Решение № 12907 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 976/2011 г.

Решение № 12907 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 976/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", Варна при ЦУ на НАП против Решение № 2522 от 6.12.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3496 по описа за 2009 г., в частта му, с която по жалба на "Греко комерс" ООД със седалище и адрес на управление гр. Омуртаг, ул. "Витоша" № 19, представлявано от управителя Христо Светлов Сотиров, е отменен ревизионен акт /РА / № 250900191/2.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Търговище, потвърден с Решение № 729/7.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", Варна при ЦУ на НАП, в частта му относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ейч Ви Би Хеброс Ауто" ЕООД, подробно описани в решението. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован и направен при съществени нарушения на процесуалните правила фактически извод за използване на придобития процесен автомобил за икономическата дейност на ревизираното лице, както и игнориране на констативен протокол, съставен в ревизионното производство, съгласно който автомобилът е с пет трайно прикрепени места. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Греко комерс" ООД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Спорно е било упражненото от ревизираното лице право на данъчен кредит по фактури, описани подробно в диспозитива на решението в обжалваната му част, издадени в данъчни периоди през 2006 и 2007 г., за придобиване на лек автомобил "Мерцедес Бенц" ML 280, рег. № Р 0690РВ, шаси WDC 1641201A103259 по договор за финансов лизинг. В ревизионното производство е извършена проверка на автомобила и с Протокол от 6.07.2009 г. е установено, че дружеството стопанисва МПС от същата марка и описание, с изключение на класа, който на наличната кола е 320 CDI, а по талона за регистрация е 280 CDI. Автомобилите и от двата класа се произвеждат с 5 места. При огледа на колата са установени трайно 5 места за сядане, а собственикът е обяснил, че могат да се монтират още две места. В регистрационния талон, въз основа на изпитвателен протокол от 24.07.2006 г. на Изпитвателна лаборатория "Технотест", гр. Русе, за брой места е вписано "6+1". За да откажат претендираното право, органите по приходите са приели, че автомобилът е лек и че ревизираното лице не е доказало той да е използван за икономическата дейност на лицето. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че официалното удостоверяване в регистрационния талон на автомобила, че същият има "6 +1" места не е опровергано с други доказателствени средства, а също и че придобитият материален актив по принцип може да се използва за икономическата дейност на лицето. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС /в сила от 1.01.2007 г./, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. По смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил лекотоварен автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Приложимият текст на чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) за 2006 г. гласи: "Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията по чл. 64 или чл. 68, когато е придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5, освен в случаите, когато лицето извършва с тях основна дейност. Решението в обжалваната част е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. С протоколно определение от 22.02.2010 г. съдът е изискал от КАТ "Пътна полиция", гр. Русе цялата преписка относно регистрацията на процесния автомобил, включително и доказателства, представени от лизингодателя за преоборудването на лекия автомобил, от кого е извършена регистрацията и въз основа на какви документи. С писмо от 5.03.2010 г. изисканите доказателства са представени, включително цитираният от съда в мотивите на решението изпитвателен протокол за преоборудване на автомобила, и са приети с определение в откритото съдебно заседание на 12.04.2010 г. В това заседание процесуалният представител на ответника не е оспорил доказателствата, но тъй като се е отнасяло за материалната доказателствена сила на регистрационния талон относно броя на местата в автомобила, представен още при ревизията, още в ревизионното производство органът по приходите е установил наличие само на пет трайно прикрепени места и със съставения от него Протокол, на практика, е заявил такова оспорване. Първоинстанционният съд при това необосновано е приел, че може да се произнесе относно опровергаването на удостоверителната сила на регистрационния талон на колата досежно броя на трайно прикрепените места в автомобила, защото както правилно се поддържа в касационната жалба, протоколът за оглед на автомобила, съставен в ревизионното производство, също има доказателствена сила на официален удостоверителен документ. При тези доказателства, и с оглед и разминаването в класа на автомобила по регистрационния талон и наличния при ревизираното лице, съдът е следвало да укаже на страните, доказването на фактите, от които черпят изгодни за тезите си правни последици. Доколкото спорният въпрос е от техническа компетентност, уместно е било и назначаването на вещо лице, което съдът е могъл и служебно да стори. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото е довело до неизясняване на основен фактически въпрос от значение за наличието на претендираното право на данъчен кредит, поради което то налага отмяна на решението в обжалваната част и в съответната за разноските и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Отделно от изложеното, доколкото евентуално основание за отказ на правото на данъчен кредит е твърдението на органите по приходите, че не е доказано използването на процесния актив в независимата икономическа дейност на лицето, тълкуването на чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, поискано с Определение от 24.02.2011 г. по административно дело № 3477/2010 г. на Административен съд - Варна, VIII - ми състав, е преюдициално по отношение на разрешаване на настоящия спор, което би наложило спиране на производството, при наличие на образувано дело пред Съда на Европейския съюз. По претенциите за разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение