Решение № 7907 от 17.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по жалба от СД Арх и Арт-Тулешков, Стойчева срещу решение 26/04.01.2023 г. по адм. д. 2617/2021 г. на АССГ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Възразява, че съдът не е обсъдил в съвкупност представените доказателства и обстоятелства. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Костадинов. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна и недоказана и да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Електроразпределителни мрежи Запад АД редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Станчев. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. С оглед изхода на спора, претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е неоснователна. Административен съд София-град е постановил обжалваното решение в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Не е налице касационно основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито оплаквания са направени. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Производството по делото е образувано по жалба на СД Арх и Арт Тулешков, Стойчева срещу Решение Ж37/15.01.2021 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 от ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство по жалба вх. Е1200418 от 06.07.2020 г. Съдът е отхвърлил жалбата на СД Арх и Арт Тулешков, Стойчева, срещу посоченото решение. Приел е, че оспореното решение е прието от компетентен орган и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда, експертизата се опитва да аргументира становище, че към определен минал период трафопостът е отговарял на техническите изисквания и нормативи, които са действали тогава, като се позовава на § 3 на ПЗР на Наредба 3 от 9 юни, в сила от 15.01.2005 г.. Съдът не е възприел извода на вещото лице, че след датата на разрешението за ползване на трафопоста (7 декември 1998 г.) не трябва да се поставят допълнителни технически изисквания, съобразно законови и подзаконови нормативни актове, влезли в сила след тази дата. Приема за основателни аргументите на процесуалния представител на ответника, че трафопост Народно хоро 2 не представлява част от електроразпределителната мрежа, тъй като захранва само СД Арх и Арт - Тулешков, Стойчева като присъединено лице, въпреки изразеното от вещото лице, че жилищната сграда, собственост на СД Арх и Арт - Тулешков, Стойчева е била присъединена към трафопоста, предмет на делото към датата на издаване на разрешението за ползване. Съдът приема за основателни аргументите, изложени в становищата на ответника и на заинтересованата страна по отношение на собствеността върху трафопоста и счита, че няма как КЕВР да задължи електроразпределителното дружество да изкупи нещо, което не е собственост на жалбоподателя. От фактическа страна по делото се установява, че Събирателно дружество Арх и Арт Тулешков, Стойчева е заявило прехвърляне в полза на ЧЕЗ Разпределение България АД правото на собственост върху определен енергиен обект подземен трафопост, ведно с кабелни линии средно и ниско напрежение и главни електромерни табла. Обектът се намира в гр. София, бул. Овча купел 41. Заявлението е подадено през 2011 г. От страна на ЧЕЗ Разпределение България АД са предприети действия, като е назначена комисия за извършване на оглед на съоръженията. Извършена е съвместна фактическа проверка на място с участието на представител на СД Арх и Арт Тулешков, Стойчева. Установено е, че трансформаторният пост не съответства на техническите и нормативни изисквания за този вид специфични обекти и е налице нарушение на сервитутната зона на трафопоста по смисъла на чл. 64, ал. 3, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и на чл. 14, ал. 1 от Наредба 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. При така направените констатации електроразпределителното дружество е уведомило СД Арх и Арт Тулешков, Стойчева, че за да бъде реализирана процедура по придобиване на описания енергиен обект, е необходимо да бъдат отстранени установените несъответствия с нормативните и техническите правила, респ. да бъдат приведени в изправност съоръженията съгласно действащите нормативни изисквания. В хода на административното производство електроразпределителното дружество е посочило, че СД Арх и Арт Тулешков, Стойчева не се легитимира като единствен и едноличен собственик на енергийния обект. Съгласно решение от 04.03.2010 г. на СГС и Нотариален акт 117 от 1998 г. събирателното дружество се легитимира като собственик на 88 % идеални части от сградата на трафопоста, без енергийното му оборудване. Административният орган е приел за установено, че СД Арх и Арт Тулешков, Стойчева не притежава еднолично правото на собственост върху енергийното съоръжение, респ. не би могло да прехвърля в цялост собствеността върху същото. Комисията е приела, че в конкретния случай трансформаторен пост Народно хоро 2 не представлява част от електроразпределителната мрежа, доколкото захранва само СД Арх и Арт Тулешков, Стойчева като присъединено лице и че ЧЕЗ Разпределение България АД няма законово задължение да изкупи съоръжението. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Предмет на оспорване пред КЕВР е отказът на ЧЕЗ Разпределение България АД да придобие правото на собственост върху енергиен обект, представляващ, трансформаторен пост Народно хоро 2, ведно с кабелни линии средно и ниско напражение и главни електромерни табла. Основанието за отказа е, че изградения и предложен за изкупуване енергиен обект не отговаря на нормативните изисквания за техническа годност. Събирателното дружество изрично е уведомено, че за продължаване на процедурата по придобиване на изградените от него ел. съоръжения е необходимо то да отстрани констатираните нередности и да приведе в изправност съоръженията, съгласно действащите нормативни актове. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон. § 4, ал. 4. от ПЗР на ЗЕ Енергийните предприятия и собствениците по ал. 1 не могат необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти. § 4, ал. 5 от ПЗР на ЗЕ Задължението на енергийните предприятия да изкупят енергийните обекти по ал. 1 отпада, когато в предвидените за изкупуване срокове изградят собствени съоръжения в замяна на съществуващите. В посочените разпоредби не се съдържат указания към енергийните предприятия да изкупуват само енергийни обекти, които отговарят на нормативните и технически изисквания към момента, нито има изисквания към собствениците на енергийни обекти да ги привеждат в съответствие с актуалните технически изисквания. Разпоредбите на § 3 и § 4 от ПЗР на ЗЕ уреждат по категоричен начин задължението да бъдат продадени, респ. да бъдат изкупени съществуващите енергийни обекти от енергийните предприятия. Нещо повече - това задължение отпада само, когато енергийните предприятия вместо старите изградят нови енергийни съоръжения. Нелогично и правно неиздържано е да се приеме, че енергийни обекти, които са били изградени съобразно действащите към миналия момент строителни изисквания, трябва да бъдат преустроени и съобразени с последващи технически изисквания и то от собствениците им. Обосновано вещото лице е посочило в заключението си и друго основание за незаконосъобразния отказ за присъединяване - разпоредбата на § 3 от ПЗР на Наредба 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, в която е уредено, че наредбата не се прилага за устройството на заварени строежи на електрически уредби и електропроводни линии. Съобразяването на тази разпоредба не е въпрос на приемане на заключението на вещото лице, а на прилагане на закона. Неоснователен е изложеният в решението на КЕВР довод, че енергийният обект не е част от електроразпределителната мрежа, защото захранва само СД. Ясно става от заключението на вещото лице, че от изграждането и приемането с всички необходими строителни книжа на подземния трафопост, десет потребители на ел. енергия се захранват от него и заплащат услугите пренос и достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежа. Не намира опора в закона становището на ЧЕЗ Разпределение България АД, че съществува фактическа възможност за тяхното присъединяване, с определяне на условия за присъединяване, различни от съществуващия трансформаторен пост, в случай, че същият не бъде приведен в техническа изправност. Отново отказът на дружеството да присъедини тези потребители се основава на задължението да бъде приведен подземния трафопост в съответствие с актуалните технически изисквания, каквото задължение за тях не съществува. Неоснователен е и изложеният в обжалваното решение довод, че жалбоподателят не е собственик на целия енергиен обект. И в касационната жалба е посочено, че собственик на останалите 12% от него принадлежат на Първа Евангелска Църква в РБългария и тя е изразила писмено съгласие да прехвърли своя дял на енергийното дружество. Задължението за изкупуване и на този дял е уредено за всеки от съсобствениците. С оглед на тези съображения, касационната инстанция намира решението на административния съд за неправилно. Същото следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отмяна на Решение Ж37/15.01.2021 г. на КЕВР. Делото следва да се върне на КЕВР за ново произнасяне по жалба вх. Е-12-00-418/06.07.2020 г., подадена от СД Арх и Арт - Тулешков, Стойчева срещу ЧЕЗ Разпределение България АД, съобразно указанията, дадени в настоящото решение. На касационния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски ДТ в размер на 370 лв., 50 лв. и 980 лв. депозит на вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 2170 лв. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, поради това че то е определено към законовия минимум. Водим от горното, Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2 АПК