Решение № 589 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7826/2014 г.

Решение № 589 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7826/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Алфа Дивелъпмънтс енд инвестмънтс" ООД, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 621 от 11.04.2014 г. постановено по адм. дело № 371 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството. Касационният жалбоподател сочи, че в решението неправилно не е взето предвид възражението му, че актът не е издаден в надлежната форма. В него задълженията за такса битови отпадъци (ТБО) са посочени само по размер, без индивидуализиране на имотите и без посочване на сумите по видове услуги, което накърнява правата на дружеството. В имотите на дружеството не са предоставяни реално каквито и да било услуги свързани с чистотата, поради което не дължи ТБО. Неправилно се приема за установено, че контейнери са разположени в близост до имотите на дружеството. Представената заповед № РД-01-716 от 13.10.2010 г. не съдържа указание за периода, към който се отнася. Неправилно от съда са възприети свидетелските показания. Свидетелят е заявил, че не познава местностите "Дядо Ильова бахча" гр. Царево и м. "Смаилов Чаир", с. Лозенец. Схемите за разположение на контейнерите и свидетелските показания не съвпадат. В представените пътни листа има пробег само на два автомобила. За периода септември - декември 2011 г. липсват пътни листа издадени от свидетеля, шофьор на автомобил с рег. № А 0557. Съдът е пропуснал да отбележи показанията на свидетеля, че няма регулярност на тези маршрути. Посоченият в пътните листа пробег/маршрут не съдържа процесните местности. Процесните имоти не са генерирали отпадък, поради което липсва сметосъбиране и сметоизвозване от страна на общината по установения по делото начин - само при наличие на боклук. Прави искане решението, в обжалваната част, да бъде отменено и съдът да постанови решение по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Царево, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е изменил акт за установяване на дължимо публично вземане (АУДПВ) № 61 от 9.01.2012 г. издаден от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община Царево, потвърден с решение № 01 от 17.01.2013 г. на началник отдел "МДТ" при община Царево, с който на "Алфа дивелъпмънтс енд инвестмънтс" ООД, са установени задължения за ТБО за 2011 г., като вместо задължение в размер на 2 512,79 лв. главница и 93,63 лв. лихви, е определил задължение в размер на 2 215,04 лв. главница и 82,53 лв. лихви и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата й част. Съдът е установил, че задълженията по акта се отнасят за шест недвижими имота, собственост на жалбоподателя, три от които се намират в м. "Дядо Ильова бахча" в землището на гр. Царево, а други три се намират в м. "Смайлов чаир", в землището на с. Лозенец, което е посочено и в потвърждаващото решение началника на отдел "МДТ" при община Царево. По делото са представени копия от всички декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, с които дружеството е декларирало съответните имоти, както и декларациите по чл. 14 от същия закон. Всички имоти, са с променен статут от земеделска земя, на урегулиран имот, въпреки, че се намират извън строителните граници на гр. Царево и с. Лозенец. Таксата за 2011 г. за имотите, намиращи се в землището на с. Лозенец включва само такса за експлоатация и поддържане на депо, предвид подадена от задълженото лице декларации по чл. 3, ал. 3, т. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Царево (НОАМТЦУТОЦ), като задължението е определено в размер на 0,8 промила върху данъчната основа на имотите. За имотите, които се намират в землището на гр. Царево задълженията са изчислени в размер на 4 промила върху данъчната основа, от които 1,8 промила - за сметосъбиране и сметоизвозване, 0,8 промила - за поддържане на депо и 1,4 промила за почистване на обществените територии. Предвид заповед № РД-01-716 от 13.10.2010 г. на кмета на община Царево, издадена на основание чл. 63, т. 2 от ЗМДТ, съдът е приел, че местността "Дядо Ильова бахча" е включена в районите на територията на община Царево за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. В нея е определено е битовите отпадъци да се извозват до депата в гр. Китен и гр. Ахтопол. В приложение № 1 към заповедта са посочени броя на сметосъбирачните съдове тип "Бобър", като в т. I - за гр. Царево са посочени осем броя такива съдове за къмпинг "Арапя" и м."Арапя" и м."Дядо Ильова бахча". В заповедта е посочено, че сметосъбирането следва да се извършва в съдове, разположени в утвърдена схема за всяко населено място, която е неразделна част от заповедта. С решение № 562 по протокол № 44 от 27.01.2011 г. общински съвет Царево, на основание чл. 67, ал. 2 и ал. 4 от ЗМДТ е определена основата за изчисляване на размера на таксата за услугите. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. След обсъждане на представените по делото пътни листи, схема за разположение на съдовете в местността "Дядо Ильова бахча", заключението на приетата съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитания по делото свидетел - шофьор на общинска фирма "Чистота", съдът е приел, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е реално извършвана в имотите на дружеството, находящи се в местността "Дядо Ильова бахча" през 2011 г. Счел е, че правилно с процесния акт са установени задължения на жалбоподателя за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения за всички имоти, тъй като не са налице условията по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ. Генерираните на територията на община Царево битови отпадъци се обезвреждат в съществуващо депо за битови отпадъци в гр. Китен. Приел е, че АУДПВ, в частта, в която е определено задължение на дружеството за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване относно имотите намиращи се в м. "Дядо Ильова бахча", землището на гр. Царево е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Предвид това е изменил акта, като е намалил установените на дружеството задължения. Решението, в обжалваната в настоящето производство част, е правилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Безспорно "Алфа дивелъпмънтс енд инвестмънтс" ООД, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се явява задължено лице за такса битови отпадъци, като собственик на имоти, описани в подадени от дружеството декларации. Налице е заповед № РД-01-716 от 13.10.2010 г. на кмета на община Царево, в която са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Декларираните имоти в м. "Дядо Ильова бахча" в община Царево попадат в териториалния обхват на определените със заповедта райони, в които е предвидено да се извършват дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване (т. I. 15 от заповедта). С т. II от нея е предвидено битовите отпадъци да се извозват до депата в гр. Китен и гр. Ахтопол. Предвид нормата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ неоснователно се явява наведеното в жалбата възражение за неяснота на периода, за който заповедта се отнася. Заповедта е издадена в посочения в нормата срок - преди 20.10.2010 г. на предходната година и с нея са определени районите и видът на предлаганите услуги за 2011 г. Във връзка с възраженията в касационната жалба досежно формата на АУДПВ, следва да се посочи, че безспорно всеки един индивидуален административен акт, какъвто е и актът по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, трябва да съдържа фактически и правни основания. Фактическите и правни основания са мотивите на акта по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК. Преценката на органа за фактите и правото дава възможност на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си и на съда да извърши контрол за законосъобразност. В случая в оспорения АУДПВ се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към покани по чл. 182 от ДОПК с изх. № 1479 от 11.11.2011 г. и справка на общинска администрация "МДТ" при община Царево за неизплатени местни такси към 9.01.2012 г. В посочените документи са индивидуализирани имотите на дружеството, чрез посочване на номера на партидата и дължимата сума за всеки от тях. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Наред с изложеното следва да се отбележи, че в производството по проверка на законосъобразността на акта е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, предвид която съдът е длъжен да реши спора по същество, с изключение на хипотезата по алинея 3, когато естеството на акта не позволява решение по същество - която в случая не е налице. С оглед на това задължение липсата на подробно посочени фактически основания в акта, в случая на размер на дължимите суми за всяка от услугите по чл. 62 от ЗМДТ, не може да обоснове незаконосъобразността му само на това основание. Посочените от органа фактически и правни основания са изпълнили целта, заради която законодателят ги е въвел - те са дали възможност на адресата на акта да организира ефективно защитата си и на съда - да извърши контрол за законосъобразност на акта. Безспорно установено е в хода на първоинстанционното производство, че размерът на ТБО за имотите на дружеството за 2011 г. е определен в съответствие с т. III. 3. от решение № 562 по протокол № 44 от 27.01.2011 г. общински съвет Царево. За да е дължима таксата за битови отпадъци е необходимо, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, услугата по сметосъбиране и сметоизвозване да е реално извършвана от общината, както и тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото е доказано фактическото престиране на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имотите на дружеството находящи се в местността "Дядо Ильова бахча". За установяване на посочените обстоятелства по делото е представено приложение № 1 към заповед № РД-01-716 от 13.10.2010 г. на кмета на община Царево, с което е определено разположението на сметосъбирачните съдове тип "Бобър" по населени места в община Царево за 2011 г. Видно от т. I от приложението, за к-г "Арапя" и в местността "Дядо Ильова бахча" те са 8 броя. Реалното престиране на услугата се потвърждава и от представените по делото и подробно обсъдени първоинстанционния съд пътни листа и свидетелски показания. Неоснователни се явяват наведените в касационната жалба възражения в тази насока. Пътните листа обхващат целия процесен период. В относимите към имотите в местността "Дядо Ильова бахча" пътни листа е посочен маршрут Царево - районът и видът на товара - смет. Фактът, че в тях са посочени различни маршрути и различен пробег, както и, че в различните периоди са използвани различни автомобили не може да доведе до обратен извод. Пътните листа са подписани от различни служители на общинската фирма "Чистота" - Георги Стоянов, Атанас Панайотов, Полихрон Тодоров, Тодор Атанасов, както и от разпитания като свидетел служител - Илия Илиев. Видно от показанията на свидетеля, същият не може да посочи, коя местност се нарича "Дядо Любенова бахча", каквато не е установено, че съществува в района. Заявил е, че е само главния път до с. Лозенец е асфалтиран и е извозвал смет и от неасфалтиран път. Показанията на свидетеля за липса на регулярност в сметоизвозването касаят имотите в селата на община Царево, какъвто процесният имот не е. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване реално е предоставяна от общината. Що се отнася до услугата по "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци", по делото не се спори, че е налице депо, което се ползва от жителите на общината. Ето защо, по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, такса за тази услуга се дължи за всички имоти собственост на дружеството, както за тези, намиращи се в землището на с. Лозенец, така и за тези, намиращи се в землището на гр. Царево. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение