Решение № 10961 от 29.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 559/2011 г.

Решение № 10961 от 29.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 559/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Пет-Интернешънъл" ЕООД против решение № 1609 от 22.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1725/09 г. от Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 900113/03.07.09 г., издаден от ТД на НАП-Пазарджик в обжалваната му част, в която на дружеството е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Еско-79" ЕООД. Със същото решение, жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 731,88 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като релевираните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и допуснати от съда съдопроизводствени нарушения. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът по касация - директорът на ДОУИ-Пловдив не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 900113/03.07.09 г., издаден от ТД на НАП-Пазарджик, потвърден с решение № 593/31.08. 09 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на ревизирания субект "Пет-Интернешънъл" ЕООД е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 14094 лв. по фактури № № 102/17.10.08 г. и 103/17.10.08 г., издадени от "Еско-79" ЕООД с предмет на доставките "аванс за изграждане на административна сграда" и "11500кг арматурна заготовка". Правното основание за отказа е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Констатациите на ревизиращите органи по отношение на първата от фактурите са, че дружеството доставчик не притежава технически и кадрови потенциал за осъществяване на услугата СМР - цялостно строителство на офис-сграда, като не са представени доказателства за извършените услуги по договор за строителство от 18.09.2008 г., сключен между "Пет-Интернешънъл" ЕООД - възложител на СМР и "Еско-79" ЕООД - изпълнител. Относно втората фактура с предмет доставка на "арматурна заготовка" органът по приходите е установил, че доставчикът "Еско-79" ЕООД не е разполагал със складова база за съхранение на съответните количества арматура и липсват доказателства за транспортирането на стоката до обекта на получателя "Пет-Интернешънъл" ЕООД. С решението на административния съд, жалбата срещу РА е отхвърлена с мотивите, че не са опровергани констатациите на данъчните органи и, че жалбоподателят не е представил доказателства за реалното извършване на доставките по фактурите. Твърдяните от жалбоподателя факти не са установени и с ангажираните в съдебното производство писмени и гласни доказателства, нито чрез двете заключения на назначената по делото съдебна-счетоводна експертиза. Според съда при дружеството доставчик не е имало назначени работници със съответната квалификация за извършване на описаните в Акт обр. 19 от 20.10.2008 г. видове СМР, а единствено работници на длъжност "общ работник строителство на сгради", като трима от работниците са назначени след приключване на строителните работи. Съдът е приел, че по делото липсват доказателства относно материалната обезпеченост на доставчика, необходима за доставката на процесните стоки и услуги. Относно доставката на "арматурна заготовка" по фактура № 103/17.10.2008 г. съдът е анализирал представените договори за наем на автомобил и помещение, както и на представената фактура от предходния доставчик "Алекс трейд - БГ ЕООД и е направил извода, че същите не доказват обстоятелствата относно съхранението и транспортирането на стоката. Решението на административния съд е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Пет-Интернешънъл" ЕООД срещу РА относно отказано право на данъчен кредит в размер на 10000 лв. по фактура № 102/17.10.08 г. издадена от "Еско-79" ЕООД. За доставчика "Еско-79" ЕООД по делото е установено, че дружеството е било регистрирано по ЗДДС към издаването на фактурата, включило е размера на ДДС при определяне резултата за данъчен период м. 10/2008 г. в справката декларация по чл. 125 от ЗДДС и е отразил фактурата в дневника за продажби за съответния данъчен период. По делото са приложени доказателства и за заплащане на сумата по фактурата по банков път. Настоящата инстанция преценява като неправилен извода на административния съд, че не е доказано реалното извършване на услугата с предмет СМР. Между страните не е било спорно обстоятелството, че СМР на обекта офис-сграда в с. Пищигово са изпълнени, а дали услугата е извършена от издателя на фактурата "Еско-97" ЕООД. Основният аргумент на съда, за да отхвърли жалбата в тази част, е липсата на кадрова обезпеченост на доставчика, тъй като назначените при него работници не притежавали необходимата квалификация. Видно от договор от 18.09.2008 г. и акт обр. 19 от 20.10.2008 г., приети и неоспорени от ответника в съдебното производство е, че в обекта са извършени довършителни работи, включващи направа на мазилка шпакловка, боядисване и монтаж на плочки, ламиниран паркет и др. В заключението на вещото лице по назначената по делото ССЕ е констатирано, че в "Еско-97" ЕООД има назначени 10 работника на длъжност "общ работник", която констатация се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства. Основателни са касационните оплаквания, че съдът не е обосновал извода си, че този предмет на доставките изисква специална квалификация. Напротив, от подписания двустранен акт за изпълнение на СМР се установява, че извършените СМР не изискват специална квалификация на работниците, както и специализирана техника /машини и съоръжения/, а само достатъчно умения, за да се справят с възложената работа, поради което следва да се приеме, че фактът на реалност на услугата е доказан от събраните в хода на ревизията и съдебното обжалване доказателства. В подкрепа на същия извод са и показанията на свидетеля Ниязи Кадир, разпитан в качеството му на пълномощник на управителя на "Пет-Интернешънъл" ЕООД относно характера на извършените СМР от доставчика, които необосновано не са били кредитирани от първоинстанционния съд. От представените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, следва обоснованият извод, че процесната услуга е реално извършена от издателят на фактурата. С оглед изложеното и като е приел обратното административния съд е постановил необосновано, поради което и неправилно решение в тази част от спора, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и при условията на чл. 227, ал. 1 от АПК настоящият състав намира, че обжалваният РА частта в която е отказано право на данъчен кредит по доставка "Еско-97" ЕООД в размер на 10000 лева по фактура № 102/17.10.08 г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Обосновани и правилни са изводите на съда в останалата му част относно отказано право на данъчен кредит по фактура № 103/17.10.2008 г., издадена от "Еско-79" ЕООД, с предмет "арматурна заготовка", поради липсата на доказателства за реалността на доставката. Недоказани са твърденията на касатора, че стоката по процесната фактура му е доставена от предходния доставчик "Алекс трейд-БГ" ЕООД, предвид обстоятелството, че фактурата от него е издадена един месец преди фактурата от "Еско-79" ЕООД. В тази връзка съдът е изложил последователни аргументи относно липсата на доказателства за съхранението и транспорта на процесната стока от страна на прекия доставчик. С оглед изхода на спора първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени и в частта за разноските, като те следва да се преизчислят. Пропорционално на уважената част от жалбата на дружеството срещу РА, на последното се следват разноски общо и за двете съдебни инстанции в размер на 266, 07 лева. На ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение пропорционално на отхвърлената част от жалбата. Изчислен съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимият размер е 386 лв. След компенсация на дължимите разноски, на ответната дирекция следва да се присъди сумата от 120 лева. Воден от горните съображения, Върховният административен съд,