Решение № 9285 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4673/2014 г.

Решение № 9285 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4673/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Павлова Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, чрез адв. Лора Георгиева срещу Решение № 1160 от 29.01.2014 г. по адм. дело № 9607/2012 г. по описа на Върховен административен съд, IV отделение в частта, в която е отхвърлена жалбата на "ЕВН България Електроразпределение" АД против решение № Ц - 17 от 28.06.2012 г. на Държавната комисия по водно и енергийно регулиране /ДКЕВР/ в частта по раздел IV, т. 6, с което ДКЕВР утвърждава, считано от 01.07.2012 г. цени без ДДС за достъп до електроразпределителната мрежа за битови потребители 0.00503 лв./кВтч.

В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалния закон. Касаторът твърди, че при постановяване на решението съдът не е отчел липсата на компетентност на ДКЕВР да издаде решението в обжалваната му част, както и допуснатите съществени нарушения в административното производство. Поддържа, че съдът не се е съобразил с констатациите на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза и не е приложил правилно материалният закон. Иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени процесното решение на ДКЕВР в съответната му обжалвана част. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, чрез процесуалния си представител адв. Славов, в представено писмено становище оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски в случай на уважаване на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява подробно становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Първа колегия, Петчленен състав, като обсъди доводите на страните и взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решението в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на "ЕВН България Електроразпределение" АД против решение № Ц - 17 от 28.06.2012 г. на Държавната комисия по водно и енергийно регулиране /ДКЕВР/ в частта по раздел IV, т. 6, с което ДКЕВР утвърждава, считано от 01.07.2012 г. цени без ДДС за достъп до електроразпределителната мрежа за битови потребители 0.00503 лв./кВтч.

В останалата си част относно оставянето без разглеждане на жалбата на дружеството против мълчалив отказ на ДКЕВР да утвърди цени на електрическата енергия, както са образувани от дружеството и заявени за утвърждаване от комисията със заявление за утвърждаване на цени на ел. енергия за ценови период от 01.07.2012 г. с вх. № Е-13-48-15 от 30.03.2012 г. и прекратяването на производството по делото, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

По отношение на оспорването на решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР, в частта му по раздел IV, т. 6, тричленният състав на Върховен административен съд е приел, че оспорването е допустимо, предвид на това, че са определени цени на електрическа енергия по заявление на жалбоподателя и пряко се засягат правата и интересите му.

По същество е обосновал извод, че решението в оспорената част е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 6а от ЗЕ /изм./, при спазване на установената форма - чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 34, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/ (отм.) и на административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Настоящата касационна инстанция намира, че решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, като същото е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон.

Обективно съдът е установил фактическите обстоятелства, свързани с образуване и провеждане на административното производство по утвърждаване на цени от ДКЕВР с Решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. в частта по раздел IV, т. 6.

Жалбоподателят притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия като краен снабдител, поради което от ДКЕВР в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ (отм.) му е определен метод за регулиране на цените "горна граница на приходите", като с решение № Ц-22/29.06.2011 г. са били утвърдени цени и техните ценообразуващи елементи за четвърти ценови периоди от втория регулаторен период.

Със заявление с вх. № Е-13-48-15/30.03.2012 г. "ЕВН България Електроразпределение" АД е направило предложение за утвърждаване на цена за достъп до електроразпределителната мрежа за пети ценови период от втория регулаторен период. Изготвен е доклад от директорите на дирекция "Регулиране и контрол - топлоенергетика и енергетика" във връзка с постъпилите заявления за утвърждаване на електрическата енергия, като в него са обсъдени заявленията и предложените цени, като е отразено, че предложената от "ЕВН България Електроразпределение" АД цена за достъп до електроразпределителната мрежа за битови абонати в размер на 0.00580 лв./кВтч е необосновано завишена с оглед необходимите приходи, утвърдени съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ (отм.) и следва да бъде редуцирана до 0.00503 лв./кВтч.

На 28.06.2012 г. ДКЕВР приема процесното Решение № Ц-17 и в частта по раздел IV, т. 6 определя цени без ДДС на "ЕВН България Електроразпределение" АД за достъп до електроразпределителната мрежа за битови абонати в размер на 0.00503 лв./кВтч.

Решаващият съд подробно е изложил фактическите обстоятелства по представените доказателства и информация от енергийното предприятие, относими към правилата за ценообразуване и указанията на регулаторния орган в административното производство. В първоинстанцинното съдебно производство е допусната и приета съдено-икономическа експертиза, като след анализ на констатациите в нея и приетите по делото писмени доказателства, част от административната преписка, съдът е направил извод за законосъобразност на решението на ДКЕВР в оспорената му част.

1. Неоснователно е твърдението на касатора за необоснованост на извода за съда за наличие на материална компетентност на ДКЕВР да вземе процесното решение. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия, но се утвърждават и регулират от ДКЕВР, с оглед принципите, посочени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ. Твърдението, че цената се образува от електроразпределителните дружества и не следва да се коригира от ДКЕВР би означавало наличието на уведомителен режим, което противоречи на установената законова уредба.

1. Правилен е изводът на съда за спазване на административното производство по издаване на решението в оспорената му част. След постъпване на заявлението от дружеството е изготвен доклад за утвърждаване на цени № Е - ДК-336 от 22.05.2012 г. в сектор "Електроенергетика", приет от Комисията на закрито заседание на 23.05.2012 г. На 01.06.2012 г. е проведено открито заседание за обсъждане на доклада; на 07.06.2012 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е приет проект на решение и е взето решение за провеждане на обществено обсъждане, насрочено на 12.06.2012 г. Общественото обсъждане е проведено съгласно чл. 14 от ЗЕ. След проведената процедура по обсъждане на цените на електрическата енергия са постъпили възражения и допълнителни данни от енергийните дружества, разгледани от ДКЕВР. След което решението е взето на 28.06.2012 г. Следователно, обосновано тричленният състав на ВАС е приел, че при издаване на административния акт / в оспорената му част/ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

1. Основните възражения в касационната жалба се отнасят до прилагането на материалния закон, но касационната инстанция намира същите за неоснователни.

Не се спори от касатора, че на същия като краен снабдител е определен от регулаторния орган метод на ценово регулиране "Горна граница на приходи". Съгласно правилото на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ (отм.) ДКЕВР утвърждава необходимите приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период. При метода на "горна граница на приходи" Комисията утвърждава необходимите приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период по формула, в която са включени: - необходимите годишни приходи на енергийното предприятие за съответния ценови период от регулаторния период, подлежащи на утвърждаване от комисията; - индексът на инфлация за предходен отчетен период съобразно нейното влияние върху разходите на предприятието; - съответната година от регулаторния период; Х- коефициентът за подобряване на ефективността; - Z - абсолютната стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен ценови период; в случаите, когато прогнозните приходи са по-високи от отчетените, необходимите приходи се намаляват за следващия ценови период, и обратно - когато отчетените разходи са по-високи от прогнозните, необходимите приходи се увеличават с тази сума за следващия ценови период; корекцията с Z се прави за разлики в разходите за покупка и продажба на електрическа енергия, както и за разлика в разходи, предизвикани от промяна в броя на потребителите.

Заявителят е предложил да му бъдат утвърдени цени за пренос на ел. енергия и за достъп до ЕРМ при следните ценообразуващи елементи:

• Разходи за закупуване на ел. енергия за технологични разходи в размер на 151 542 хил. лева;

• Енергиен марж, включващ разходите на дружеството за разпределение, административни разходи и разходи с общо предназначение, разходи за амортизации и възвръщаемост на капитала - 179 064 хил. лв;

• Z фактор -7 841 хил. лева

• Общо необходими годишни приходи 322 765 хил. лева

• Прогнозни количества пренесена ел. енергия за петия ценови период - 7 910 068 МВтч.

ДКЕВР е утвърдила цените на "ЕВН България Електроразпределение" АД при следните елементи на ценообразуване:

• Разходи за закупуване на ел. енергия за технологични разходи в размер на 159 828 хил. лева;

• Разходи за разпределение, административни разходи и разходи с общо предназначение - 75 823 хил. лева;

• Разходи за амортизации 43 962 хил. лева;

• Възвръщаемост 64 975 хил. лева;

• Z фактор - 7 841 хил. лева;

• У корекция - няма;

• Общо необходими годишни приходи - 336 747 хил. лева

• Прогнозни количества пренесена ел. енергия за петия ценови период 7 983 797 хил. КВтч.

Вещото лице по СИЕ е изследвало включените ценообразуващи елементи от касатора в подаденото до регулаторния орган заявление и начина на тяхното изчисление и съответно, утвърдените от ДКЕВР ценообразуващи елементи. Установило е, че разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи са изчислени правилно от дружеството; индексирането с инфлация на енергийния марж на дружеството от предходния ценови период не съответства на смисъла на корекциите по време на регулаторния период при прилагане на метода "горна граница на приходи"; Z факторът не е изчислен по формулата на т. 58 от Указанията, приети с протоколно решение на ДКЕВР № 94 от 25.06.2010 г., а е изчислен по формулата на Указанията, приети с протоколно решение на ДКЕВР № 37 от 18.02.2008 г.

От заключението на СИЕ е установено, че ДКЕВР е приложила "общ подход" по отношение на крайните снабдители като е определила - "еднакви стойности на корекционните коефициенти по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ, приложени спрямо утвърдените за предходния период разходи за снабдяване на крайните снабдители и спрямо утвърдените разходи за разпределение на електроразпределителните дружества: инфлация 3,4 % и коефициент за подобряване на ефективността 1,7 %; фактор Z e записано, че е приложен след анализ на отчетната и прогнозна информация от ЕРД - за "ЕВН България Електроразпределение" е приета изчислената от дружеството негова стойност; показателите за качество са изчислени съобразно съответната методика - за "ЕВН България Електроразпределение" АД не са приложени поради изпълнени от дружеството целеви показатели; допустим размер на технологични разходи от 15 % за дружеството; начинът на изчисление на стойността на технологичните разходи не е променен; в цените не са включени разходи за енергийна ефективност и за балансиране.

Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с приложения от комисията общ подход по отношение на електроразпределителните дружества, не го прави незаконосъобразен, въпреки че той съответства на прогласения в ЗЕ принцип на равнопоставеност.

Правилно са определени от ДКЕВР допустимите размери на технологичните разходи на ел. енергия при пренос и разпределение ел. енергия съобразно т. 6 от Протоколно решение № 70 от 14.05.2012 г., според което размерът на технологични разходи за разпределение на "ЕВН България Електроразпределение" АД е до 15 %. В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора за неправилно изчисляване на технологичните разходи с оглед отмяната на т. 38 от Указанията, както и предвид липсата на указания с оглед отменителното решение по адм. дело № 10298/2010 г. по описа на Върховен административен съд, оставено в сила с решение № 10409 от 16.07.2012 г. по адм. дело № 1245/2012 г. на Върховен административен съд, петчленен състав. В оспореното решение е отразено, че размерът на технологичните разходи за разпределение е определен съобразно протоколно решение № 70 от 14.05.2012 г. по т. 6 на ДКЕВР. Следователно, регулаторният орган се е позовал на свое протоколно решение, а не на Указанията. Отделно от това е видно, че Решение № Ц - 17 е от 28.06.2012 г., а решението за отмяна на Указанията е от 16.07.2012 г., т. е. към датата на издаване на процесния административен акт Указанията не са били отменени. Следва да се допълни, че както по т. 38 от Указанията, така и съгласно Протоколно решение № 70 от 14.05.2012 г. на ДКЕВР размерът на технологичните разходи за касатора е един и същ - 15 %.

По отношение на твърдението на касационния жалбоподателя за неправилно прилагане на формулата по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ (отм.) е необходимо да се посочи, че ДКЕВР не е длъжна да възприеме безкритично обосновката на дружеството за всеки един от елементите по ценообразуването, а е необходимо да изследва цялата релевантна информация по въпроса. Това е обусловено от принципа на осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите и от факта, че дейността на дружеството не засяга само него и потребителите му, а е част от общата енергийна система на страната.

От събраните по делото доказателства се установява, че Z фактора е изчислен по формулата на Указанията, прието с протоколно решение № 37/2008 г. на ДКЕВР / който е със същата стойност, като посочения от дружеството/; разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи са определени правилно от ДКЕВР на количеството за технологични разходи /15 %/ по цената, по която дружеството ще закупува енергията през петия ценови период / общият размер на техн. разходи е 159 828 хил. лева/; разходите за разпределение, административните и разходите с общо предназначение са определени правилно от регулаторния орган като утвърдените за предходния ценови период разходи са коригирани с индекс на инфлация/И/ и коефициент за подобряване на ефективността /Х/ - 75 823 хил. лева; разходите за амортизации не са коригирани, тъй като не се предвижда тяхната корекция през ценовите периоди, при които инфлацията не оказва влияние; възвръщаемостта на капитала не е променена и е в размера на утвърдената за предходния ценови период; У корекцията не е приложена от ДКЕВР.

Конкретният размер на цената на ел. енергия за битови потребители с процесното решение е определена като съотношение на дял от изчислените от Комисията необходими на дружеството приходи и прогнозираното от "ЕВН България Електроразпределение" АД количество за пренос на битови клиенти на ниско напрежение. Необходимите приходи за достъп до ЕРМ на битови потребите са в размер 18 717 хил. лв; количество за битови потребители на ниско напрежение - 3 721 134 хил. кВтч и се получава цена за достъп за битови потребители 0,00503 кВтч. Установено е, че необходимите приходи за цената за достъп на битови потребители / 18 717 хил. лева/ представляват дял от 5,56% от общите утвърдени на дружеството приходи за петия ценови период. Заявеният дял от необходимите приходи относно цената за битови потребители от дружеството е 21 583 хил. лева, което означава, че този дял е намален от ДКЕВР. Прогнозното количество ел. енергия е запазено както е заявено от дружеството.

Неоснователно е твърдението на касатора за необоснованост на извода на съда, че Решението на ДКЕВР в оспорената му част е издадено в съответствие с чл. 31, т. 1 от ЗЕ, според който цените не трябва да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. В допълнително приетите мотиви към процесния административен акт са изложени както общи мотиви / стр. 305 от административната преписка/, така и конкретни мотиви / на стр. 312 и стр. 313 от преписката по делото/ във връзка с начина на утвърждаване на цените за достъп до електроразпределителната мрежа относно "ЕВН България Електроразпределение" АД. Правилно е прието от решаващия съд, че цените съобразно оспореното Решение № Ц - 17 от 28.06.2012 г. по раздел IV, т. 6 се основават на обективни критерии и са определени съобразно предварително зададени изисквания. Комисията е формирала цените по предварително дадени указания, които съдържат необходимата за ценообразуването информация, която енергийните предприятия сами предоставят, общите и специалните изисквания на комисията, метода и начина на регулиране и образуване на цените. В процесния случай ДКЕВР е използвала информацията, предоставена от заявителя и съответните параметри, за да приложи метода "горна граница на прихода" за изчисление на цената на електрическа енергия.

Касационната инстанция намира, че обосновано тричленният състав на ВАС е приел и липсата на нарушение на изискванията на чл. 31, т. 2 и т. 3 от ЗЕ при издаване на решението в оспорената му част. Преценката на комисията за икономическата обоснованост на разходите по чл. 31, т. 2 от ЗЕ се извършва при условията на оперативна самостоятелност. Като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има правомощие да регулира цените, което означава, че комисията не е длъжна да приеме и утвърди предложените от тях цени за предоставяне на електроенергия. В изпълнение на предоставените и правомощия ДКЕВР извършва регулаторен преглед на заявителя, който включва анализ и оценка на отчетната и прогнозна информация, предоставена от енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността и възвращаемост на капитала, като в рамките на правомощията си тя може да утвърждава цени на електрическата и топлинната енергия на база на анализ и оценка.

Утвърдените от ДКЕВР цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ), т. е. комисията утвърждава ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. Поради това е спазен принципа, предвиден в чл. 31, т. 2 от ЗЕ, както е прието от тричленния състав на съда.

Относно твърдението за нарушение на чл. 31, т. 6 от ЗЕ - че цената за достъп на битови потребители е определена при нарушаване на забраната за кръстосано регулиране съдът намира същото за неоснователно. Кръстосано субсидиране в икономически смисъл между различните групи потребители е налице, когато приходите от съответната група не са достатъчни за покриване на разходите за индивидуалното й доставяне на услугата, което се компенсира за сметка на по-високи приходи от друга група потребители В случая е установено, че в цената за достъп за битови потребители са включени по-малко разходи, в сравнение с предходен ценови период и обратно - в цената за достъп за бизнес клиенти разходите са увеличени. В. л. не е установило с категоричност дали е налице кръстосано субсидиране между отделните групи потребители и не се произнесло с категоричен отговор на този въпрос, а само е изложило хипотетичен отговор.

С оглед на горното тричленният състав на Върховен административен съд е постановил решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице пороци на обжалваното решение, които да обосновават неговата отмяна, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав