Решение № 1625 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11419/2008 г.

Решение № 1625 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11419/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Перник, против решение № 158 от 1.08.2008 г. по адм. д. № 210/2008 г. на Административен съд - Перник, с което е отменено решение № ТЗ-2/13.05.2008 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Перник и потвърденото с него разпореждане № 117 / 31.03.2008 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за приемане на трудова злополука. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК - съществени нарушения на съдопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Ответникът "Въгледобив Бобов Дол" ЕООД, гр. Перник, е оспорил касационната жалба с писмена молба. Заинтересованата страна Любомир Крумов Митев от гр. Кюстендил не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Перник е решение № ТЗ-2 от 13.05.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Перник и потвърденото с него разпореждане № 117 от 31.03.2008 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е приета за трудова злополуката, станала с отчетник-замерчика Любомир Крумов Митев в стаята на ГМО - рудник "Бабино" на 28.12.2007 г. около 16.10 ч. при спор "на чаша кафе" във връзка с работата, прераснал в саморазправа. Решението на Административен съд - Перник, с което оспорените актове са отменени като незаконосъобразни, е постановеното при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. След като е подложил на обсъждане писмените показания на участниците в инцидента и присъствалите лица, съдът обосновано е приел, че станалата с осигуреното лице злополука не може да бъде квалифицирана като трудова. Този извод се основава на обстоятелството, че злополуката е настъпила не при изпълнение на някаква работа в интерес на предприятието, а при пиене на кафе в края на работния ден. Между пострадалия Любомир Митев и нанеслия увреждането Венцислав Димитров Недков - геолог в отдела - е възникнал личностен конфликт, съпроводен с ругатни, обиди и физическа саморазправа. Недков е нанесъл удар с юмрук в лицето на Митев, а след като той паднал на земята - и ритници в гърдите. Причиненото увреждане, състоящо се в контузия на главата и фрактура на седмо ребро вляво, няма връзка и не е по повод на извършваната работа. Касационните доводи за недопустимост на съдебното решение и за съществени съдопроизводствени нарушения са изцяло неоснователни. Първоинстанционният административен съд се е произнесъл по допустима жалба и е постановил решение в пределите на предоставената му от закона правораздавателна власт. Спазено е съдопроизводственото правило по чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, приложимо по силата на чл. 144 от АПК, за излагане на мотиви, в които са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Въз основа на установените по делото факти, които не са били спорни, съдът е формирал правния извод за липса на елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. Развитите в касационната жалба оплаквания за материалноправни нарушения и противоречие с целта на закона са неоснователни. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. В настоящия случай травматичното увреждане е причинило временна неработоспособност и е настъпило през работно време, но не по време на извършвана от работника (служителя) работа съгласно задълженията му по длъжностна характеристика или друга възложена от работодателя работа. Не е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО, защото увреждането няма връзка с работата. То е било причинено от непосредствено упражнено от друг служител физическо насилие след скандал на личностна основа. Не може да се възприеме анализът по т. VIII в протокол № 2 от 18.03.2008 г. за резултатите от разследване на злополуката, съгласно който "провежданият на чаша кафе разговор между колегите, свързан с работата в рудника, е прераснал в спор и довел до саморазправа". Този извод влиза в противоречие с отразените обстоятелства в т. IV от същия протокол, съгласно които колегите са пиели кафе и са провеждали разговор във връзка с работата без да влизат в конфликт помежду си. В точка V е отразено, че конфликтът е възникнал при влизането в отдела на Недков, който се нахвърлил върху Митев с обиди и псувни, а след тях - и с побой. Настъпилото травматично увреждане е резултат от упражненото физическо насилие и няма обективна функционална връзка с извършваната работа, поради което не съставлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като ги е отменил, Административен съд - Перник е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,