Решение № 7206 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3756/2011 г.

Решение № 7206 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3756/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община-район "Люлин", подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 4370 от 22.12.2010 г., постановено по адм. д. № 4350 по описа за 2010 г. на Административен съд - София-град. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта на кмета на района, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в обжалваната част, в която имотът е определен като застроен и вместо него е решил спора по същество, като е определил частта от имота по очертанието на скицата на вещото лице, неразделна част от решението на съда, като свободен от застрояване. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира недопустимост на част от решението и допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът се е произнесъл свръх петитум спрямо направеното искане в жалбата, както и че е допуснал нарушение на § 16 ПЗР към ЗИД на ЗУТ, обн. в ДВ, бр. 17/2009 г. По изложените съображения се моли, решението да се отмени. От адвокат-пълномощника на ответната страна е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са направени възражения, противопоставящи се на твърденията в касационната жалба. Моли се, решението да бъде оставено в сила, като се претендира и присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в процесния имот няма реализирано мероприятие по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ. Счита освен това, че нереализираните регулационни предвиждания по действащия план не са пречка за възстановяването на собствеността. На следващо място излага съображения, че § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не е приложим, тъй като въпросната улица-тупик не е реализирана, и не може да се твърди, че представлява публична общинска собственост. Предлага решението на съда да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя и неоснователна, по следните съображения: Административният съд - София-град е бил сезиран с жалба, подадена от Елена Стефанова Николова, Йорданка Кирилова Александрова, Виолета Николаева Видова, Цветанка Николова Петрова, Петър Гергинов Александров, Снежанка Ангелова Димитрова, Златка Радомирова Александрова, Димитрина Петрова Радомирова, Антоанета Иванова Младенова, Станка Боянова Радомирова, Даниел Стефанов Радомиров и Мадлен Стефанова Радомирова, действащи чрез законния си представител Станка Боянова Радомирова и Димитър Тодоров Димитров, всичките със съдебен адрес в гр. София, против заповед № РД-09-124 от 23.04.2010 г. на кмета на район Люлин на Столична община, с която е одобрено решение № 18 по протокол № 2 от 7.10.2009 г. на назначената със заповед на кмета комисия, за определяне на застроената част от имот с пл. № 6050023, нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ на кв. "Люлин", к. л. 261, попадащ в план за регулация на местността "Люлин-6 м. р." Според заповедта застроената площ по графични данни е 6577 кв. м. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил активната легитимация на жалбоподателите, наследници на Александър Иванов Спасов. Според издаденото удостоверение и скица 18/2/2009 г. на техническата служба при община Люлин, бившият имот попада в границите на урбанизирана територия, определена със ЗРП на м. "Люлин-6 м. р.", одобрен с решение № 41 по протокол № 32 от 10.12.2001 г. и ИПР за кв. 11, одобрено със заповед № РД-09-165 от 23.02.2005 г. Площта на бившия имот по графични данни е 7377 кв. м. От него с решение № 36 от 30.03.1995 г. на ПК-Люлин са възстановени 800 кв. м. Имотът попада в терен, отреден за училище, спортен комплекс и за озеленяване. Съдът е допуснал изслушване заключение на съдебно-техническа експертиза, прието от страните без оспорване, от която е установен регулационният статут на имота. От него е прието за установено, че имот № 6050023 е бил отразен в помощния план с площ от 7377 кв. м по граници от стар кадастрален план, емисия 1950, в който имотът е нанесен с пл. № 23 от к. л. 261 с площ по графични данни 7645 кв. м и 7588 кв. м съгласно цифров модел. Разликата е била поради неточното пренасяне на графичните данни между двата плана. Имотът е индивидуализиран според границите му по помощния план и стар кадастрален план, като според заключението вярната граница е тази, която минава по букви "Г-Д1-Е1", по комбинираната скица № 1 към заключението, която съвпада по границата със съседния имот 68134.4360.312, нанесен в кадастралната карта от реституция по ЗСПЗЗ, или по стар кадастрален план. Изложени са съображения относно невъзприемането на другата граница, която минава по буквите "ГДЕ", според помощния план и съображения относно това, че при евентуалното й възприемане, би се получило необосновано отстъпване с около 76 кв. м спрямо съседния имот. Било е установено, че частта от имота, предмет на оспорената заповед, не е застроена с надземни или подземни сгради и не е заета от елементи на инженерната инфраструктура. Върху нея няма реализирани благоустройствени мероприятия и няма подземни комуникации. Регулационните предвиждания - улица - тупик, спортен комплекс и озеленяване не са реализирани, като теренът представлява празно място, обрасло с трева и храсти. Свободната от застрояване част от имота е защрихована с оранжеви линии и заключена между буквите "А-Б-В-Г-Д1-Е1-Ж-И-К-А" по комбинираната скица към заключението, с площ от около 2854 кв. м. От приетото без оспорване заключение на назначената съдебно-лесотехническа експертиза е прието за установено, че в имота няма реализирано планово озеленяване, на терена не съществуват обособени специфични елементи на озеленителното строителство. Няма декоративни растителни видове и площи, затревени с декоративни тревни видове, които да са елемент на подредено планово засаждане. Съществуващата в имота дървесна, храстова и тревна растителност е с див произход, получен от самосев и с различна възраст при дървесните видове и храсти. При така възприетата от съда фактическа обстановка, релевантна за законосъобразността на заповедта в оспорената й част за определяне на застроената площ на имота, съдът е направил извод, че частта от имота с площ от 2854 кв. м, заключена между буквеното означение по комбинираната скица на вещото лице е свободна от застрояване, а заповедта на кмета на района в тази му част е незаконосъобразна. По така изложените мотиви съдът е отменил заповедта на кмета на района в обжалваната й част и вместо него е решил спора по същество, като е определил площта от имота като свободна от застрояване. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът се е произнесъл свръх петитум, тъй като е бил сезиран с жалба относно площ от 2775 кв. м, а с решението си се е произнесъл за площ от 2854 кв. м. На първо място, посочената площ в жалбата до съда не е точна, а е около 2775 кв. м. На следващо място в жалбата площта на имота е съобразена с издадената скица и удостоверение, чието съдържание се опровергава от фактите по делото. Страната е установила, чрез експертно заключение, със специални познания допуснатата разлика между помощния план и стария кадастрален план, включително и неточността при пренасянето на графичните данни за имота върху цифровия модел. Съдът е мотивирал правните си изводи, извлечени от установените факти, защо възприема заключението на вещото лице в тази му част по границата със съседния имот, а самото заключение не е било оспорено от касатора в настоящото производство. Неоснователно е и следващото твърдение за допуснато нарушение на § 16 от ПЗР на ЗУТ, тъй като нереализираната улица - тупик не е публична общинска собственост. За нея не е представено такова писмено доказателство. Представените актове за имота са само за частна общинска собственост. Твърдението, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон е също неоснователно. Съдът е изследвал с максимална точност фактите по спора, които е съпоставил с чл. 10б ЗСПЗЗ и § 1в ДР на ППЗСПЗЗ, като е направил обосновани и правилни правни извод за частта от имота, която е свободна от застрояване, поради което е отменил и заповедта на кмета на района, като постановена в нарушение на материалния закон. По изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от адвокат-пълномощника на ответниците по касационната жалба за присъждане на сторените по делото разноски пред касационната инстанция, ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Според представения договор за правна защита и съдействие № 0056722 от 10.02.2011 г. жалбоподателите са направили разноски от 2000 лв., които касаторът ще следва да бъде осъден да им заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение