Решение № 16217 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2610/2018 г.

Решение № 16217 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2610/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началника на група "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Благоевград срещу съдебно решение № 52 от 15.01.2018 г. постановено по адм. дело № 890 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Благоевград. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Излага, че управлението на моторно превозно средство (МПС) със свидетелство с изтекъл срок на валидност, съгласно Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в релевантната към датата на извършване на нарушението редакция, е приравнено на управление при липса на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Посочената в чл. 171, т. 2а от ЗДвП хипотеза на предложение първо не е ограничена до случаите на неправоспособност на водач да управлява МПС, лишаване от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, изземване на СУМПС поради загуба на правоспособността или когато водачът не притежава свидетелство за управление за съответната категория управлявано МПС. Не е съответно и СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичането на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена дейност за управление на МПС. Прави искане решението да бъде отменено, включително в частта за разноските. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – С. Бачев изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирани по делото писмен отговор и молба. Сочи, че правилно съдът е приел, че не е уведомен за издадения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадена заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Правилни са и изводите на съда, че изложените в заповедта фактически обстоятелства не установяват посочените в чл. 171, т. 2а от ЗДвП материалноправни предпоставки за прилагането на ПАМ. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1116-000422 от 21.10.2017 г. на началник група към ОД на МВР – Благоевград, сектор "Пътна полиция" ("ПП") и е осъдил ОД на МВР – Благоевград да заплати на С. Бачев сумата от 310, 00 лв. - направени разноски по делото. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 21.10.2017 г., около 12: 40 часа, в гр. Симитли, на около 400 м след края на ул. "П. Яворов" в посока от пазара към цеха на Бърдаров, водачът Л. Йорданов е управлявал лек автомобил "Сузуки Сайдик", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на С. Бачев и при направена проверка от длъжностни лица от ОД на МВР - Благоевград, сектор "ПП", е установено, че водачът Л. Йорданов не представя СУМПС с контролен талон към него. При извършена проверка е установено, че СУМПС на водача Л. Йорданов е с изтекъл срок на валидност на 04.08.2014 г. Съставен е АУАН серия Г бл. № 776654 от 21.10.2017 г. за извършено от Л. Йорданов административно нарушение на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН, началник група към ОД на МВР – Благоевград, сектор "ПП", е издал заповед за ПАМ № 17-1116-000422 от 21.10.2017 г., с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, на С. Бачев е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил "Сузуки Сайдик", с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца, като са били и отнети 2 бр. рег. табели [рег. номер МПС] и СРМПС №[номер]. Съдът е посочил, че в хода на съдебното производство по делото са представени заповед № 244 з-1837 от 22.08.2017 г., издадена от директора на ОД на МВР – Благоевград, заповед № 81213-1524 от 9.12.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и Справка за нарушител/водач на името на С. Бачев. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, съгласно чл. 59 от АПК. Приел е обаче, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и не е съобразена с целта на закона. Съдът е изложил, че заповедта е издадена без собственика на автомобила С. Бачев да е уведомен за съставения срещу нарушителя Л. Йорданов АУАН, с което е нарушен чл. 26, ал. 1 от АПК. По този начин собственикът на автомобила не е могъл да вземе участие в развилото се производство по налагането на процесната ПАМ, с което е нарушен и чл. 34 от АПК. Наред с това съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП указва, че този вид ПАМ се налага единствено на собственика на пътното превозно средство, който управлява превозното си средство. В конкретния казус автомобилът е управляван от лице, което не е собственик на лек автомобила, поради което процесната ПАМ е неправилно наложена на Бачев и само на това основание е незаконосъобразна. Собственикът на автомобила, към момента на издаването на заповедта, е притежавал СУМПС, срок на валидност не е бил изтекъл. След анализ на разпоредбите на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), на чл. 171 от ЗДвП и на относимите норми от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.) и Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (Наредба № 31 от 26.07.1999 г.), съдът е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като изтичането на срока на валидност на СУМПС не лишава водача от неговата правоспособност. Изложил е, че СУМПС има единствено и само удостоверителна функция за придобитата правоспособност, но не е елемент от сложния фактическия състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Достигнал е до извод, че изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства не съставляват фактическото основание по чл. 171, т. 2а, изр. 1 от ЗДвП. Посочил е, че прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия, води до извод, че ПАМ е приложена и в несъответствие с целта на закона. Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е установено, че 21.10.2017 г., Л. Йорданов е управлявал лек автомобил, собственост на С. Бачев, със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС значи то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, ал. 1 от ЗДвП "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите, съгласно ЗБЛД данни съм съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В пар. 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" този, с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. Същият обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г., при подмяна на СУМПС, включително поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Липсата на такова е липса на "съответното свидетелство за управление" и е основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона и е в минималния предвиден в закона срок. Противно на изложеното от първоинстанционния съд в разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) изрично е регламентирано, че посочената ПАМ се прилага и по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Поради това мярката е приложена законосъобразно спрямо собственика на автомобила - С. Бачев, като ирелевантно за законосъобразността й е дали неговото СУМПС е било с изтекъл срок на валидност към датата на издаване на заповедта или не. Неправилен е и изводът на съда за допуснато в хода на административното производство съществено процесуално нарушение, предвид факта, че Бачев не е бил уведомен за започването му. Уведомяването на заинтересованите лица е процесуален способ за реализация на задължението на органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, респективно - да извърши проверка за наличието на данни, съставляващи основанието за издаване на акта. При прилагането на процесната ПАМ органът действа при обвързана компетентност и при наличие на посочените в закона предпоставки е бил задължен да издаде заповед за прилагането й. В случая, още към момента на издаване на АУАН, предвидените в закона предпоставки за прилагането на ПАМ са били установени, като до момента на издаване на оспорения административен акт, други действия от органа не са предприети. Уведомяването на адресата за началото на производството не би могло да доведе до издаването на акт с различно съдържание, поради което извършеното процесуално нарушение, с неспазването на задължението за уведомяване, в настоящия случай не е съществено. Наред с това в хода на съдебното производство Бачев е бил надлежно представляван и имал възможност да посочи всички свои възражения. За пълнота следва да се посочи, че седмо отделение на ВАС е изоставило цитираната в решението съдебна практика, конкретно практиката в решение № 8326 от 19.06.2014 г. постановено по адм. дело № 2404 по описа за 2014 г. на ВАС, седмо отделение. Актуалната практика на ВАС, досежно спорния по делото въпрос е безпротиворечива и е обективирана в редица съдебни актове (напр. решение № 3742 от 22.03.2018 г. постановено по адм. дело № 12171 по описа за 2017 г. на ВАС, седмо отделение; решение № 4779 от 16.04.2018 г. постановено по адм. дело № 10423 по описа за 2017 г. на ВАС, седмо отделение; решение № 7785 от 11.06.2018 г. постановено по адм. дело № 9484 по описа за 2017 г. на ВАС, седмо отделение и редица други по-нови). Като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на С. Бачев срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-1116-000422 от 21.10.2017 г. издадена от началник група към ОД на МВР – Благоевград, сектор "Пътна полиция" следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,