Решение № 9209 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10936/2015 г.

Решение № 9209 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10936/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Добрич срещу решение № 106 от 22.07.2015 г., постановено по адм. д. № 90/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Добрич. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Х. М. О. от с. Спасово, област Добрич, чрез процесуалния си представител адвокат Чимширова, поддържа теза за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С оспореното решение, Административен съд - гр. Добрич, е отменил решение № 1 от 09.01.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Добрич и потвърденото с него разпореждане № 5403295700 от 25.11.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Добрич. Изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебния акт. Решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Предметът на спора се е формирал по отказа на органите на ТП на НОИ - гр. Добрич, да отпуснат пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО на Х. М. О. от с. Спасово, област Добрич. На преценка, с оглед установяване на втора категория труд, е подлежал този, който е положен през периода 13.03.1979 г. до 21.09.1988 г. в Птицекомбинат - гр. Дулово.преференциални В трудова книжка № 238 от 1.04.1972 г. се съдържа запис, че лицето в този период е работило на длъжността "тракторист" в Птицекомбинат - гр. Дулово, а в разплащателните ведомости само периода м. март 1979 г. до 31.12.1979 г. е отразена длъжност "тракторист", а от 1.01.1980 г. до м. септември 1988 г. - без длъжност към ферма "Кокошки-носачки". Предвид записа в трудовата книжка, както административният орган, така и съда, са приели, че през целия период 13.03.1979 г. до 21.09. 1988 г. в Птицекомбинат - гр. Дулово, кандидатстващият за пенсия е работил на длъжност "тракторист". Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил относно категорията на положения труд през цитирания период. От данните по делото безспорно се установява, че трудът е полаган в птицекомбинат, който е предприятие. Записът на т. 52б ПКТП (отм.) обхваща работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. В т. 66и ПКТП, като придобиващи пенсия при преференциални условия, са посочени работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. В мотивите към решението, съдът не е посочил коя от цитираните разпоредби е приложима в конкретния случай, като е обобщил, че това е без значение, с оглед текста на чл. 16, ал. 2, т. 2 НПОС. Атакуваният съдебен акт е постановен при неправилно разширително тълкуване и прилагане на материалноправните норми на т. 52б и на т. 66и ПКТП, и неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС. Обратно на приетото от решаващия съдебен състав, стажът на Х. М. О. през спорния период на длъжността "тракторист" е положен при условията трета категория труд и не може да бъде причислен към втора категория по визираните хипотези на ПКТП (отм.). Този труд не е положен в селското стопанство, а в предприятие - птицекомбинат. Решението на Административен съд - гр. Добрич, е постановено в нарушение на точка 52б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, която причислява към втора категория труда на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори. В случая, трудът не е полаган непосредствено в селскостопанското производство. Казаното се отнася и до хипотезиса на т. 66и от ПКТП, който визира работници механизаторите в селското стопанство. Нормите на т. 52б или на т. 66и ПКТП не само изчерпателно изброяват длъжностите, но и мястото на полагане на труда. В тази връзка неправилно в мотивите на проверяваното решение съдът се е позовал на текста на чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС. Там е уредено, че трудовият стаж, положен до 31.12.1999 г. при условията на чл. 66и от ПКТП (отм.), от 01.01.2000 г. се счита за осигурителен стаж от втора категория, а не както неправилно го тълкува първоинстанционният съд, че това касае и за процесния случай. В този смисъл е решение № 1444 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8989/2014 г., VI отделение. Не следва да се приложи и правилото на чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.), защото нормата на чл. 67, ал. 1 ПКТП се отнася само за дейностите, визирани в раздел I и II на правилника, а трудът, полаган на длъжност "тракторист" в птицекомбинат, не е обхванат от раздел I и II на ПКТП (отм.). Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 КСО изрично сочи, че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Следователно дори и трудът на Осман през процесния период да е полаган при условия, съдържащи степен на вредност, то след като действащото законодателство към този период не я е отчитало като основание за преференциални условия при пенсиониране, то липсва нормативно основание за причисляване на труда към втора категория. Разпоредбите на ПКТП (отм.) не могат да се тълкуват разширително. За пълнота на мотивите следва да бъде посочено, че разширената техническа експертиза, при съпоставка на условията на труд на трактористите в селското стопанство и в птицекомбинат, стига до извод, че вредностите при работа с трактор в селското стопанство са значително по-големи спрямо вредностите при работа с трактор в птицекомбинат. В тази връзка правилно административният орган е приел, че кандидатстващият за пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО не отговаря на изискването за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория и е отказал отпускане на пенсия. Стигайки до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Пред вид изложените в тези мотиви съображения се приема, че подадената от Х. М. О. жалба е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски в полза на ответника не се присъждат, а касационният жалбоподател не е поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,