Решение № 2740 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10690/2017 г.

Решение № 2740 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10690/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 327, във вр. с чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на П. К. П. - съдия в Софийски районен съд, срещу решение № 4530 от 05.07.2017 г. по адм. дело № 4162 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № АС - 135 от 03.04.2017 г. на и. ф. председател на Софийски районен съд. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 327 във вр. с чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. А. ръководител - Председател на Софийски районен съд не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е заповед № АС-135 от 03.04.2017 г., издадена от и. ф. Председател на Софийски районен съд на основание чл. 327 от ЗСВ, с която на П. К. П. - съдия в Софийски районен съд, е обърнато внимание за допуснато нарушение по движението и организацията на работа, изразяващо се в неспазване на срока по чл. 62, ал. 7 от ЗКИ и забавяне при обявяването на решенията по ЧНД № 15434/2016 г. - с 1 месец и два дни, по ЧНД № 4177/2016 г. - с 11 дни и по ЧНД № 15523/2016 г. - с 12 дни. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд С. - град е обосновал извод за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда се основават на подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено значително забавяне над 24- часовия срок за произнасяне съгласно чл. 62, ал. 7 от ЗКИ. Възражението за прекомерна натовареност е ирелевантно, като се има предвид, че делата са били разпределени на съдията по дежурство. Продължителността на просрочията от гледна точка на фактическата и правна сложност на делата е мотивирала извода на съда, че нарушенията не могат да бъдат определени като несъществени или инцидентни. Така постановеното решение е обосновано и правилно. На основание чл. 327 от ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Цитираната разпоредба систематически се намира в глава шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с наименование Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет. По своето естество "обръщането на внимание" е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Поради това следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти за изпълнение на професионалните му функции. От фактическа страна по делото е установено, че в периода 08.03.2016 г. - 02.10.2016 г. жалбоподателят е допуснал съществени по продължителност забави при постановяването на три съдебни акта по реда на чл. 62, ал. 7 от ЗКИ (Закона за кредитните институции). При установен от закона срок за произнасяне с мотивирано решение не по-късно от 24 часа, считано от постъпването на искането за разкриване на банкова тайна, съдията се е произнесъл в срокове от 11 дни, 12 дни, 1 месец и два дни. Наличието на три нарушения в период от шест месеца насочва към извод за системност на просрочията по този тип дела. Делата за разкриване на банкова тайна се разпределят на дежурните съдебни състави и се разглеждат в бързи производства в закрити заседания без да е необходимо да се извършват процесуални действия за събиране на доказателства. Не може да се възприеме за съответстващо на смисъла на специалния закон изразеното в касационната жалба становище, че забавеното произнасяне с 10 дни, 11 дни и 30 дни покрива изискването за "разумен срок" за разглеждане на делата за разкриване на банкова тайна. Спецификата им налага процесуална бързина и постановяване на акт в срок от 24 часа, а ако този срок бъде пропуснат по обективни причини - във възможно най-кратък срок след изтичането му. В касационната жалба са развити подробни съображения за прекомерна натовареност на съдията, причинила обективна невъзможност за своевременно разглеждане на исканията по чл. 62, ал. 6 от ЗКИ. Въпросите във връзка с натовареността в дните след постъпване на исканията са били подробно изяснени в акта на Инспектората към Висшия съдебен съвет за резултатите от извършената проверка и в решение изх. № Ж-02-32/16 от 27.03.2017 г. на Главния инспектор. Забавянето на решение по този вид бързи производства не може да бъде обяснено с пренатовареност на съдията с други служебни задачи. Жалбоподателят като дежурен съдия не е уведомил административния ръководител, че в деня на постъпване на искането и в следващите няколко дни няма да има възможност да се произнесе по разпределените му дела поради прекомерна натовареност със заседания или други неотложни процесуални действия. Установените фактически обстоятелства насочват към извод, че допуснатите забави с 10, 11 дни и 1 месец не се дължат на пренатовареност, а на недостатъци в организацията на работата на съдията, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327 от ЗСВ. Недостатъчно доброто изпълнение на служебните задължения обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител, за да се постигне оптимална и ефективна организация на работата на магистрата. Приложената административнодисциплинарна мярка се преценява като съразмерна на броя и тежестта на нарушенията по движението на делата и организацията на работата. Оспорената заповед е издадена при спазване на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд С. - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,