Решение № 14490 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8526/2013 г.

Решение № 14490 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8526/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 36 от 23.04.2013 г. по административно дело № 9/2013 г., Административен съд - Силистра е: 1) отхвърлил жалбата на Улдай Ахметжановна Кадикянова срещу решение № 021/11.12.2012 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Силистра; 2) осъдил Улдай Ахметжановна Кадикянова да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Силистра, сумата 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Улдай Ахметжановна Кадикянова, действаща чрез пълномощника си адвокат Шербанова. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на делото по същество чрез уважаване на първоначалната жалба. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Силистра, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оставянето й без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното пред Силистренския административен съд решение № 021/11.12.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра е потвърдено разпореждане № 183-00-447-5/24.10.2012 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Силистра, издадено на Улдай Ахметжановна Кадикянова за възстановяване на неоснователно изплатени суми. Решението на първоинстанционния съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Силистра (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото Силистренският административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В мотивите на проверяваното решение решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакванията (релевирани и пред настоящата инстанция) за незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ - Силистра и на потвърденото с него разпореждане № 183-00-447-5/2012 г. за възстановяване на недобросъвестно полученото от Кадикянова парично обезщетение за безработица за периода 07.12.2011 г. - 12.07.2012 г. в размер на 2979.20 лв. главница и 307.25 лв. лихва. Противно на твърдяното от касаторовият повереник, послужилото като основание за издаване на разпореждането за събиране на сумите предходно разпореждане № 183-00-447-4/2012 г., с което е прекратено изплащането на паричното обезщетение за безработица, отпуснато в полза на жалбоподателката, считано от 07.12.2011 г., поради необжалването му от последната е влязло в сила и е породило своите правни последици. Неотносимо е позоваването в касационната жалба на факта, че изменението на нормата на чл. 54а от КСО (ДВ, бр. 100/2010 г.) е в сила едва към 01.01.2012 г. В случая не се касае за придобито право на пенсия в друга държава, а за отпусната пенсия за старост на Кадикянова от пенсионните органи на Руската федерация (съгласно Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност), считано от 07.12.2011 г. - т. е. преди 2012 г., поради което е налице правоизключващият ефект на цитираната норма в приложимата за казуса редакция, действала до 31.12.2011 г. От 07.12.2011 г. Кадикянова вече не е титуляр на правото на обезщетение за безработица и след тази дата всички получени от същата обезщетения се явяват неоснователно изплатени, още повече, че тя е започнала да получава съвместно с тях и руската си пенсия. Както прецизно е отбелязано в тази връзка в оспорения съдебен акт, считано от тази дата жалбоподателката не може да бъде считана за добросъвестна, като се има предвид, че производството за пенсионирането й е било инициирано от самата нея. При така установеното без правно значение за изхода на спора се явява това, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетението по чл. 54а от КСО - 17.10.2011 г., Кадикянова коректно е декларирала, че няма отпусната пенсия, защото заявлението й съдържа и декларация, че при всяка промяна в посочените от нея обстоятелства, ще уведоми съответният орган в 7-дневен срок от настъпването й. В нарушение на поетото от нея задължение и на чл. 54д, ал. 3 от КСО тя не е декларирала пред органа, издал разпореждането за отпускане на паричното обезщетение за безработица, настъпилата промяна, а именно, че й е отпусната руска пенсия. Случаят попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица, което е обусловило правомощието на административния орган да разпореди на основание чл. 54ж, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО връщане на неоснователно полученото обезщетение за безработица ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,