Решение № 6750 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16095/2009 г.
ВАСIV отделение25.05.2010 г.докладчик Нина Докторова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 463 от 30.06.2009 г., решение № 544 от 1.10.2009 г. и определение № 208 от 1.10.2009 г., постановени по адм. д. № 678 по описа за 2004 г. на Окръжен съд-Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6750 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16095/2009 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Станислав Славов - пълномощник на Никола Димитров Николов и Слави Николов Митев и двамата от гр. Варна, срещу решение № 463 от 30.06.2009 г., постановено по адм. д. № 678 по описа за 2004 г. на Окръжен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта на заместник областния управител на област с административен център-Варна, издадена по заместване, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание "Ален мак", землище Виница, Варненска област, в обжалваната част за имот № 704. С решение № 544 от 1.10.2009 г., постановено по същото дело, Окръжен съд-Варна, е поправил допуснатата очевидна фактическа грешка в предходното решение относно част от номера на заповедта на заместник-областния управител. Срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка също е подадена касационна жалба. И в двете касационни жалби се съдържат твърдения за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в касационните жалби се моли, решението и това, с което е направена поправката да се отменят. С определение № 208 от 1.10.2009 г., постановено по същото дело по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК съдът е допълнил решението си като е осъдил жалбоподателите да заплатят на заинтересованите страни направените от тях разноски от 600 лв. Срещу това определение е подадена частна жалба от адвокат Станислав Славов-пълномощник на касаторите, в която се съдържат твърдения, че определението е постановено в нарушение на Наредбата за адвокатските възнаграждения, защото не е доказано, че са направени разноски в този размер, а освен това те са и завишени. Ответникът и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на всичките жалби. Намира решението за правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. От нея е установено, че имот № 704, част от заповедта и предмет на жалбата, е придобит от ползвател, който се е легитимирал с нотариален акт, а в последствие го е продал на другите заинтересовани страни. В плана на новообразуваните имоти е отразен имотът като собствен на ползвателя с придобито право на собственост, според вписания нотариален акт. Установена е и идентичност между имот № 704 и имот № 2452 по помощния кадастрален план, собствеността върху който е призната с решението на бившата поземлена комисия. Собствеността върху имотите по § 4 се възстановява със заповедта на кмета, издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, респективно чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира и двете касационни жалби и частната жалба за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, при условията на субективно съединяване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респективно в 7-дневен срок за определението, а разгледани по същество и за неоснователни, по следните съображения: Със заповед № РД-1-7706
от 3.11.2003 г. областният управител на Варненска област е наредил заместник-областния управител да го замества за времето от 3 до 25 ноември 2003 г. Със заповед № РД-1-7706
от 25.11.2003 г. заместник областния управител е одобрил плана на новообразуваните имоти за селищно образувание по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ на местността "Ален мак", землище кв. "Виница", община Варна, област Варненска. Тази заповед е обжалвана от Никола Димитров Николов и Слави Николов Митев в частта й за имот № 704. За него те са се легитимирали с решение № 567 от 29.10.1998 г. на ПК-Варна, с което на наследниците на Никола Иванов Митев при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ му е възстановено правото на собственост върху нива от 8. 767 дка, находяща се в терен по § 4 на Виница, в местността Баналията. По КП от 1956 г. имотът представлява пл. № 506 и 493 при описаните граници. По КП на "Ален мак" възстановената част от имота се състои от две части, като в първата й част от 3.603 дка са включени описаните имоти, един от които е № 704. От регистъра на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти, съдът е установил че този имот е записан за собствен на Павлина Димитрова Иринкова, въз основа на вписания нотариален акт. Последната е конституирана като заинтересована страна. Тя е представила нотариален акт № 141 от 21.01.1994 г., том II, д. № 936/1994 г. включително и писмените доказателства, въз основа на които е издаден нотариалния акт. Павлина Иринкова е призната за собственик на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Този имот Павлина Иринкова ведно със съпруга си е продала на Денко Славов Денев и Гюрга Стоянова Денева, като сделката е материализирана в н. а. № 134 от 27.08.2003 г., том III, д. № 469/2003 г. Купувачите по сделката също са конституирани като заинтересовани страни. За изясняване на идентичността на имота съдът е допуснал единична и две тройни съдебно-технически експертизи, които по един категоричен и безспорен начин са установили пълната идентичност между имот № 704 по плана на новообразуваните имоти, който попада в имот № 2452 по помощния кадастрален план, идентичен с имот № 506 по кадастралния план от 1956 г. Границите на имота съвпадат с тези, описани в удостоверението, с което е предоставено правото на ползване и описаните в нотариалния акт. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че при изработването на плана на новообразуваните имоти в обжалваната му част не е допуснато нарушение на нормите на чл. 28 ППЗСПЗЗ, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения на съществени процесуални правила. Твърдението, че при изработването на плана на новообразуваните имоти и по-точно на административната процедура по неговото обявяване са допуснати нарушения на административните правила и материалния закон също са неоснователни. На първо място е вярно, че съдът не е конституирал като заинтересовани страни собствениците на съседните имоти на имот № 704, но не е било и необходимо, защото не е бил заявен спор за граници. Освен това по делото е установена пълна идентичност между имота по плана на новообразуваните имоти с този, предоставен за ползване, издадения нотариален акт и това че е част от бившите имоти по предходните планове на местността. С решението границите на имота не се променят по никакъв начин, поради което правата на собствениците на съседните имоти не са засегнати по никакъв начин, а още по-малко и неблагоприятен. Твърдението, че е нарушена административната процедура по обявяването на плана, като той не е бил изложен в общината, а само в кметството е невярно и се опровергава от приложените копия от два вестника, в които е посечено местото - етаж и стая в общината, където е изложен плана. По делото е приложена цялата административна преписка по изработването и приемането на плана, включително решенията на назначената комисия, която е приела работата от изпълнителя. Доказателствата, които се съдържат в административната преписка, не са оспорени. Твърдението, че планът е изработен от неспециалисти също се опровергава от приложените писмени доказателства. При постановяване на решението си съдът е събрал всички относими към спора писмени доказателства, които е обсъдил ведно с приетите заключения на тройните експертизи. Въз основа на тях е установил фактическата обстановка, която е съпоставил с приложимите материални норми и е извел правилни правни изводи. Частната жалба срещу постановеното определение също е неоснователна. Съдът е изменил решението си в частта му за разноските, защото е пропуснал да направи това със съдебния си акт. Искането за това е направено в срок. Съдът го е уважил, като е осъдил страната, чиято жалба е била неоснователна да понесе направените разноски от заинтересованите страни. Твърдението, че разноските не са внесени е невярно. От договор за правна защита и съдействие - лист 196 от делото се установява, че Гюрга Стоянова Денева е внесла по договор за правна защита и съдействие серия "А", № 339773 от 21.05.2009 г. сумата от 600 лв. Възражението направено в частната жалба за прекомерно големият размер на адвокатското възнаграждение е също неоснователно. Не само на основание § 2 от ДР във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но и поради това, че делото се води от 2004 г. по причина на жалбоподателите, както и с оглед на фактическата му и правна сложност.
Цитирани разпоредби
2- чл. 28 ППЗСПЗЗ
- чл. 4