Решение № 2990 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5513/2012 г.

Решение № 2990 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5513/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ангелина Бонова Ангелова, чрез процесуалния и представител адв. Мая Методиева Цветкова, против решение № 1012/27.02.2012 г. по адм. д. № 423/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на законна лихва върху обезщетение за непозволено увреждане. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изтъква, че съдът неправилно е приложил закона, като е основал изводите си единствено на разпоредбата на чл. 203 и сл. от АПК, без да съобрази, че тя няма материалноправна сила и не определя изискуемостта на едно вземане, както и отношението между претенцията за обезщетение и претенцията за лихви върху това обезщетение. Съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ по неуредените въпроси се прилагат правилата на гражданските закони, в частност Закона за задълженията и договорите. Позовава се на ТР № 3/2004 г. на ОСГК, което е постановено преди приемането на АПК, но е приложимо в съдебната практика. Оспорва изводите на съда относно момента на възникване на вземането за обезщетение от непозволено увреждане, като съгласно т. 4 от ТР № 3/2004 г., при незаконни действия и бездействия на административните органи това е момента на преустановяването им. Поради това неправилно административният съд е присъдил лихвите, считано от влизане в сила на решението, с което се присъжда обезщетение. На изложените основания иска да бъде отменено решението в обжалваната част и бъде уважен предявения иск в пълен размер. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява. Чрез процесуалния представител Екатерина Трендова, представя писмено становище по делото. Счита обжалваното решение за правилно поради приложение на съответния материален закон. С оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, обоснован е изводът на съда, че считано от влизане в сила на първоинстанционното решение за преустановяване бездействието на министъра на здравеопазването, се дължи законната лихва върху обезщетението, присъдено на ищцата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че при постановяване на оспореното решение, не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания. Съдебното решение е съобразено с практиката на ВАС и с ТР № 3/2004 г. на ВКС. Вземането за лихви е станало изискуемо, считано от влизане в сила на решението, с което е обявена незаконосъобразността на бездействието на министъра на здравеопазването. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск за присъждане на законна лихва върху обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването. В исковата молба се излагат обстоятелства, че с решение по адм. д. № 4149/2007 г., потвърдено с решение № 348/11.01.2011 г. по адм. д. № 8399/2010 г. на ВАС, е осъдено Министерство на здравеопазването да заплати на Ангелина Бонова Ангелова обезщетение в размер на 100 000 лв. В това производство не е бил предявен за съвместно разглеждане иск за присъждане на мораторни лихви, поради което те са предявени в отделен иск, предмет на настоящото производство. Лихвите се претендират от предявяване на иска за присъждане на обезщетението - 19.09.2007 г. до 10.03.2011 г., датата на окончателното му изплащане, в размер на 44 373,80 лв. С обжалваното решение административният съд е осъдил Министерство на здравеопазването да заплати на Ангелина Бонова Ангелова сумата от 1669,17 лв., законна лихва върху сумата от 100 000 лв. за периода от 11.01.2011 г. до 10.03.2011 г. и е отхвърлил иска в останалата му част. За да постанови този резултат съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД и на ТР № 3/2004 г. на ВКС, съгласно които длъжникът изпада в забава от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия или бездействия. Обезщетението за вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията може да се иска след признаването им за незаконни и вземането е изискуемо от влизане в сила на съдебното решение, с което действието или бездействието са установени за незаконосъобразни. Като е посочил, че това решение е влязло в сила на 11.01.2011 г. е уважил предявения иск от тази дата до окончателното изплащане на обезщетението от 100 000 лв. Решението е правилно. Съдът е постановил своя съдебен акт в съответствие изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. С решение № 9411/06.07.2010 г. по адм. д. № 2062/2010 г. на ВАС, VI отделение, е осъден министъра на здравеопазването по жалба на Ангелина Бонова Ангелова, в едномесечен срок от получаване на съобщение за решението, да изпълни задълженията си, произтичащи пряко от Наредба № 34/25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на български граждани на заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, изрично посочени в решението. Това решение е оставено в сила с решение № 659/18.01.2011 г. по адм. д. № 12090/2010 г. на ВАС. С решение по адм. д. № 4149/2007 г. на АССГ, потвърдено с решение № 348/11.01.2011 г. по адм. д. № 8399/2010 г. на ВС, III отделение, е осъдено Министерство на здравеопазването да заплати на Ангелина Ангелова сумата от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването да изпълни задълженията си по осигуряване на лекарствени продукти по Наредба № 34/2005 г. Доказателствата по делото установяват, че обезщетението е било изплатено на 10.03.2011 г. Отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК е обективна отговорност и не е обвързана с преценка за вина на длъжностното лице. Тя е разновидност на отговорността на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Дали едно действие на администрация е незаконно следва да се прецени съобразно закона, действащ към момента на извършването му. Съгласно нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК преценката за законосъобразността на действието, респ. бездействието се извършва от съда, сезиран с исковата претенция. При действието на тази разпоредба обезщетения за вреди от незаконни бездействия на администрацията може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по чл. 203 и чл. 204, ал. 4 от АПК като преюдициален въпрос и вземането става изискуемо от влизане на решението в сила. Обезщетението е изискуемо след влизане в сила на решението, с което бездействието е установено за незаконно и от тази дата до окончателното изплащане на сумата са изискуеми лихвите за забава върху обезщетението. За прецизност на изложението следва да се посочи, че цитираната от страните съдебна практика е Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК. Даденото в него разрешение на спорния въпрос не се отличава от приетото в мотивите на административния съд. Посочените от касационния жалбоподател извадки от заглавната част на тълкувателното решение се тълкуват превратно и не се разглеждат в съответствие с мотивите и изложените съображения от ОСГК на ВКС. В т. 4 подробно са описани двете становища, предмет на обсъждане от ОСГК и е прието за правилно становището, съгласно което "обезщетение за вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, бействието или бездействието на държавния орган". Следва и по-подробна мотивировка на това становище: "Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетението - чл. 1, ал. 2 от ЗОДВПГ. При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. Постановеното от административния съд решение е в съответствие с посочената съдебна практика. То е определило началният момент на забавата от влизане в сила на решението, с което конкретно по отношение на ищцата Ангелина Бонова Ангелова е установено незаконосъобразно бездействие от страна на Министерство на здравеопазването и е определен размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. След като от този момент е изискуемо главното вземане за обезщетение, от същия момент е изискуемо и акцесорното задължение за лихви. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,