Решение № 15104 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2010 г.

Решение № 15104 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Емин Юсеинов Еминов против решение по адм. д. № 398/2009 г. по описа на Административен съд - Сливен. Иска отмяна на решението с доводи за неправилност. Твърди, че сумата, с която е обезщетен през 2003 г. била много малка, предвид инфлацията. Едва успял да купи моторна резачка с тия пари, а освен това бил съден на два пъти, поради което полученото обезщетение е несправедливо и не покрива вредите. Ответната страна областен управител на област с административен център - Сливен оспорва касационната жалба, развива мотиви и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 24/15.03.2010 г. по адм. д. № 398/2009 г. по описа на Административен съд - Сливен е отхвърлена жалбата на Емин Ю. Еминов против заповед № РД-11-20-74/4.12.2009 г. на областния управител, с която е отказано искане по чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Със съдебното решение е прието, че жалбоподателят е осъждан по чл. 162 и чл. 273 от НК, които разпоредби не попадат в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ, но предвид Решение № 76/17.12.1993 г. на Регионална комисия за политическа и гражданска реабилитация гр. Сливен, административният орган е обвързан от решението, че лицето е репресирано по политически причини, има право на обезщетение за времето, през което е излежало ефективно две присъди по НОХД. Жалбата е отхвърлена на основание чл. 6 от ЗПГРРЛ, защото вече е получено обезщетение за същия срок на репресия. Решението е постановено при спазване на материалния закон. Съгласно чл. 6 от ЗПГРРЛ правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат. Установено е по делото, че лицето е получило еднократно парично обезщетение с решение № 379/17.12.1993 г. на Регионална комисия за политическа и гражданска реабилитация гр. Сливен, издадено по реда на Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ /приета с ПМС № 249, обн. ДВ, бр. 102 от 18.12.1992 г., отм. бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.01.1997 г./ за репресия със осъдителни присъди по НОХД № 1375/1974 г. и НОХД № 928/1977 г. и период на репресията от 31.03.1975 г. до 20.12.1975 г. и от 26.12.1977 г. до 3.02.1979 г. В административното производство, започнало по искането на Емин Ю. Еминов от 20.10.2009 г. е поискано отново обезщетение по ЗПГРРЛ за същия период от време. За правилното приложение на чл. 6 от ЗПГРРЛ е от значение дали има или няма получено обезщетение за целия срок на репресията, а не дали има или не изменение в размера на обезщетението вследствие на промяната в икономическите условия на живот. Въз основа на един и същ юридически факт - репресия в определен отрязък от времето, законодателят е предвидил настъпване на благоприятни правни последици, а именно - получаване на еднократно обезщетение. С получаване на паричното обезщетение правото по ЗПГРРЛ е погасено, поради което не може да бъде реализирано отново. Отказът на областния управител е съобразен със закона, а като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но само за настоящата съдебна инстанция, следва да бъде уважено на основание чл. 143 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2010 г. на ОС на ВАС в размер на 50 лева, предвид чл. 8 от Наредба № 1 от 1.10.1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита пред първата инстанция следва да се произнесе Административен съд - Сливен. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,