Решение № 362 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1041/2011 г.

Решение № 362 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1041/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба, подадена от И. Г. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в законна сила решение № 185/13.07.2011 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, постановено по гр. д. № 794/2010 г. по описа на същия съд, в частта му, с която е признато за установено по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на А. И. А. и Й. П. А., и двамата от [населено място], както и по отношение на И. Г. С. от [населено място], че П. М. П. е собственик на * идеална част от описания в решението недвижим имот и отменя на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за * идеална част от имота съставения от 03.12.2007 г. н. а. № 48,том ХХI, рег. № 33540,н. д. № 3516/2007 г. на нотариус с рег. № 113, район на действие РС-Монтана, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. В молбата се твърди, че са били открити нови писмени доказателства-строителен протокол № 27/18.06.1996 г., както и други такива, описани и приложени към същата-фактури, разписки и нареждания, за извършени плащания, изхождащи и направени от молителката към [фирма], извършени в периода 1994 г. -1999 г., които доказателства, според молителката опровергават неправилните изводи на съда и определят безспорно началния момент на демонстрирането на владението на А. А. срещу П. М.. Навеждат се аргументи в тази връзка за порочност на влязлото в сила решение, като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска неговата отмяна. Ответникът по молбата П. М. П., моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Хипотезата, визирана в чл. 303, ал. 1т. 1 от ГПК, предвижда възможността да се иска отмяна на влязлото в законна сила решение от заинтересувана страна, когато са налице нови доказателства, както се твърди в настоящия случай, или се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са били известни на страните при решаването му или с което страната не е могла да се снабди своевременно. Видно от данните по представените писмени доказателства, част от тях са съставени преди приключване на делото с влязло в законна сила решение, чиято отмяна се претендира и за молителя са били налице всички възможности до приключване на исковото производство да се снабди с тези доказателства, ако бяха положени необходимите усилия и грижа, за да защити правата си. Още повече, че част от приложените такива-като фактури и разписки, изхождат от самата страна молител и същата в процеса на производството по делото е могла да ги представи и ангажира доказателства по същото в тази връзка. В останалата си част, изложеното в молбата има характер на касационна жалба, което е неотносимо към настоящото извънинстанционно производство, още повече, че се иска отмяна на влязло в законна сила решение на касационната инстанция, в частта му, с която касационният съд се е произнесъл по съществото на спора. Ето защо, не са налице предпоставките, визирани в предвидената в чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, хипотеза за отмяна на влязлото в законна сила решение, поради което, подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение, като на ответника по молбата П. М. П. следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 600 лева, съгласно представения списък за разноските и фактура за изплатен хонорар-адвокатско възнаграждение за един адвокат. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд