Решение № 11002 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11615/2015 г.

Решение № 11002 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11615/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на НАП - гр. П. чрез процесуалния му представител юриск. С. Х. срещу решение № 1663/1.09.2015 г., постановено по адм. дело № 960/2014 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 26001131107/22.11.2013 г., издаден от старши инспектор по приходите при същата териториална дирекция, потвърден с решение № 72/17.02.2014 г. на териториалния директор на посочената по-горе дирекция за вменени задължения на ЕТ "Ю.-М. П." - гр. С. за ДДС за месец юли 2011 г. по подадена справка-декларация с вх. № 26001131107/11.08.2011 г. в размер на 234 лв. и начислени задължения за лихви в размер на 54,63 лв. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон, представляващо първото посочено в чл. 209, т. 3 АПК отменително основание. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че процедурата по чл. 106 ДОПК е неприложима, а е следвало да се издаде ревизионен акт. В касационната жалба се твърди, че неправилно съдът е приел, че процедурата по чл. 106, ал. 1 ДОПК ограничава приходния орган да търси допълнителна информация извън посочената в тази разпоредба, като е налице и позоваване на съдебна практика на ВАС. П. съображения, обосноваващи посоченото оплакване се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на едноличния търговец срещу посочения по-горе АУЗД, както и да се присъди юрисконултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Юг - М. П." - гр. С. и със съдебен адрес в гр. Д. в депозирания по делото писмен отговор на адв. Е. В. я оспорва с искане за присъждане на направените за касационната инстанция разноски в размер на 300 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а за да постанови решение по съществото на спора установи следното: За да отмени цитирания по-горе АУЗД и установените с него задължения за ДДС в размер на 234 лв. и начислени задължения за лихви в размер на 54,63 лв., първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ДОПК предвижда възможност за органа по приходите да издава акт, с който да коригира задължение по декларацията по чл. 105 от същия кодекс, когато в тази декларация се установяват несъответствия. Според съда законът използва думата "несъответствия", което означава нееднаквост, разлика, а не установяване на нещо ново, а в процесния случай приходният орган е установил не несъответствие, а изцяло ново задължение - косвен данък, каквото представлява ДДС. П. е в обжалваното съдебно решение, че предвидената в чл. 103 ДОПК процедура изисква при установяване на несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствие в данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации. Изводът, направен от първоинстанционния съд е, че идеята на законодателя е да се коригира данъчната основа или размер на данъчните задължения, но в рамките на подадената декларация, а не с АУЗД да се въвежда изцяло нов предмет на облагане, както е направено в случая. Според съда органите по приходите е следвало да извършат ревизия и да издадат ревизионен акт, след като са търсили допълнителна информация по отношение на декларираното и са вменили ново данъчно задължение за облагане - ДДС, т.е. по реда на чл. 108 ДОПК. Изложени са и мотиви в съдебното решение, че осъществяваната дейност по отдаване под наем на недвижими имоти касае задоволяване на лични нужди и не следва да се разглежда като част от извършваната от проверяваното лице икономическа дейност в качеството му на физическо лице - едноличен търговец, тъй като нямало данни получената наемна цена да е включена в активите на предприятието или да е използвана за осъществяване на дейността му като едноличен търговец. Съдът е изтъкнал и друг довод - че няма данни недвижимите имоти, които са отдавани под наем да включени като активи в предприятието на търговеца. Съдът се е позовал и на трайна според него съдебна практика на СЕС в Люксембург - решения по дела С-155/94, С-415/98, С-269/00, С-72/05 и С-25/03, която разпореждала, че собственикът има право на избор относно данъчното третиране на имуществото му - дали да го включи в своето предприятие или да го запази като лично имущество, като по този начин го изключи от системата за облагане с ДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. Не съществува спор за фактите по процесния правен спор между страните по делото. Издаденият АУЗД е въз основа на подадени от проверяваното лице декларации по ЗДДС за месец юли 2011 г. и ЗДДФЛ за 2011 г. Тези декларации са по реда на чл. 105 ДОПК и в декларацията по ДДС лицето е посочило нулева облагаема основа. Правилно първоинстанционният съд е посочил предпоставките за приложение на чл. 106, ал. 1 ДОПК, като обосновано е приел, че по този ред с акт за установяване на задължения могат да се извършат служебни корекции само върху декларираните от лицето обстоятелства, при констатирани различия в данъчната основа или неправилно изчисляване на декларираните задължения, на които самото лице се позовава във връзка с определяне на задълженията си. Въпросът дали може да се установяват задължения на данъчния субект въз основа на допълнително събрана от приходния орган информация от трети лица или администрации, с която се установяват нови факти и обстоятелства, дава се нова или различна правна квалификация на установените факти и/или поради различното тълкуване между проверяващите и лицето, не е въпрос за валидността на административния акт, а по същество, както е сторено и от пъровинстанционния съд. По същия начин следва да се третира и въпросът дали данни в друга декларация на същото лице могат да обосноват извод за несъответствие в декларацията. С оглед разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ДОПК данните от декларацията по ЗДДФЛ на проверявания от органите по приходите субект не са основание за установяване на несъответствие на подадената от него декларация по ЗДДС и установяване на задължение за ДДС, както е сторено от приходните органи в процесния случай. Подобни констатации е възможно да бъдат изградени единствено в хода на надлежно образувано ревизионно производство, в което да бъдат установени спорните нови задължения на лицето, но не и по реда на чл. 106, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 103 ДОПК. След като за приходните органи е било невъзможно да отстранят несъответствието в СД по ЗДДС само по пътя на съпоставяне на данните от декларациите, подадени от жалбоподателя по ЗДДС и по ЗДДФЛ, а се е налагало извършване на допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства за установяване на размера на данъчните основи и на размера на ДДС, то е следвало въз основа на данните от извършената проверка да бъде възложено извършването на ревизия, защото именно в ревизионното производство органите по приходите могат да издадат ревизионен акт, с който да установят размера на дължимия ДДС и на лихвите за просрочие. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че редът по чл. 106, ал. 1 ДОПК за извършване на служебна корекция в процесния случая е неприложим, както обосновано е приел и решаващият съд. Правилно първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Неспазването на така определения ред в ДОПК води до незаконосъобразността на акта, в какъвто смисъл е постановено обжалваното решение. Установяването на нови обстоятелства и факти, свързани с данъчни задължения на едно лице, може да стане единствено и само в рамките на надлежно образувано и проведено ревизионно производство с ревизионен акт по реда на чл. 106, ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 108 ДОПК, а не с акт по чл. 106, ал. 1 ДОПК. Административните производства за издаване на акт за установяване на задължения и за издаване на ревизионен акт не са идентични, а различни производства, както и редът за тяхното провеждане е различен. Допуснатото от административния орган нарушение на процесуалните правила, правилно е прието от първоинстанционния съд, че води до материалната незаконосъобразност на акта и на това основание го е отменил. Определянето на ДДС за внасяне в този случай е следвало да се установи с издаването на ревизионен акт, а не след проверка с АУЗД. В този смисъл са и решения на ВАС по адм. дела № 9086/2014 г., № 9772/2014 г., № 1631/2008 г. и др. Наред с изложеното правилно решаващият съд е приел, че приходните органи не са изследвали в проверката по издаване на АУЗД по какъв начин се третират имотите, отдавани под наем и дали да се били в патримониума на едноличния търговец, предвид че актът е издаден на него. Предвид гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК като правилно да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника за присъждане на разноски, същото е основателно за сумата от 300 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение