на друга търговска дейност у доставчика, който е създаден непосредствено преди издаване на спорните фактури и е бил регистриран по ЗДДС в кратък момент от няколко месеца след това, е указание, че спорните фактури обективират доставки, заобикалящи закона - чиято единствена цел е да се създаде данъчно предимство за получателя чрез правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. 2 ЗДДС.

1. Съгласно представена хронология от сметка 501 "Каса" БМИ предоставя пари в брой на "П. К." ЕООД по договори за заем, сключени в периода 12.08. - 31.12.2014 г. общо в размер на 553 008 лв. По банков път БМИ е извършило плащания на 02.09., 10.10. и на 21.10.2014 г. общо в размер на 404 008 лв. по спорните фактури, като към 31.12.2014 г. непогасените му задължения към доставчика са в размер на 1 509 484.80 лв. Същевременно "П. К." ЕООД е извършил плащане към БМИ на 2.09.2014 г. в размер на 163 008.08 лв., с което са намалени задълженията му по предоставените заеми. Видно от хронологията на движението на сметката на БМИ в "Инвестбанк" АД на 2.09.2014 г. тази сума е престояла в сметка на "П. К." ЕООД само за около 2 минути, след което отново е върната на БМИ с посочено основание "по договор". Извършено е прихващане между вземанията по фактури за доставки от "П. К." ЕООД със задълженията на доставчика към БМИ по предоставените заеми, поради което са относими мотивите, изложени относно доставчика "З. с." ЕООД.

Едва в хода на съдебното производство е представено споразумение от 10.12.2014 г., с което е уточнен начина на погасяване на задълженията по сключените договори за СМР е по предоставен от БМИ на доставчика заем в размер на 553 008 лв. Извършено е прихващане между дължимата от доставчика сума в размер на 390 000 лв. (след приспадане на "платените" на 2.09.2014 г. средства в размер на 163 008 лв.) и сумата в размер на 411 840 лв. - задължения за изпълнение на СМР. Договорено е остатъкът от сумата да се изплати след въвеждане на строителните обекти в експлоатация след подписване на протокол обр. 16 по Наредба № 3/2003 г. и издаване на разрешение за ползване, за което по делото липсват доказателства.

Обосновано представителят на приходната администрация е изтъкнал несъответствия в представените документи, които разколебават тяхната истинност и навеждат на извод за изготвянето им за целите на процеса - по предоставени в хода на ревизията счетоводни данни в периода от 11.12.2014 г. до 31.12.2014 г. БМИ е превело на доставчика едва 165 000 лв., поради което няма как на 10.12.2014 г. страните да разполагат с информация за преведена сума в размер на 553 008 лв., какъвто превод на парични средства не е осъществен към доставчика към датата на споразумението от 10.12.2014 г.

Документите са оспорени от ответника досежно автентичността на подписа на управителя на "П. к." ЕООД Г. Д. С., във връзка с което оспорване процесуалният представител на БМИ изрично е заявил, че няма да ангажира доказателства. Това е допълнително основание да не се кредитират новопредставените доказателства, още повече, че същите не установяват реално превеждане на парични средства към доставчика, което е основен релевантен факт при ангажиране на солидарната отговорност на получателя по доставките.

Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза потвърждава наличието на задължение на БМИ към доставчика към 31.12.2014 г. в размер на 1 509 485 лв. Дори след извършени по документи прихващания в размер на 1 114 608 лв. остават непогасени суми от общо дължимите 2 474 093 лв. по процесните фактури. При наличните данни за липса на реално плащане по спорните фактури получателят по тях не може да има обосновано очакване, че доставчикът ще изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделката, за което задължение е ангажирана солидарната му отговорност.

Заключението на ССЕ, че с преведените и прихванати от БМИ в периода от 30.06.2014 г. до 30.12.2015 г. средства доставчикът е могъл да заплати задълженията си за ДДС по спорните фактури не обосновава извод за освобождаване на получателя от отговорността по чл. 177 ЗДДС. К. се посочи, не се касае за реално постъпване на парични средства при доставчика, а извършеното прихващане на насрещни задължения като начин на погасяването им не обосновава очакване за погасяване на задълженията на доставчика към бюджета поради липса на реални постъпления на парични средства при него. Тези съображения са относими за всички доставчици и не следва да бъдат преповтаряни.

Указание за наличие на субективния елемент по чл. 177, ал. 2 ЗДДС е фактът, че до издаване и връчване на заповедта за възлагане на ревизия (в случая на 31.01.2015 г.) БМИ не е платило стойността и данъка по фактурите на доставчика, поради което е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика като резултатна величина по справките-декларации за съответните данъчни периоди. След като получателят по фактурите е забавил плащането, то той е знаел, че доставчикът не може да се разчете с бюджета в сроковете по ЗДДС. Н. от извода на ССЕ, че доставчиците са разполагали със средства за заплащане на ДДС, то доказателства в тази насока не са ангажирани, с което са доказани обстоятелствата по чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС (в този смисъл е решение № 116 от 6.01.2016 г. по адм. д. № 393/2015 г., I отд. на ВАС). Не може да се приеме, че наличието на средства при доставчика ще доведе до изпълнение на данъчните му задължения (решение № 6863 от 10.06.2015 г. по адм. д. № 9108/2014 г. на ВАС, VIII отделение).

Съвкупната преценка на горепосочените обстоятелства навежда на извод за доказаност на предпоставката по чл. 177, ал. 2, предл. 2 ЗДДС - получателят по фактурите е бил длъжен, полагайки грижата на добър търговец, да знае, че ДДС по тях няма да бъде платен - собственик на доставчика е лице, което не може да бъде открито дори от органите на МВР, а в същото време е предоставило пълномощно в полза на И. Г. Г., ЕГН ******** да са разпорежда с всички банкови сметки на дружеството във всички банки в страната. Така едно и също лице И. Г. Г., ЕГН ******** има право да се разпорежда са банковите сметки на двете страни по доставката. Доставчикът няма друга търговска дейност извън доставките към БМИ (освен за м. 11.2014 г.) и е бил регистриран по ЗДДС в рамките на няколко месеца, след което е служебно дерегистриран. Извършеното прихващане между двете насрещни задължения като способ за погасяването им, т. е. липсата на плащане в пари на цената на стоките с включения в нея ДДС, и липсата на осъществявана от доставчика стопанска дейност, също са обстоятелства, указващи на знание у получателя, че дължимият данък няма да бъде внесен. След като купувачът не е платил на доставчика размера на начисления ДДС по сделката, той не би могъл да има разумно очакване, че доставчикът ще изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделката.

Липсата на друга търговска дейност у доставчика, който е създаден непосредствено преди издаване на спорните фактури и е бил регистриран в кратък момент от няколко месеца след това, е указание, че спорните фактури обективират доставки, заобикалящи закона - чиято единствена цел е да се създаде данъчно предимство за получателя чрез правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. 2 ЗДДС.

III. Относно доставчика "Ф. т." ЕООД, издал на БМИ 28 броя фактури с предмет СМР с данъчна основа от 3 562 770 лв. и ДДС от 712 554 лв., данъкът по които не е внесен.

За периода 1.06.2014 г. - 30.11.2014 г. БМИ е приспаднал по фактурите ДК общо в размер на 712 554 лв. По данни от данъчно-осигурителната сметка на доставчика същият има задължения за ДДС за периода от 1.06.2014 г. до 30.11.2014 г. общо в размер на 129 449 лв., които не са погасени. Има наложени обезпечителни мерки - запор на всички банкови сметки на дружеството, но задълженията отново не са погасени.

1. Собственик на капитала на доставчика е Г. Д. С., ЕГН **********, което лице не е открито в хода на ревизията, включително със съдействието на органи на МВР, за да предостави обяснения относно дейността на дружеството. Подадена е ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2014 г. с декларирана дейност - строителство на хидротехнически съоръжения, отчетена е данъчна печалба в размер на 11 652.72 лв., но дължимият корпоративен данък от 1165.72 лв. не е внесен. Доставчикът ползва данъчен кредит от рискови доставчици в размер на 501 940 лв. за покупки за периода от 1.01.2014 г. до 31.10.2014 г. - от фирми, дерегистрирани по ЗДДС, с огромни задължения към бюджета.

1. Съгласно предоставена в хода на ревизията информация от "И. А. Б.", считано от 4.02.2012 г. с пълномощно от управителя на БМИ З. Ж. Г. да представлява дружеството, да сключва сделки от негово име, да се разпорежда с имуществото му, вкл. с банковите сметки на БМИ разполага И. Г. Г., който считано от 14.07.2014 г. е управител на БМИ.

Пълномощно да оперира с банковите сметки на БМИ в същата банка, считано от 3.12.2012 г. притежава и Т. М. К., ЕГН **********, служител по трудов договор на "С. п. х." ЕООД от 2006 г., което дружество от 29.05.2012 г. притежава 3 дружествени дяла от капитала на БМИ. СПХ е собственост на Г. И. Г..

От "Инвестбанк" АД е предоставена информация, че от 14.06.2013 г. по силата на пълномощно, предоставено от З. Г., с банковите сметки на БМИ се разпорежда И. Г. Г., ЕГН **********.

1. От "Инвестбанк" АД е предоставено пълномощно, с което Г. Д. С., ЕГН ******** упълномощава И. Г. Г., ЕГН ******** да представлява "П. К." ЕООД пред всички търговски банки на територията на страната.

1. От "Р. Б." ЕАД е предоставено пълномощно, с което Г. Д. С., ЕГН ******** упълномощава И. Г. Г., ЕГН ******** да представлява "П. К." ЕООД пред всички търговски банки на територията на страната.

1. Издадените фактури от "Ф. т." ЕООД на БМИ са единствените, издадени от доставчика за периода м. 06 до м. 10.2014 г., т. е. доставчикът няма друга стопанска дейност. Регистриран е в ТР на АВ на 27.12.2013 г. и по ЗДДС на 9.05.2014 г., като до момента на дерегистрацията си на 31.10.2014 г. извършва единствено доставки към БМИ. Доставчикът няма публикувани отчети, издадените фактури са с последователни номера, т. е. доставчикът няма други клиенти. Управителят на "П. К." ЕООД и на "Ф. т." ЕООД е едно и също лице, което не може да бъде издирено дори от органите на МВР. Двете дружества са служебно дерегистрирани на основание чл. 176 ЗДДС поради нередности в търговското им поведение като периодът им на регистрация е едва няколко месеца.

Част от грижата на добрия търговец е да извърши проучване, за да се установи надеждността и легитимността на доставчика. При полагане грижата на добрия търговец обичайно се проучва търговския опит на доставчиците и клиентите (например местонахождение, постоянство на търговския адрес, история, публични отчети, други общодостъпни данни). Ревизираното лице претендира да е възложило извършването на огромна по обем специализирана строителна дейност на новорегистрирано дружество, без опит и търговска репутация, чрез лицето Г. Д. С., ЕГН **********, което не може да бъде намерено дори от органите на МВР. Доставчикът няма постоянни търговски обекти, търговска история, не публикува публични отчети, няма данни да разполага с ДМА, поради което не може да се приеме, че БМИ е положило дължимата грижа на добрия търговец към делата си. Не се касае за прекалено изискване към търговеца, а за стандартно проучване на стопанската надеждност на доставчика с оглед обезпечаване изпълнението на доставката. С оглед данните по делото не може да се приеме, че БМИ е положило дължимата от него грижа на добрия търговец, а това от своя страна навежда на извод за изпълнение на предпоставката по чл. 177, ал. 2, пр. 2 ЗДДС.

1. Съгласно представена хронология от сметка 501 "Каса" БМИ предоставя пари в брой на "Ф. т." ЕООД по договори за заем, сключени в периода 05.08. - 30.12.2014 г. общо в размер на 1 245 000 лв.

Едва в хода на съдебното производство са представени извлечения от банкова сметка на БМИ в "Инвестбанк" АД за периода от 1.09.2014 г. до 31.12.2014 г. Сметката е открита на 1.09.2014 г., при което са направени разходи за откриването й и захранване със сумата в размер на 60,50 лв.

На 2.09.2014 г. в 11:21 часа от "С. п. х." ЕООД по сметката на "БМИ" ООД е преведена сумата в размер на 500 000,00 лв.

На 2.09.2014 г. в 11:23 часа от същата сметка "БМИ" ООД превежда по сметка на "П. к." ЕООД сумата от 163 008,00 лв. с основание "по фактури" - конкретни фактури не са посочени в извлечението.

На 2.09.2014 г., няколко минути след получаване на посочения превод, "П. к." ЕООД превежда /връща/ по сметката на "БМИ" ООД сумата от 163 008,00 лв. с посочено основание "по договор". Т. е. тази сума, за която "БМИ" ООД твърди, че е превело по банков път на "П. к." ЕООД като частично плащане по издадени от доставчика фактури е престояла в сметката на последния 2 минути преди обратното й връщане на наредителя.

По този начин към 11:25 часа на 2.09.2014 г. в сметката на "Б. м. и." ООД отново са налични първоначално получените от "С. п. х." ЕООД 500 000.00 лв.

В 11:25:46 часа на същата дата БМИ превежда по сметка на "Ф. т." ЕООД сумата в размер на 500 000,00 лв. с основание "по фактури" - неуточнени конкретно при превода.

В 11:30:54 часа на същата дата "Ф. т." ЕООД връща /превежда обратно/ по сметката на жалбоподателя сумата от 500 000,00 лв. с основание "по договор" - неуточнен.

В 11:31:57 часа на същата дата БМИ отново превежда върнатата от "Ф. т." ЕООД сума от 500 000,00 лв. с основание "по фактури" - неуточнени конкретно при превода.

В 11:36:45 часа на същата дата "Ф. т." ЕООД връща /превежда обратно/ по сметката на жалбоподателя същата сума от 500 000,00 лв. с основание "по договор" - неуточнен.

В 11:38:11 часа на същата дата БМИ отново превежда върнатата от "Ф. т." ЕООД сума от 500 000,00 лв. с основание "по фактури" - неуточнени конкретно при превода.

В 11:42:40 часа на същата дата "Ф. т." ЕООД връща /превежда обратно/ по сметката на жалбоподателя същата сума от 500 000,00 лв. с основание "по договор" - неуточнен.

В 11:44:04 часа БМИ отново превежда върнатата от "Ф. т." ЕООД сума от 500 000,00 лв. с основание "по фактури" - неуточнени конкретно при превода.

В 11:48:24 часа на същата дата "Ф. т." ЕООД връща /превежда обратно/ по сметката на жалбоподателя същата сума от 500 000,00 лв. с основание "по договор" - неуточнен.

В 11:51:28 часа на същата дата БМИ превежда част върнатата от "Ф. т." ЕООД сума в размер на 236 758,00 лв. с основание "фактура" - неуточнена.

В 11:57:33 часа на същата дата "Ф. т." ЕООД връща /превежда обратно/ по сметката на жалбоподателя същата сума от 236 758,00 лв. с основание "по договор" - неуточнен, с което по сметката на жалбоподателя отново е налице първоначално постъпилата /в 11:25 часа/ сума в размер на 500 000,00 лв.

Сумата в цялост е върната обратно по сметка на "С. п. х." ЕООД в 12:00:20 часа на 2.09.2014 г.

Описаната хронология на извършените преводи за времето от 11:25 часа до 12:00 часа на 2.09.2014 г. по сметката на "БМИ" ООД в "ИНВЕСТБАНК" АД показва по безспорен начин, че в нито един момент от тези 35 минути на извършване на преводите сумата в размер на 2 236 758,00 лв. като цяло не се е намирала като налична в банковата сметка на доставчика "Ф. т." ЕООД като плащане по част от издадените от това дружество фактури. В сметката на доставчика за по няколко минути се е намирала единствено сумата от 500 000,00 лв. или част от нея, след което незабавно е връщана и превеждана обратно, докато е достигнато движение на парични средства в размер на 2 236 758,00 лв.

Основателна е тезата на касатора, че няколкоминутният престой на парични средства в размер на 500 000,00 лв. по банковата сметка на "Ф. т." ЕООД не представлява плащане по банков път на дължима по издадени от това дружество фактури в размер на 2 236 758,00 лв., а единствено създаване на привидност за такова чрез описаната поредица от банкови операции. Извършването им от участващите в тях дружества в посочения период от време, от своя страна, изисква и предполага наличието на предварителна съгласуваност на последователността от действия и на целения краен резултат. Това от своя страна предполага предварителното знание на жалбоподателя, че сумите в размер на 500 000,00 лв. ще му бъдат върнати до няколко минути с оглед извършване на следващите гореописани операции, което се отнася и до гореописаното аналогично "плащане" по неуточнени фактури на "П. к." ЕООД в размер на 163 008,00 лв. Тези действия са улеснени поради наличието на един и същ пълномощник И. Г. Г., който да се разпорежда с банковите сметки на БМИ и на доставчика, което от своя страна е указание за наличие на субективния елемент на знание у получателя по смисъла на чл. 177, ал. 2, предл. 1 ЗДДС.

Предоставянето на неограничени разпоредителни права с банковите сметки на едно дружество представлява предоставяне на разпоредителни права и върху съществена част от имуществото му, което предполага и съществена информация за дейността му. Логично е лицето, което оперира с банковите сметки да е запознато с дейността на търговеца и да има яснота относно основанието, на което се нареждат банковите плащания. Така пълномощникът на БМИ И. Г. е наясно, че реално не се превеждат парични средства по сметка на доставчика. От друга страна и оперирайки с банковите сметки на доставчика същото физическо лице, свързано по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК с управителя на БМИ и сам управител от 14.07.2014 г. е наясно, че за периодите на издаване на фактурите не се извършват плащания на ДДС от съответните сметки на доставчика. Горното обосновава доказаност на субективния елемент по чл. 177, ал. 2, предл. 1 ЗДДС.

Едва в хода на съдебното производство е представен договор от 1.09.2014 г., съгласно който "Ф. т." ЕООД предоставя на БМИ за временно и безвъзмездно ползване сума в размер на 1 000 000 лв. - за оборотни средства, вкл. плащания към доставчици със срок на връщане 31.12.2017 г. Приложено е споразумение от 11.12.2014 г. за прихващане на двете суми, при което с извършеното от БМИ на 2.09.2014 г. плащане на сума в размер на 2 387 358 лв. следва да се считат погасени задълженията му по издадени фактури за изпълнени СМР.

Обосновано представителят на приходната администрация е изтъкнал несъответствия в представените документи, които разколебават тяхната истинност и навеждат на извод за изготвянето им за целите на процеса - по предоставени в хода на ревизията счетоводни данни в периода от 12.12.2014 г. до 31.12.2014 г. БМИ е превело на доставчика едва 165 000 лв., поради което няма как на 11.12.2014 г. страните да разполагат с информация за преведена сума в размер на 1 245 000 лв., какъвто превод на парични средства не е осъществен към доставчика към датата на споразумението от 11.12.2014 г.

Обоснована е тезата на касатора, че с новопредставените доказателства за предоставени заеми и прихващане се цели изкуствено създаване на правно основание за извършване на преводи от доставчика към БМИ, така че средствата да се върнат при първоначалния си източник.

Новопредставените документи са оспорени от ответника досежно автентичността на подписа на управителя на "Ф. т." ЕООД Г. Д. С., във връзка с което оспорване процесуалният представител на БМИ изрично е заявил, че няма да ангажира доказателства. Това е допълнително основание да не се кредитират новопредставените доказателства, още повече, че същите не установяват реално превеждане на парични средства към доставчика, което е основен релевантен факт при ангажиране на солидарната отговорност на получателя по доставките.

Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза потвърждава наличието на задължение на БМИ към доставчика към 31.12.2014 г. в размер на 1 887 966 лв. Дори след извършени по документи прихващания в размер на 2 587 358 лв. остават непогасени суми от общо дължимите 4 275 324 лв. по процесните фактури. При наличните данни за липса на реално плащане по спорните фактури получателят по тях не може да има обосновано очакване, че доставчикът ще изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделката, за което задължение е ангажирана солидарната му отговорност.

Съвкупната преценка на горепосочените обстоятелства навежда на извод за доказаност на предпоставката по чл. 177, ал. 2 ЗДДС - получателят по фактурите е бил длъжен, полагайки грижата на добър търговец, да знае, че ДДС по тях няма да бъде платен - собственик на доставчика е лице, което не може да бъде открито дори от органите на МВР, а в същото време е предоставило пълномощно в полза на И. Г. Г., ЕГН ******** да са разпорежда с всички банкови сметки на дружеството във всички банки в страната. Така едно и също лице И. Г. Г., ЕГН ******** има право да се разпорежда с банковите сметки на двете страни по доставката. Доставчикът няма друга търговска дейност извън доставките към БМИ и е бил регистриран по ЗДДС в рамките на няколко месеца, след което е служебно дерегистриран. Хронологията на извършените разплащания между страните по доставките на 2.09.2014 г. е указание за привидност на плащането като доставчикът "Ф. т." ЕООД реално не разполага с парични средства. След като купувачът не е платил на доставчика размера на начисления ДДС по сделката, той не би могъл да има разумно очакване, че доставчикът ще изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделката.

Относими са мотивите относно извършеното прихващане между задълженията на двамата търговци, както и липсата на търговска дейност у доставчика, като индиции за знанието на получателя, че дължимият данък няма да бъде заплатен, както и за наличието на сделки, сключени с единствена цел заобикаляне на закона.

IV. Относно доставчика "Д. к." ЕООД, издало в периода от 1.09. до 30.11.2014 г. 10 фактури на БМИ с предмет СМР с данъчна основа 919 904 лв. и ДДС в размер на 183 980.80, е установено, че доставчикът е регистриран по ЗДДС на 5.09.2014 г. и служебно дерегистриран на 4.05.2015 г. Има задължения по ЗДДС по РА за м. 09.2014 г. и по СД по ЗДДС в големи размери. По данни от данъчно-осигурителната сметка на доставчика същият има задължения за ДДС за периода 1.09.2014 г. - 28.11.2014 г. в размер на 63 130.80 лв. Има наложени обезпечителни мерки - запор на всички банкови сметки на дружеството, но задълженията отново не са погасени.

За данъчни периоди от 01.09. до 30.11.2014 г. БМИ приспада по фактурите данъчен кредит общо в размер на 183 980.80 лв.

1. Собственик на капитала на доставчика е А. Т. Ч., ЕГН **********, което лице не е открито в хода на ревизията, за да предостави обяснения относно дейността на дружеството.

1. Съгласно предоставена в хода на ревизията информация от "И. А. Б." АД, считано от 4.02.2012 г. с пълномощно от управителя на БМИ З. Ж. Г. да представлява дружеството, да сключва сделки от негово име, да се разпорежда с имуществото му, вкл. с банковите сметки на БМИ разполага И. Г. Г., управител на БМИ от 14.07.2014 г.

Пълномощно да оперира с банковите сметки на БМИ в същата банка, считано от 3.12.2012 г. притежава и Т. М. К., ЕГН **********, служител по трудов договор на "С. п. х." ЕООД от 2006 г., което дружество от 29.05.2012 г. притежава 3 дружествени дяла от капитала на БМИ. СПХ е собственост на Г. И. Г..

От "Инвестбанк" АД е предоставена информация, че от 14.06.2013 г. по силата на пълномощно, предоставено от З. Г., с банковите сметки на БМИ се разпорежда И. Г. Г., ЕГН **********.

1. От "И. А. Б." АД е предоставена информация, че А. Т. Ч., ЕГН ******** е упълномощил И. М. М., ЕГН ****** (адвокат) и Е. Б. Д. ЕГН ****** да представляват доставчика пред всички банки в страната. От своя страна И. М. М., ЕГН ****** е преупълномощил Т. М. К., ЕГН ********, служител по трудов договор на "С. п. х." ЕООД от 2006 г., което дружество от 29.05.2012 г. притежава 3 дружествени дяла от капитала на БМИ.

Едва в хода на съдебното производство е представено писмо от 26.11.2014 г., с което адв. И. М. оттегля даденото в полза на Т. М. К. пълномощно за представителство на "Д. к." ЕООД, връчено на пълномощника на 26.11.2014 г. Документът не следва да се кредитира поради липсата на достоверна дата, вкл. чрез нотариална заверка на подписите на лицата, което навежда на извод за изготвянето му за целите на съдебния процес.

Обосновано е възражението на представителя на приходната администрация, че представените данни за оттегляне на пълномощията не променят установената в хода на ревизията фактическа обстановка при липсата на данни за уведомяване на третите лица - всички търговски банки на територията на страната предвид чл. 28 ТЗ, вр. чл. 41, ал. 2 ЗЗД.

1. Издадените фактури от "Д. к." ЕООД на БМИ са единствените, издадени от доставчика за периода м. 09 до м. 11.2014 г., т. е. доставчикът няма друга стопанска дейност. Регистриран е в ТР на АВ на 4.08.2014 г. и по ЗДДС на 5.09.2014 г., като до 31.12.2014 г. извършва единствено доставки към БМИ. Доставчикът няма публикувани отчети, издадените фактури са с последователни номера, т. е. доставчикът няма утвърдена търговска практика и други клиенти.

Управителят на "Д. к." ЕООД и на друг доставчик "Ф. е." ООД е едно и също лице, което не може да бъде издирено дори от органите на МВР. Двете дружества са служебно дерегистрирани на основание чл. 176 ЗДДС поради нередности в търговското им поведение като периодът им на регистрация е едва няколко месеца.

Липсата на друга търговска дейност у доставчика, който е създаден непосредствено преди издаване на спорните фактури и е бил регистриран в кратък момент от няколко месеца след това, е указание, че спорните фактури обективират доставки, заобикалящи закона - чиято единствена цел е да се създаде данъчно предимство за получателя чрез правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. 2 ЗДДС.

Част от грижата на добрия търговец е да извърши проучване, за да се установи надеждността и легитимността на доставчика. При полагане грижата на добрия търговец обичайно се проучва търговския опит на доставчиците и клиентите (например местонахождение, постоянство на търговския адрес, история, публични отчети, други общодостъпни данни). Ревизираното лице претендира да е възложило извършването на огромна по обем специализирана строителна дейност на новорегистрирано дружество, без опит и търговска репутация, чрез лицето А. Т. Ч., ЕГН **********, което не може да бъде намерено. Доставчикът няма постоянни търговски обекти, търговска история, не публикува публични отчети, няма данни да разполага с ДМА, поради което не може да се приеме, че БМИ е положило дължимата грижа на добрия търговец към делата си. Не се касае за прекалено изискване към търговеца, а за стандартно проучване на стопанската надеждност на доставчика с оглед обезпечаване изпълнението на доставката. С оглед данните по делото не може да се приеме, че БМИ е положило дължимата от него грижа на добрия търговец, а това от своя страна навежда на извод за изпълнение на предпоставката по чл. 177, ал. 2, пр. 2 ЗДДС.

1. По отношение на плащанията в хода на ревизията са представени два броя платежни нареждания за разплащане от 26.11.2014 г. за по 25 000 лв., общо 50 000 лв.

Едва в хода на съдебното производство е представено споразумение от 15.12.2014 г., в което е посочено, че БМИ е превело на "Д. к." ЕООД на 26.11.2014 г. сума в размер на 50 000 лв., с която следва да се считат погасени задълженията му по фактура № 10...1/30.09.2014 г. и частично по фактура № 10....2/30.09.2014 г. Договорено е остатъкът от сумата да се изплати след въвеждане на строителните обекти в експлоатация след подписване на протокол обр. 16 по Наредба № 3/2003 г. и издаване на разрешение за ползване. Доказателства за последните обстоятелства не са представени, вкл. не са представени доказателства за плащане.

Документите са оспорени от ответника досежно автентичността на подписа на управителя на "Д. к." ЕООД А. Т. Ч., във връзка с което оспорване процесуалният представител на БМИ изрично е заявил, че няма да ангажира доказателства. Това е допълнително основание да не се кредитират новопредставените доказателства, още повече, че същите не установяват реално превеждане на парични средства към доставчика, което е основен релевантен факт при ангажиране на солидарната отговорност на получателя по доставките.

Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза потвърждава наличието на задължение на БМИ към доставчика към 31.12.2014 г. в размер на 1 053 885 лв. Дори след извършени по документи прихващания в размер на 530 000 лв. остават непогасени суми от общо дължимите 1 103 884.80 лв. по процесните фактури. При наличните данни за липса на реално плащане по спорните фактури получателят по тях не може да има обосновано очакване, че доставчикът ще изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделката, за което задължение е ангажирана солидарната му отговорност.

Съвкупната преценка на горепосочените обстоятелства навежда на извод за доказаност на предпоставката по чл. 177, ал. 2 ЗДДС - получателят по фактурите е бил длъжен, полагайки грижата на добър търговец, да знае, че ДДС по тях няма да бъде платен - собственик на доставчика е лице, което не може да бъде открито дори от органите на МВР, а в същото време е предоставило пълномощно в полза на Т. М. К., ЕГН ********, служител по СПХ, притежаващ 3 дружествени дяла от БМИ, да са разпорежда с всички банкови сметки на дружеството във всички банки в страната, т. е. "свързано лице" по смисъла на § 1, т. 3, б. "б" от ДР на ДОПК. Така едно и също лице Т. М. К., ЕГН ********, има право да се разпорежда са банковите сметки на двете страни по доставката. Доставчикът няма друга търговска дейност извън доставките към БМИ и е бил регистриран по ЗДДС в рамките на няколко месеца, след което е служебно дерегистриран. След като купувачът не е платил на доставчика размера на начисления ДДС по сделката, той не би могъл да има разумно очакване, че доставчикът ще изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделката.

Относими са мотивите относно извършеното прихващане между задълженията на двамата търговци, както и липсата на търговска дейност у доставчика, като индиции за знанието на получателя, че дължимият данък няма да бъде заплатен, както и за наличието на сделки, сключени с единствена цел заобикаляне на закона.

V. Относно доставчика "Ф. е." ЕООД, издал в периода м. 09 до м. 11.2014 г. 12 фактури на БМИ с предмет СМР с данъчна основа 628 280 лв. и ДДС в размер на 125 656 лв., е установено, че е регистриран по ЗДДС на 4.08.2014 г. и до 31.12.2014 г. извършва доставки единствено към БМИ. По данни от данъчно-осигурителната сметка на доставчика същият има задължения за ДДС за периода от м. 09 до м. 11 2014 г. в размер на 60 602 лв. Има наложени обезпечителни мерки - запор на всички банкови сметки на дружеството, но задълженията отново не са погасени. Доставчикът ползва данъчен кредит от рискови доставчици в размер на 65 000 лв. за покупки за периода от 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г. - от фирми, дерегистрирани по ЗДДС, с огромни задължения към бюджета.

За данъчни периоди от 01.09. до 30.11.2014 г. БМИ е приспада по фактурите данъчен кредит общо в размер на 125 656 лв.

1. Собственик на капитала на доставчика е А. Т. Ч., ЕГН **********, което лице не е открито в хода на ревизията, за да предостави обяснения относно дейността на дружеството. Съгласно докладна записка на ОД на МВР К., РУ - М. от 04.06.2015 г. лицето никога не е пребивавало на посочения адрес в гр. М..

1. Съгласно предоставена в хода на ревизията информация от "И. А. Б." АД, считано от 04.02.2012 г. с пълномощно от управителя на БМИ З. Ж. Г. да представлява дружеството, да сключва сделки от негово име, да се разпорежда с имуществото му, вкл. с банковите сметки на БМИ разполага И. Г. Г.. Пълномощно да оперира с банковите сметки на БМИ в същата банка, считано от 3.12.2012 г. притежава и Т. М. К., ЕГН **********, служител по трудов договор на "С. п. х." ЕООД от 2006 г., което дружество от 29.05.2012 г. притежава 3 дружествени дяла от капитала на БМИ.

От "Инвестбанк" АД е предоставена информация, че от 14.06.2013 г. по силата на пълномощно, предоставено от З. Г., с банковите сметки на БМИ се разпорежда И. Г. Г., ЕГН **********.

1. От "И. А. Б." АД е предоставена информация, че А. Т. Ч., ЕГН ******** е упълномощил И. М. М., ЕГН ****** (адвокат) и Е. Б. Д. ЕГН ****** да представляват доставчика пред всички банки в страната. От своя страна И. М. М., ЕГН ****** е преупълномощил Т. М. К., ЕГН ********, служител по трудов договор на "С. п. х." ЕООД от 2006 г., което дружество от 29.05.2012 г. притежава 3 дружествени дяла от капитала на БМИ.

От ПИБ АД е предоставено копие от пълномощно, с което А. Т. Ч., ЕГН ******** е упълномощил Т. М. К., ЕГН ******** да представлява дружеството пред всички търговски банки на територията на страната.

Едва в хода на съдебното производство е представено писмо от 26.11.2014 г., с което адв. И. М. оттегля даденото в полза на Т. М. К. пълномощно за представителство на "Д. к." ЕООД, връчено на пълномощника на 26.11.2014 г. Документът не следва да се кредитира поради липсата на достоверна дата, вкл. чрез нотариална заверка на подписите на лицата, което навежда на извод за изготвянето му за целите на съдебния процес.

Документите са оспорени от ответника досежно автентичността на подписа на управителя на "Ф. е." ЕООД А. Т. Ч., във връзка с което оспорване процесуалният представител на БМИ изрично е заявил, че няма да ангажира доказателства. Това е допълнително основание да не се кредитират новопредставените доказателства, още повече, че същите не установяват реално превеждане на парични средства към доставчика, което е основен релевантен факт при ангажиране на солидарната отговорност на получателя по доставките.

1. Издадените фактури от "Ф. е." ЕООД на БМИ са единствените, издадени от доставчика за периода м. 09 до м. 11.2014 г., т. е. доставчикът няма друга стопанска дейност. Регистриран е в ТР на АВ на 04.08.2014 г. и по ЗДДС на 5.09.2014 г., като до 31.12.2014 г. извършва единствено доставки към БМИ. Доставчикът няма публикувани отчети, няма търговски адрес (на декларирания адрес се намира апартамент) и на същия адрес е регистрирано дружеството "Д. к." ЕООД. Издадените фактури са с последователни номера, т. е. доставчикът няма други клиенти освен БМИ, няма утвърдена търговска практика и контрагенти. Управителят на "Д. к." ЕООД и на "Ф. е." ООД е едно и също лице, което не може да бъде издирено дори от органите на МВР. Двете дружества са служебно дерегистрирани на основание чл. 176 ЗДДС поради нередности в търговското им поведение като периодът им на регистрация е едва няколко месеца.

Част от грижата на добрия търговец е да извърши проучване, за да се установи надеждността и легитимността на доставчика. При полагане грижата на добрия търговец обичайно се проучва търговския опит на доставчиците и клиентите (например местонахождение, постоянство на търговския адрес, история, публични отчети, други общодостъпни данни). Ревизираното лице претендира да е възложило извършването на огромна по обем специализирана строителна дейност на новорегистрирано дружество, без опит и търговска репутация, чрез лицето А. Т. Ч., ЕГН **********, което не може да бъде намерено. Доставчикът няма постоянни търговски обекти и търговска история, не публикува публични отчети, няма данни да разполага с ДМА, поради което не може да се приеме, че БМИ е положило дължимата грижа на добрия търговец към делата си. Не се касае за прекалено изискване към търговеца, а за стандартно проучване на стопанската надеждност на доставчика с оглед обезпечаване изпълнението на доставката. С оглед данните по делото не може да се приеме, че БМИ е положило дължимата от него грижа на добрия търговец, а това от своя страна навежда на извод за изпълнение на предпоставката по чл. 177, ал. 2, пр. 2 ЗДДС.

1. Относно плащания към "Ф. е." ЕООД в хода на ревизията не са представени доказателства за плащане. Съгласно назначена по делото ССЕ БМИ е извършило на 26.11.2014 г. плащане по банков път към доставчика в размер на 50 000 лв.

Едва в хода на съдебното производство жалбоподателят е представил споразумение от 15.12.2014 г., съгласно което с извършени плащания в размер на 50 000 лв. следва да се считат погасени задълженията на БМИ частично по фактури № № 10...1 и 10...2 от 30.09.2014 г. Договорено е остатъкът от сумата да се изплати след въвеждане на строителните обекти в експлоатация след подписване на протокол обр.16 по Наредба № 3/2003 г. и издаване на разрешение за ползване. Доказателства за последните обстоятелства не са представени, вкл. не са представени доказателства за плащане, поради което документът не променя установената в хода на ревизията фактическа обстановка - липса на плащане от страна на БМИ към доставчика, респ. данъкът по спорните фактури не е заплатен, поради което получателят по тях не може да има обосновано очакване, че дължимият ДДС ще постъпи реално в бюджета.

Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза потвърждава наличието на задължение на БМИ към доставчика към 31.12.2014 г. в размер на 703 936 лв. Дори след извършени по документи прихващания в размер на 635 000 лв. остават непогасени суми от общо дължимите 753 936 лв. по процесните фактури. При наличните данни за липса на реално плащане по спорните фактури получателят по тях не може да има обосновано очакване, че доставчикът ще изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделката, за което задължение е ангажирана солидарната му отговорност.

Напълно идентичните обстоятелства, установени по отношение на доставчиците "Д. к." ЕООД и "Ф. е." ЕООД също навеждат на предварителна уговорка и знание за начина, по който ще се развият правоотношения с единствена цел ползване на непозволено данъчно предимство от БМИ - дружествата са регистрирани в ТР на АВ на 04.08.2014 г., по ЗДДС на 5.09.2014 г. с управител и собственик едно и също лице А. Т. Ч.. За периода от регистрацията до дерегистрацията си извършват единствено доставки към БМИ без да имат друга търговска дейност. Реалното участие на управителя Чакъров в търговската дейност на лицето не може да се установи, доколкото последният не е намерен в хода на ревизията. За сметка на това, с право да се разпорежда с банковите сметки на доставчика притежава Т. М. К. - свързано лице съгласно § 1, т. 3, б. "б" от ДР на ДОПК. Това предполага, че Коцев притежава значителна информация за търговското и финансово състояние на доставчика, без което не би могъл да извършва банкови плащания, изискващи знание за основание за осъществяването им. Същото лице притежава правото да се разпорежда и с банковите сметки на БМИ, считано от 2.12.2013 г.

Съвкупната преценка на горепосочените обстоятелства навежда на извод за доказаност на предпоставката по чл. 177, ал. 2 ЗДДС - получателят по фактурите е бил длъжен, полагайки грижата на добър търговец, да знае, че ДДС по тях няма да бъде платен - собственик на доставчика е лице, което не може да бъде открито дори от органите на МВР, а в същото време е предоставило пълномощно в полза на Т. М. К., ЕГН ********, служител по СПХ, притежаващ 3 дружествени дяла от БМИ, да са разпорежда с всички банкови сметки на дружеството във всички банки в страната, т. е. "свързано лице" по смисъла на § 1, т. 3, б. "б" от ДР на ДОПК. Така едно и също лице Т. М. К., ЕГН ********, има право да се разпорежда са банковите сметки на двете страни по доставката. Доставчикът няма друга търговска дейност извън доставките към БМИ и е бил регистриран по ЗДДС в рамките на няколко месеца, след което е служебно дерегистриран. След като купувачът не е платил на доставчика размера на начисления ДДС по сделката, той не би могъл да има разумно очакване, че доставчикът ще изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделката.

По изложените съображения и като е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА в частта на ангажираната отговорност по чл. 177 ЗДДС административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде отменено в обжалваната част и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго такова да отхвърляне на оспорването.

При този изход на спора на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно обжалваемия интерес от 812 301.32 лв. (задължения за главница и лихви, за които е ангажирана отговорността по чл. 177 ЗДДС) в размер на 10 653 лв. за всяка съдебна инстанция съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или общо сума в размер на 21 306 лв. При присъдена от първостепенния съд сума в размер на 965 лв. с настоящето решение следва да се присъдят разноски в размер на 20 341 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение