Решение № 7254 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6352/2015 г.

ВАСVII отделение15.06.2016 г.докладчик т Таня Вачева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. М. Б. от гр. София срещу решение № 224 - ДСИЦ от 26.03.2015 г., издадено от изпълняващия длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. М. Б. от 31.05.2016 г. за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на решение № 224-ДСИЦ от 26.03.2015 г., издадено от изпълняващия длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 7254 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6352/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалбата на Д. М. Б. от гр. София срещу решение № 224-ДСИЦ от 26.03.2015 г., издадено от изпълняващия длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност на административния акт и твърди, че като прокурист на "Булгари Резерв Пропъртис" АДСИЦ е със силно ограничена прокура и не е овластен да организира изготвянето и подписването на финансовите отчети на дружеството, а финансовите отчети се заверяват от Съвета на директорите, който към момента е заличен от търговския регистър. Счита, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 212, ал. 1 ЗППЦК. Иска отмяна на административния акт. Ответникът заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез пълномощника си, оспорва жалбата като процесуално недопустима, алтернативно - като неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди в съвкупност релевантните за спора факти и доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното: С оспореното решение № 224-ДСИЦ от 26.03.2015 г., издадено от изпълняващия длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", е приложена принудителна административна мярка на прокуриста на "Булгари Резерв Пропъртис" АДСИЦ по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК, с която прокуристът на дружеството е задължен в 7-дневен срок да представи на обществеността финансов отчет на дружеството за третото тримесечие на 2014 г., подписан и от съставителя на финансовия отчет, като представи и липсващата декларация от съставителя на финансовия отчет, съгласно изискванията на Наредба № 2/2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа. Към момента на издаване на административния акт жалбоподателят Д. М. Б. е бил прокурист на "Булгари резерв пропъртис" АДСИЦ и е вписан като прокурист в търговския регистър. Това обстоятелство не е спорно между страните, а то е видно и от мотивите в обжалваното решение. След издаване на оспореното решение на Комисията за финансов надзор на 26.03.2015 г. и след подаване на жалбата чрез административния орган с вх. № 91-01-238/17.04.2015 г. до съда, на 16.06.2015 г. е вписано заличаване на прокурата, видно от данните в Търговския регистър, и е назначен ликвидатор на дружеството. Принудителната административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК е наложена на прокуриста на дружеството Д. М. Б. Макар и заличен към момента на приключване на устните състезания по делото като прокурист, Б. има правен интерес от оспорване на решение № 224 - ДСИЦ от 26.03.2015 г., издадено от изпълняващия длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". ПАМ е приложена на лицето, което по договор изпълнява ръководни функции, въз основа на сключения договор за прокура, затова жалбоподателят има правен интерес и процесуална правоспособност да обжалва принудителната административна мярка. Неговият интерес не е отпаднал, защото решението е с предварително изпълнение, допуснато по закон. При неизпълнението на ПАМ лицето носи лично административнонаказателна отговорност. Независимо от заличаването на прокурата по делото се съдържат данни, че на Д. Б. е наложено административно наказание по чл. 221, ал. 6 ЗППЦК. Няма данни наказателно постановление № Р-10-574/28.08.2015 г. на КФН да е влязло в сила, поради което жалбоподателят има правен интерес от оспорване на решението на заместник-председателя на КФН, което е основание за налагане на административната санкция. Наличието на засегнат от оспорения акт законен интерес прави интереса от оспорване правен, както и личен, тъй като става въпрос за настъпили последици по закон - административнонаказателни санкции. Интересът е и пряк, защото отмяната на решението би била предпоставка за отпадане на административнонаказателната отговорност на Б. Процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес, и съотношението е като средство към цел. Това е причината за изискването той да е налице към момента на оспорването. Ето защо жалбата на Д. Б. е процесуално допустима. Между страните по делото няма спор за фактите. От данните по административната преписка се установява, че Комисията за финансов надзор, в рамките на своите правомощия, е извършила проверка чрез интернет-портала "ХЗ News" за междинен финансов отчет на "Булгари Резерв Пропъртис" АДСИЦ - за третото тримесечие на 2014 г., съгласно чл. 41, ал. 2 от Наредба № 2/2003 г. При проверката е установила, че представеният отчет не е подписан от съставителя на финансовия отчет, не е представена и декларация от съставителя на осноавние чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/2003 г. По делото е представено заверено копие от междинен финансов отчет на дружеството за периода 1.01.2014 г. - 30.09.2014 г., който включва проверяваното от Комисията тримесечие. Отделен тримесечен финансов отчен няма по преписката. Междинният финансов отчет не е подписан от съставителя му, като единствено е положен печат на счетоводно дружество. Не е приложена и декларация на съставителя на този отчет. При безспорно установена по делото фактическа обстановка съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 34, ал. 5 ЗСч консолидираните и междинните финансови отчети се съставят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се съставя годишният финансов отчет на предприятието, което съставя консолидирания или междинния финансов отчет. Инвеститорите, кредиторите и на другите потребители да разберат възможността на предприятието да генерира печалби и парични потоци и неговото финансово състояние и ликвидност. По смисъла на счетоводния стандарт отчетният период е период на счетоводно отчитане, по-къс от пълната финансова година. Прокуристът на "Булгари Резерв Пропъртис" АДСИЦ е имал задължение за представяне на междинни отчети, включително тримесечни, предвид характера на дружеството като дружество със специална инвестиционна цел, както и възникналите за жалбоподателя задължения по сключения между Д. Б. и "Булгари Резерв Пропъртис" АДСИЦ договор за прокура от 11.06.2014 г. Нормата на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК предоставя дискреция на органа за определяне вида на принудителната мярка. В конкретния случай органът е предприел конкретна мярка, насочена към предотвратяване и отстраняване на нарушение, на вредните последици от него или на опасността за интересите на инвеститорите, като е определил срок за изпълнение. Конкретната мярка е повторение на законово установено задължение за публично оповестяване на посочена информация, която трябва да отговаря на определени законови изисквания. Освен че представлява нарушение на законовото задължение, непредставянето на тримесечен финансов отчет с необходимото съдържание и придружаващи го документи обективно възпрепятства осъществяването на надзорните правомощия на КФН. Без осигуряването на необходимата информация надзорният орган не би могъл да изпълни законовите си задължения и да гарантира изпълнение на визираните в чл. 1, ал. 2 от ЗППЦК цели. Принудителните административни мерки се разглеждат като правен инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Непредставянето от жалбоподателя на нормативно установената информация в определения срок представлява и нарушение на нормативно установени задължения. Мярката е съразмерна и не създава непропорционална административна и финансова тежест за жалбоподателя, защото представлява задължение за изпълнение на законово установени изисквания за съдържанието и вида на предоставяната информация. Предвид изложеното доводите на жалбоподателя са неоснователни. В срока за произнасяне по делото е постъпило искане от Д. М. Б. за спиране изпълнението на решение № 24-ДСИЦ от 26.03.2015 г., издадено от изпълняващия длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗКФН обжалването на решението по чл. 15, ал. 4 ЗКФН не спира изпълнението на административния акт. За да обоснове искане за спиране изпълнението на акта, адресатът следва да ангажира доказателства, че той би могъл да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда съгласно чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК. В разглеждания случай Д. Б. не е посочил каквито и да са фактически обстоятелства, които обосновават необходимост от спиране на изпълнението на оспореното решение. Доводите на оспорващия относно издаденото му наказателно постановление, с което му е наложена имуществена санкция по чл. 221 ЗППЦК, са ирелевантни предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК. Останалите, изложени в искането, твърдения се отнасят до спора по същество, но не обуславят основателност на искането за спиране на изпълнението. Воден от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

3