Решение № 2560 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7824/2019 г.

Решение № 2560 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7824/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Кмета на Община Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Ангелов и на Н. Бамбалова лично и като законен представител на К. К. и Т. К., чрез процесуалния им представител адв. Пешева, срещу решение № 940 от 23.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3061/2018 г. на Административен съд – гр. Пловдив, с което е прогласена за нищожна Заповед № 180 А2040 от 31.08.2018 г. на Кмета на Община Пловдив за отказ да се допусне (разреши) изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - плана за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) за УПИ VII – 1020235 – за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности, УПИ VIII – 1020235 – за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности и УПИ IX – 1020235 – за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности, ПИ идентификатори № 56784.533.906, № 56784.533.908 и № 56784.533.910, район "Южен", м. "Кв. Беломорски", гр. Пловдив. С решението е и прекратено производството по делото. В касационната жалба на Кмета на община Пловдив се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди на първо място неправилност на извода на съда за това, че оспорената заповед е нищожна, тъй като посочва, че тя не страда от толкова тежък порок, който да се отрази на валидността й. Твърди и неправилност на извода на съда за приложимост на разпоредбите на чл. 124а и следващите от ЗУТ, тъй като посочва, че е приложима и оспорената заповед е издадена на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, тъй като за имотите е налице влезнал в сила ПУП и в случая се иска разрешение да се изработи проект за изменението му. Твърди и че не са били налице предпоставките по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК да остави без разглеждане заявлението, по което е образувано производството, тъй като по него не е бил налице влезнал в сила предходен индивидуален административен акт. Посочва, че страните по предходното и настоящото административни производства са различни, поради и което е постановено заповед за отказ по същество с посочено правно основание чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповед № 180 А2040 от 31.08.2018 г. Претендира разноски. В касационната жалба на Н. Бамбалова лично и като законен представител на К. К. и Т. К. се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Посочва, че нито тя, нито децата й са били участници в производството образувано по заявление на наследодателя им В. Караджов, нито са били уведомяване в проведеното с него административно производство, нито пък в съдебните такива, поради и което в тази връзка посочват, че не е налице предходно производство, по което да са били страни и което да е основание за недопустимост на подаденото от тях заявление за разрешаване на изработване на изменение на ПУП. Посочват, че те не са встъпвали като страна в предходното административно производство. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповед № 180 А2040 от 31.08.2018 г. Претендира разноски. Кметът на община Пловдив в качеството му на ответник по касационната жалба на Бамбалова и Караджови с писмен отговор изразява становище за недопустимост на същата, тъй като посочва, че оспореното решение е благоприятно за тях, а алтернативно за неоснователност. Н. Бамбалова лично и като представител на малолетните си деца в качеството им на ответници пък изразяват становище за основателност на касационната жалба на кмета на община Пловдив, но изразяват несъгласие с изложените в нея мотиви. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационните жалби са неоснователни. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни – адресати на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Неоснователно е възражението на касатора кмета на община Пловдив за недопустимост на жалбата на Бамбалова лично и като представител на малолетните си деца, тъй като решението е благоприятно за тях. Напротив видно от същото с оспореното решение се прогласява нищожността на заповедта за отказ за допускане на изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ по тяхно заявление с мотив, че е налице влезнал в сила предходен отказ по идентично заявление, т. е. с мотив, че административното производство по тяхното заявление е било недопустимо, като по този начин не се постига целеният от тях положителен резултат за одобрение и разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ. Поради това оспореното решение е неблагоприятно и за тях. По изложените съображения касационните жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. Приел е, че от събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ по заявление с вх. № 17-П-9252/08.09.2017 г. и заявление с вх. № 17-П-9252(1)/01.02.2018 г. на В. Кададжов, наследодател на жалбоподателите в производството, който мълчалив отказ като неоспорен от лица, участници в производството по чл. 124а ал. 5 от ЗУТ е влезнал в сила на 24.07.2018 г. Приел е, че заявителите по повторното заявление от 18.07.2018 г., жалбоподателите в това производство, са универсални правоприемници на първоначалния заявител Караджов. Поради това е приел, че е налице влязъл в сила административен акт между същите страни и на същото основание, като не са налице нови фактически основания за постановяването на оспорената заповед. Приел е и че липсват както правни така и фактически основания за постановяване на административния акт и на някое от основанията по чл. 99 АПК. Посочил е, че съгласно императивното правило на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, като първото условие за допустимост на производството е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Приел е, че след като е налице в случая влязъл в сила акт със същия предмет и страни, то образуваното административно производство е било недопустимо и компетентността на административния орган да постанови последващ административен акт е отпаднала. Приел е, че вместо да са произнася по същество на процесното заявление със заповед, в мотивите на която се посочва, че вече е налице мълчалив отказ, е обективирано и произнасяне по съществото на искането с позоваване на нормата на чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ. Посочва, че Кметът на община Пловдив е следвало да констатира недопустимост на искането и да прекрати производството поради наличието на стабилен административен акт, който се явява абсолютна процесуална пречка за издаване на нов акт. Поради това е приел, че след като е сезиран със същото искане, без да се представят нови доказателства и без промяна на фактическите обстоятелства, при които е налице влязъл в сила мълчалив отказ, кметът на Община Пловдив не е следвало да се произнесе по съществото на заявлението от вх. № 17-П-9252(3)/18.07.2018 г. на наследниците на В. Караджов, като с издадената нова повторна заповед по същия въпрос, е приел, че административният орган е постановил административен акт извън своята компетентност. Поради това е прогласил нищожността на оспорената заповед и е прекратил производството по делото. Оспореното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място неправилно съдът е прекратил производството по делото си, тъй като не са налице никой от предпоставките, при които това може да се направи, не е налице оставяне на жалбата без разглеждане на някое от основанията по чл. 159 от АПК, поради и което производството по делото не е следвало да се прекратява. Този диспозитив е в противоречие и с другия формиран от съда, а именно за нищожност на оспорената заповед, с което произнасяне е налице такова по същество, а прекратяване на производството по делото е допустимо в случаите, в които не е налице формиран диспозитив по съществото на спора. На второ място неправилен е извода на съда за нищожност на оспорената заповед, поради това, че е било налице предходно произнасяне на административния орган по идентично искане. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за допустимост на искане за образуване на административно производство предпоставя "липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни". В настоящия случай не е налице влезнал в сила административен акт със същия предмет и същите страни. Най – малко страните са различни като видно от доказателствата жалбоподателите в първата инстанция макар и наследници на предходния заявител В. Караджов, не са били страни и не са участвали в образуваното по негово искане административно производство. Освен това не е налице и влезнал в сила акт със същия предмет, тъй като искането на В. Караджов не е било изрично разгледано и по него е формиран мълчалив отказ, влязъл в сила. Т. е. не може да се приеме, че е налице предходен акт със същото съдържание, тъй като с оспорената заповед вече е въведено правно основание за постановения отказ. По изложените съображения, поради липса на идентичност, включително в страните в производството, съответно не са били налице предпоставките по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. В тази връзка административният орган правилно е постановил оспорената заповед с произнасяне по същество по искането. Посочените в заповедта съдебно определение касаят оспорване на протокола на ОЕСУТ, с който е формирано становище по искането разрешаване на изменение на ПУП по предходното заявление, по което жалбата е оставена без разглеждане, тъй като не е бил налице краен акт, подлежащ на оспорване. Т. е. не е налице предходно произнасяне по съществото на спора и по същество. Следва да се посочи и че при постановяване на решението съдът неправилно е приел, че е налице заповед по чл. 124а от ЗУТ, като в случая видно и от правното основание на заповедта и от изложените в нея фактически основания не се касае за заповед по чл. 124а от ЗУТ (разрешаване на изработване на проект за първоначален ПУП), а се касае за такава по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ (заповед за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП), като правната природа и предпоставките за законосъобразност на двата акта са различни, както и са различни от акт по чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ, с която се одобрява или се отказва одобрението на проект за изменение на ПУП. В противоречие със съдопроизводствените правила АС – гр. Пловдив не се е произнесъл по същество по законосъобразонстта на оспорената заповед. Поради липса на основанията, приети от съда за прогласяване на заповедта за нищожна, не е налице формирана воля досежно същността на спора и законосъобразността на заповедта, като не е извършена дължимата се проверка от съда съгласно чл. 168 от АПК за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В случая при неправилно приложение на материалния закон, включително относно правната природа на оспорения акт и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е разгледал жалбата, с която е бил сезиран по същество, както и липсва произнасяне и мотиви по същество на оспорения отказ по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, както и не са събрани доказателства досежно наличие на посоченото основание за отказ, така както е посочено в заповедта. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, за произнасяне по същество на подадената жалба срещу изричния отказ на посоченото по - горе правно основание. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение