Решение № 10829 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10166/2011 г.

Решение № 10829 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10166/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - София против решение № 1116 от 14.03.2011 г., постановено по адм. д. № 2819/2010 г. от Административен съд София-град, с което по жалба на "Глобъл Нет Солюшънс" ЕООД, гр. София, е отменен ревизионен акт № 2250900127 от 07.10.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП, в частта относно определени допълнителни осигурителни вноски - ДОО, ЗО и ГВРС за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в тази част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - "Глобъл Нет Солюшънс" ЕООД оспорва жалбата чрез процесуалния си представител по делото. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на първо отделение преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Глобъл Нет Солюшънс" ЕООД, гр. София са определени и допълнителни осигурителни вноски - ДОО, ЗО и ГВРС за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. по отношение на наети по граждански договори лица - Крум Пастърмджиев, Донка Ковачева, Петрана Клинчева, Милка Стоянова, Радка Николова, Снежана Керкова, Мария Михайлова и Здравка Кирилова. В останалата част решението на АССГ не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на разглеждане в настоящото производство. За да отмени ревизионния акт в обжалваната част, Административният съд София-град е приел, че незаконосъобразно органът по приходите е приел, че процесните граждански договори между дружеството и физическите лица за разглеждания период 2004-2008 г. представляват по своята същност трудови договори. Наличието на фактическите предпоставки за прилагането на правното основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се доказва с писмени договори, отговарящи на изискванията на чл. 66 от Кодекса на труда (КТ). В конкретния случай клаузите на сключените граждански договори не се отнасят до наемане на работна сила, а до престиране на определен резултат. Органите по приходите не са овластени да обявят даден договор за трудов. Според съда при констатирано предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 405а КТ, която овластява единствено контролните органи на Инспекцията по труда да издадат постановление за обявяване съществуването на трудовото правоотношение. Така постановеното решение е правилно. Определените с РА осигурителни задължения на ревизирания субект за вноски за ДОО, ЗО и ГВРС предполагат наличието на извършвана трудова дейност през ревизирания период от посочените по-горе физически лица. Административният съд правилно е очертал спорният въпрос между страните, а именно с така сключените договори с трети лица като граждански, дали се прикриват трудови правоотношения, спазен ли е редът за обявяване съществуването на трудови правоотношения, съобразно разпоредбата на чл. 405а от Кодекса на труда, за да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и оттам възникнало ли е задължение за вноски за ДОО и ЗО, ГВРС за дружеството като работодател. Правилни са изводите на съда, че неправилно органите по приходите са определили като трудови, гражданските договори, сключени от ревизираното дружество с физически лица. Съдът е анализирал съдържанието на договорите и обосновано е приел, че в същите не се визира трудова функция, нито работно време, нито работно място, нито правила, касаещи трудовата дисциплина, поради което дефинирането им като трудови договори е неправилно. При липса на констатации в РА за установеност на тези предпоставки, не може да се приеме, че са налице установени трудови правоотношения, прикрити с привиден граждански договор. От съществено значение за спора са и изложените от съда съображения относно компетентния орган и редът за обявяване на даден договор за трудов. Както правилно е отбелязал съдът, органът по приходите не е овластен от закона да обявява даден договор за трудов. Това правомощие е предоставено от Кодекса на труда на други органи, различни от тези, които са извършили ревизията, а именно - контролни органи на Инспекцията по труда. Съгласно разпоредбата на чл. 405а от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. В случая не са налице протоколи за обявяването на процесните гражданските договори за трудови договори по предвидения в закона ред от овластения от закона орган - Инспекцията по труда. Установяването на правоотношения по граждански договор като трудов е преюдициален въпрос по отношение определянето с ревизионен акт от органите по приходите на задължения по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, ЗО и вноските за ГВРС. Едва след изпълнение на тази специална и отделна процедура по чл. 405а от КТ и то от овластения за това орган, завършила с издаден протокол за обявяване на дадени правоотношения по конкретни граждански договори за трудови правоотношения, органът по приходите може да определя задължения за осигурителни вноски за довнасяне на база плащанията по договорите, които са обявени за трудови по обсъдения по-горе ред. В този смисъл е и решение на ВАС № 329 от 11.01.2010 г. по адм. д. № 12986/2009 г. По изложените съображения, решението на АССГ в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение.