Решение № 4622 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13688/2019 г.

Решение № 4622 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13688/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 140 от 02.10.2019 г. по административно дело № 191/2019 г. Административен съд – Търговище е отхвърлил жалбата на С. Шабанов от [населено място] против решение № 2153-25-4/23.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Търговище, с което е потвърдено разпореждане № 2140-25-162/05.06.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Търговище, с което на основание чл. 15, ал. 4 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) и § 1, т. 12 от ДР (допълнителните разпоредби) на КСО е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Съдебният акт е оспорен с касационна жалба от С. Шабанов (в част от документите с имената "С. Щерев"), ЕГН [ЕГН]. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира отмяната му. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Търговище, редовно призован, не се явява, не депозира писмен отговор на жалбата и не изпраща процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен (по крайния си правен резултат), като не страда от такива пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. С процесното разпореждане от 05.06.2019 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Търговище е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Шабанов с мотиви, че към датата на заявлението за отпускането й лицето не отговаря на едно от условията по чл. 68, ал. 3 от КСО – няма 15 години действителен осигурителен стаж, а от общият му трудов стаж (13 години и 7 месеца) само 11 години, 7 месеца и 18 дни са действителен осигурителен стаж. Органът не е зачел като действителен установеният стаж от военна (в случая – трудова) служба – 1 година, 11 месеца и 12 дни, а само като приравнен на осигурителен стаж. Недоволен от разпореждането, Шабанов го е обжалвал по административен ред, като е аргументирал теза, че времето, през което дадено лице е било на наборна военна служба, следва да се включи в общия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО като действителен такъв. С оспореното пред Търговищкия административен съд решение от 23.07.2019 г. директорът на ТП на НОИ – Търговище е приел за неоснователна жалбата на Шабанов против разпореждането от 05.06.2019 г., поради което го е потвърдил, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на отказа да се отпусне пенсия на Шабанов по чл. 68, ал. 3 от КСО. За да отхвърли жалбата на лицето срещу решението на ръководителя на ТП на НОИ, с обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол, първоинстанционният съд е приел, че то е законосъобразен административен акт, като издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, надлежно мотивиран и в съответствие с изискванията за форма, издаден без нарушение на материалния закон и без допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е обосновал, че към 23.11.2018 г. (датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия), към която дата е извършена преценката за правото на пенсия от административните органи, С. Шабанов не е отговарял на една от законовите предпоставки (тази за 15-те години действителен стаж) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. В съдебното решение е посочено и, че действителният осигурителен стаж на жалбоподателя е 13 години и 7 месеца, в който стаж влиза и наборната военна служба, която (според съда) била призната от органите на НОИ за действителен стаж. Върховният административен съд, шесто отделение намира проверяваното съдебно решение за правилно по своя резултат, понеже отказът за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Шабанов по чл. 68, ал. 3 от КСО, обективиран в процесните административни решение и разпореждане, е законосъобразен, доколкото и с признаване на изслуженото от заявителя време като наборен войник в Строителни (Трудови) войски за действителен осигурителен стаж, общият му такъв е по-малко от изискуемите в цитираната норма минимум 15 години. На основание чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. По делото не е спорно, че Шабанов към датата на заявлението си за отпускане на пенсия е отговарял на първото условие по чл. 68, ал. 3 от КСО: при изискуема навършена възраст от 62 години, към този момент той е бил навършил [години] години, [месеца] месеца и [ден] ден. В случая спорно е дали е действителен стажът, придобит през времето от 20.09.1971 г. до 01.09.1973 г., през което жалбоподателят е отслужил редовна наборна трудова служба в Строителни войски, работейки като тръбар в Корабостроителния завод – Варна, и е бил осигурен за три социални риска (инвалидност, старост и смърт), като е получавал и заплата. Съгласно § 9, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на КСО този стаж (вкл. и по отношение на това дали е действителен) следва да се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Според действалата както към обсъждания период, така и към 31.12.1999 г., и относима за казуса разпоредба на чл. 3, ал. 2 от Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България (ЗВВСНРБ, отм.), всички лица от подлежащия на повикване набор, които не могат да бъдат приети на действителна служба във Въоръжените сили, са длъжни да служат в Строителните войски. Съгласно чл. 2 от Указ № 100 за строителните войски (обн. ДВ, бр. 26/30.03.1954 г., отм. ДВ, бр. 57/14.07.2000 г.), поделенията на Главното управление на Строителните войски се попълват с младежи от подлежащия на повикване военен набор, които във връзка със съществуващия договор за мир на НР България от 10.02.1947 г. не могат да бъдат приети на действителна служба във Въоръжените сили. В чл. 4 от същия указ е уредено, че срокът на действителната служба в строителните войски е две години и се изчислява от 1 януари на годината, в която войниците са повикани в редовете на Строителните войски. Наборната служба във Въоръжените сили или нейната законово предвидена алтернатива за част от лицата – в Строителните войски, е била задължителна и действителна за всички младежи от подлежащия на повикване набор. Тоест същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Следователно времето на изслужена наборна трудова служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. Съгласно легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО (приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Ето защо трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна трудова служба, е действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С оглед на това, изслуженото от Шабанов време на редовната наборна (като алтернатива на военната) трудова служба от 29.03.1971 г. до 29.03.1973 г. представлява действителен осигурителен стаж. В тази връзка трябва да се отбележи, че противно на приетото от първоинстанционния съд в това отношение, както ръководителят на пенсионното осигуряване, така и директорът на ТП на НОИ - Търговище не са отчели този стаж като действителен. С оглед на това следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Търговище, така и ръководителят на ТП на НОИ – Търговище, са преценили материално незаконосъобразно, като са приели, че редовната наборна трудова (погрешно приета за военна както от страните, така и от съда) служба не следва да се зачита като действителен осигурителен стаж. Горното обаче не променя резултативната правилност на постановения съдебен акт. Това е така, понеже и с прибавянето на този стаж като действителен, общият размер на действителния осигурителен стаж на Шабанов към датата на заявлението му за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО се равнява на 13 години и 7 месеца, което е по-малко от изискуемия законов минимум в посочената разпоредба от 15 години действителен осигурителен стаж. Неналичността на правото му на пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО е поради липсата на едното от двете кумулативно изискуеми предпоставки – ако и да е навършил изискуемата по закон възраст, то липсва изисквания от закона действителен осигурителен стаж от минимум 15 години. С оглед на това, крайната преценка на Търговищкия административен съд за неоснователност на сезиралата го жалба се споделя от настоящата инстанция. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че като не е уважил подадената до него жалба, Административен съд – Търговище е постановил правилно решение, което при отсъствието на такива пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва да се отбележи по отношение на останалите касаторови доводи, че те са неоснователни. Стажът от втора категория на Шабанов е правилно изчислен и квалифициран от административните органи и съдът не е имал основание за друг извод по отношение на него. Същевременно както в разпореждането на пенсионния орган, така и в решението на директора на ТП на НОИ – Търговище е мотивирано надлежно (подробни мотиви в тази насока се съдържат и в предхождащия ги констативен протокол от 30.05.2019 г., в който са обективирани констатациите от проверката) защо периодът 01.01.2018 г. – 23.11.2018 г. (за който без основание заявителят се е осигурявал за фонд "Пенсии" по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО като самоосигуряващо се лице – свободна професия електроинженер) не е зачетен като осигурителен стаж, като и в това отношение първоинстанционният съд не е имал основание да ревизира този извод. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,