Решение № 5589 от 8.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Райчева от гр. Търговище, чрез пълномощника й адв. Д. Моллов, срещу решение 123 от 22.10.2021 г. по адм. д. 240/2021 г. на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата й срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 25/06/1/0/90590/2/01/04/01 на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че на М. Райчева е отнета възможността по чл. 2, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от договор ВG 06RDN Р001-6.001-1710-С01от 08.11.2019 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, да направи промяна на договора, с което са нарушени нейните права. М. Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Търговище и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени изцяло оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Велико Търново, чрез процесуален представител, с писмена молба оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд Търговище е законосъобразността на АУПДВ 25/06/1/0/90590/2/01/04/01 на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Велико Търново, с което на М. Райчева е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор ВG 06RDN Р001-6.001-1710-С01, като е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, ведно със законната лихва. Актът е издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатена финансова помощ по мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /наричана за краткост Наредба 4 от 30.05.2018 г./. За да отхвърли оспорването, съдът е приел от фактическа и правна страна следното: Касаторът М. Райчева е бенефициент по договор ВG 06RDN Р001-6.001-1710-С01от 08.11.2019 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за развитие на стопанства на млади земеделски стопани с изключение на дейности свързани с производството на тютюн. Договорът е сключен на основание чл. 24, ал. 1 и чл. 45, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и във връзка с оценителен доклад от 09.08.2019 г. по Процедура BG06RDNP001-6.001, одобрен на 09.08.2019 г. от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Одобрената финансова помощ по този договор е в максимален размер на 48 895, 00 лева, предоставяна на два етапа - първо плащане в размер на 24 447, 50 лв., платимо и заплатено в срок до два месеца от сключване на договора и второ плащане в размер на левовата равностойност до 12 500 евро, което да се извърши в срок до три месеца от подаване на искане за второ плащане от бенефициента в срок 01.02.2021 г. Не се спори, че първото плащане по договора е извършено на 27.11.2019 г. На 30.09.2020 г. от страна на М. Райчева е подадено искане за промяна на договор ВG 06RDN Р001-6.001-1710-С01, с което изразява желание за промяна на чл. 2, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от договора относно срока за подаване на искане за второто плащане на безвъзмездната финансова помощ и срока на изпълнение на одобрени бизнес план. Искането е одобрено, като на 22.01.2021 г. е сключен Анекс към договор ВG 06RDN Р001-6.001-1710-С01, с който посочените срокове са променени от 01.02.2021 г. на 16.04.2021 г. На 15.03.2021 г. от страна на М. Райчева е подадено ново искане за промяна на договор ВG 06RDN Р001-6.001-1710-С01. В него се изразява желание за нова промяна на срока за подаване на искане за второто плащане на безвъзмездната финансова помощ /от 16.04.2021 г. на 30.08.2021 г./, както и промяна на вида на отглежданите в стопанството трайни насаждения. До М. Райчева е изпратен отказ с изх. 01-250/6500/169 от 09.04.2021 г. Искане за второ плащане по договора до 16.04.2021 г. не е направено от М. Райчева, а последната е подала жалба с рег. ВG 06RDN Р001-6.001-1710-С04-М009 на 16.04.2021 г. до Държавен фонд "Земеделие" с копие до Министъра на земеделието, храните и горите. До М. Райчева е изпратено уведомително писмо-предизвестие с изх. ВG 06RDN Р001-6.001-1710-С04-М010 от 28.04.2021 г., с което Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна Агенция е уведомила бенефициента, че следва в 14-дневен срок от получаване на съобщението да представи писмени доказателства, удостоверяващи наличие на особени непредвидими обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на искане за плащане в срока, посочен в договора. Касаторът М. Райчева е уведомена, че при непредставяне на доказателства за обективна невъзможност за подаване на искане на второ плащане, ще се пристъпи към издаване на АУПДВ. В посочения срок е подадена жалба-протест от М. Райчева до директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Велико Търново и изп. директор Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна Агенция, с копие до Министъра на земеделието, храните и горите. Въз основа на тези релевантни факти и обстоятелства и на горепосочените правни основания е издаден оспореният АУПДВ 25/06/1/0/90590/2/01/04/01 на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Велико Търново, с което на М. Райчева е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор ВG 06RDN Р001-6.001-1710-С01, като е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, ведно със законната лихва. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Велико Търново, на който със заповед 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. изпълнителният директор е делегирал правомощието да издава АУПДВ по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРПР 2014-2020 г. При преценката за съответствието на АУПДВ с приложимите материалноправни разпоредби първоинстанционният съд е съобразил относимите клаузи от сключения между страните договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, както и разпоредбите на чл. 15, ал. 1 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. и т. 7.4 от раздел 2 от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура: чрез подбор ВО06КОМРО01-6.001 по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. Крайният извод на съда е, че в съответствие с материалния закон с оспорения АУПДВ на М. Райчева е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор ВG 06RDN Р001-6.001-1710-С01, като е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, ведно със законната лихва. Решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за фактите. От събраните доказателства се установява, че между касатора М. Райчева и Държавен фонд "Земеделие" има сключен договор ВG 06RDN Р001-6.001-1710-С01 от 08.11.2019 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г. Безспорно е, че съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от този договор, първото плащане е извършено на 27.11.2019 г., а по силата на чл. 2, ал. 3 от същия договор, бенефициентът е следвало да направи искане за извършване на второ плащане в срок до 16.04.2021 г. На въпросната дата касаторът М. Райчева не е подал заявление за извършване на второ плащане, а след получаване на уведомително писмо-предизвестие от Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна Агенция не е представил писмени доказателства, удостоверяващи наличие на особени непредвидими обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на искане за второ плащане в срок. Условията и редът за изплащане или отказ за изплащане на финансовата помощ са уредени в Наредба 4 от 30.05.2018 г., издадена на основание чл. 9а, т. 3 от ЗПЗП. Раздел ІV /чл. 21 24/ от същата наредба регламентира специфични условия за плащания, като на основание чл. 21, ал. 1 Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, извършва първо плащане - въз основа на сключен административен договор /т. 1/ и второ плащане - въз основа на подадено искане за второ плащане /т. 2/. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, отказва изцяло безвъзмездната финансова помощ и оттегля вече изплатената, когато бенефициентът не подаде заявка за окончателно или второ плащане в крайния срок, посочен в административния договор или в заповедта за предоставяне на финансова помощ. Посочените разпоредби са възпроизведени и в сключения между М. Райчева и Държавен фонд "Земеделие" договор ВG 06RDN Р001-6.001-1710-С01 от 08.11.2019 г. При условията на чл. 21, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. и чл. 3, ал. 1 от Договор ВG 06RDN Р001-6.001-1710-С01 бенефициентът М. Райчева е длъжен да подаде заявление за извършване на второ плащане, окомплектовано с документите, посочени в Условията на изпълнение, в точно определен срок от договора. Неизпълнението на нормативно и договорно установеното задължение за подаване на второто заявление в срок е скрепено със санкцията, посочена в чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. - отказ за извършване на второ плащане и възникване на задължение за връщане на първото плащане. Правилно решаващият съд е приел, че по делото няма данни /а и твърдения/, по отношение на бенефициента да са били налице форсмажорни или други непредвидени обстоятелства, които да са попречили за своевременното подаване на заявка за извършване на второ плащане. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Както пред първоинстанционния съд, така и в касационното производство основният довод за незаконосъобразност на АУПДВ е свързан с късното одобрение на искането на М. Райчева за промяна на чл. 2, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от договора относно срока /16.04.2021 г./ за подаване на искане за второ плащане, с което е отнета автоматично възможността на бенефициента да прави каквито и да било други промени по договора, вкл. за нов срок. На първо място, при условията на чл. 5, ал. 2, т. 7 от договора бенефициентът има право да подаде искане за промяна на договора, но това право не кореспондира с насрещно задължение на Държавен фонд "Земеделие" да приеме тази промяна. Последният има право да прецени основателността на исканата промяна и може да одобри или откаже същата. На второ място, М. Райчева на основание чл. 5, ал. 2, т. 7 от договора е поискала промяна на същия, което е одобрено от Държавен фонд "Земеделие" като срокът за подаване на второто заявление за плащане е определен на 16.04.2021 г. с Анекс от 22.01.2021 г. След сключения Анекс бенефициентът е бил наясно с нормативно и договорно установеното задължение за подаване на второ заявление за плащане в посочения нов срок - 16.04.2021 г., както и за негативните правни последиците от неизпълнението на това задължение. На трето място, отказът за одобрение от страна на Държавен фонд "Земеделие" на новото искане на М. Райчева за изменение на договора в частта за промяна на срока за подаване на искане за плащане, не представлява обстоятелство, за което бенефициентът не е знаел или предполагал, че може да се случи. Както вече беше посочено, право на Държавен фонд "Земеделие е да прецени основателността на исканата промяна и може да откаже същата, както това е станало по искането от 15.03.2021 г. за нова промяна на срока от 16.04.2021 г. на 30.08.2021 г. В този смисъл не е налице непреодолима пречка за своевременно подаване на заявка за извършване на второ плащане. Неоснователно е твърдението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от Административен съд Търговище поради неизяснена фактическа обстановка. Съдът е събрал всички доказателства, необходими за изясняване на делото от фактическа страна, вкл. за извършена проверка и изготвени доклади /л. 56-58 от адм. преписка/ и становища /л. 59-62 от адм. преписка/ по подадените жалба и жалба-протест от М. Райчева. Тези доказателства Административен съд Търговище е обсъдил поотделно и съвкупно. По така изложените съображения, като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на Държавен фонд "Земеделие" на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да се присъдят разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение