Решение № 10237 от 8.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Нове Хоумс" АД, гр.София, "Инфра Роудс" ЕООД, гр.София и "ММВ - Инженеринг" ЕООД, гр.София, всички чрез процесуалния им представител - адв.Б. Филипова, против решение 2171 от 01.04.2021г. постановено по адм.дело 7767/2020г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът: началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ - София, чрез пълномощника му - юрисконсулт Иванова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Представителят на Върховна административна прокуратера дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба на трите търговски дружества е подадена от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Нове Хоумс" АД, Инфра Роудс" ЕООД и "ММВ-Инженеринг" ЕООД, против Заповед РД-08-3/24.07.2020г. на началника на ДНСК, с която е спряно изпълнението на всички видове строително монтажни работи /СМР/ на част от строеж "Многофамилни жилищни сгради с две нива, подземни гаражи, магазини, офиси, детски площадки и помещения за трафопостове" - I етап "Многофамилна жилищна сграда Г" и целия подземен гараж на две нива, II етап "Многофамилна жилищна сграда А", III етап "Многофамилна жилищна сграда Б", IV етап "Многофамилна жилищна сграда В", V етап "Многофамилна жилищна сграда Д", VI етап "Многофамилна жилищна сграда Е", VII етап "Многофамилна жилищна сграда Ж", VIII етап "Многофамилна жилищна сграда З", IX етап "Многофамилна жилищна сграда И", X етап "Многофамилна жилищна сграда К", XI етап "Многофамилна жилищна сграда Л", XII етап "Многофамилна жилищна сграда М", XIII етап "Многофамилна жилищна сграда Н", и XIV етап "Многофамилна жилищна сграда О", всички в УПИ III-1890, кв.11, м."Славия", р-н "Красно село" - СО, която част отговаря на сгради, обозначени с букви А, Б, В, Г, Д, Е, О и М, т.е на осем сгради от общо 14. Заповедта е издадена на основание чл.224, ал.1, т.7, предл.първо ЗУТ, в хипотезата на извършване на строеж без да са изпълнени специалните изисквания, в случая изискванията на Приложение 2 към чл.81 от Наредба 7/22.12.2003г. за ПНУОВТУЗ за разстояния между сградите при комплексно застрояване и поради несъответствие на инвестиционния проект, част "Архитектура", с ПУП-ИПРЗ, в който проект липсват предвидените с ПУП едноетажни междинни връзки между тези осем сгради, съгласно положение 15 на цитираното Приложение 2, а са предвидени намалени разстояния, също в нарушение на положения 1, 2 и 12 на Приложение 2 към чл.81. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Посочил е, че в инвестиционния проект, част "Арх." 8-те жилищни сгради - предмет на заповедта за спиране, са проектирани като свободно стоящи, без предвидените по влезлия в сила ПУП-ИПРЗ /одобрен със заповед РА-50-365/02.05.2018г./ междинни връзки и без спазване на разстоянията между тях, съгласно приложение 2 към чл.81 на Наредба 7/2003г. за ПНУОВТУЗ. Установил е, че ПУП-ИПРЗ за УПИ III-1890, кв.11, р-н "Красно село", София, от 02.05.2018г. предвижда комплексно застрояване с изграждане на едноетажни междинни връзки между процесните сгради и проходи между тях. Такива връзки са отразени и в издадената Виза за проектиране от 04.07.2018г., която е извадка от ПУП-ИПРЗ. В одобрения инвестиционен проект обаче, част "Архитектура" от 14.12.2018г. тези междинни връзки липсват и сградите се изпълняват като свободно стоящи, без тези връзки и в нарушение на разстоянието между тях по приложение 2 към чл.81 от наредба 7/2003г. Приел е още, че всяка обозначена с буква сграда представлява отделно сградно тяло, а не са сградни композиции от четири и две по две сгради, както заключава СТЕ, от което е направил извод, че изискването за наличие на междинна връзка е относимо към всяка една отделна сграда от комплексното застрояване. Поради това, въпреки наличието на редовно издадени и влезли в сила строителни книжа, вкл. и РС 353/21.12.2018г., съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на заповедта за спиране, на основание чл.224, ал.1, т.7, предл.първо ЗУТ и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Незаконосъобразен е изводът на съда за наличие на материалноправните предпоставки за спиране по чл.224, ал.1, т.7, предл.първо ЗУТ. Разпоредбата предоставя правомощие на началника на ДНСК да спира изпълнението на строеж или на част от строеж от трета категория, като процесния, който се извършва без да са изпълнени специалните изисквания. За употребения в нормата израз "специални изисквания" няма изрично определение в §5 ДР ЗУТ. Поради това същият подлежи на тълкуване по аналогия с други сродни изрази, употребени в ЗУТ с определено съдържание, приемани еднозначно от практиката.Такива други изрази са: "специфични изисквания" в чл.13а, ал.1, в чл.142, ал.5, т.7, в чл.168, ал.6, т.8 ЗУТ и "специфични правила и нормативи", употребени в чл.13, ал.2, 3, 4 и 6, в чл.112, ал.3 и 5 и чл.140, ал.4 ЗУТ. Тези специфични изисквания и специфични правила и нормативи са в отклонение от правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони по ЗУТ и Наредба 7/2003г.за ПНУОВТУЗ. Те са предмет на уредба с други специални закони като ЗКН, ЗООС, ЗБР или се създават към общите и подробните устройствени планове за територии или части от тях, посочени в чл.13, ал.2, т.1-3 ЗУТ, като допустимо отклонение от правилата и нормативите по ЗУТ и цит.наредба 7/2003г. Такива са специфичните изисквания по специалните закони за строителство в защитени територии за опазване на околната среда или за опазване на културното наследство или за запазване на биологичното разнообразие от животински и растителни видове и пр. От изложеното следва, че "специалните изисквания", употребени в чл.224, ал.1, т.7, предл.първо ЗУТ, се съотнасят към правилата, уредени в други специални закони, а не към общите правила за строителство по ЗУТ и правилата и нормативите по наредба 7/2003г., издадена по прилагане на чл.13 ЗУТ. Правилата и нормативите по тази наредба не са специални, а са изисквания към всички строежи по ЗУТ, съобразно одобрените ОУП и ПУП за територията, предназначението, вида и начина на застрояване. Затова неправилен е изводът на съда, че неспазването на разстоянията между процесните сгради съгласно Приложение 2 към чл.81 на Наредба 7/2003г. при извършване на строежа, представлява неизпълнение на специалните изисквания. Ако тези разстояния представляваха специални изисквания, те биха намерили отражение преди всичко в одобрения ИПРЗ и визата за проектиране, а след това и в одобрените инвестиционни проекти и РС 353/21.08.2018г. като изисквания към строежа. В случая такова отразяване липсва, защото правилата и нормативите за устройство на територията по ЗУТ и цит.наредба, не са специални, а общи изисквания към строежите. От изложеното следва, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че са налице предпоставките за спиране на част от строежа по чл.224, ал.1, т.7, предл.първо ЗУТ. При липса на това основание за спиране издадената заповед се явява незаконосъобразна и е следвало да бъде отменена. Като не е направил това съдът е постановил неправилно решение. Решението е неправилно и поради необоснованост на изводите за нарушение на положение 15 от приложение 2 към чл.81 на цит.наредба. В тази част правните изводи на съда са вътрешно противоречиви и несъответни на събраните доказателства. Без да изложи мотиви, съдът е игнорирал важни доказателства, вкл. и заключенията на СТЕ - основно и допълнително, по този въпрос. Не е съобразена Схемата на градоустройствените отстояния /л.324 от делото/, която е част от административната преписка по одобряване на ПУП-ИПРЗ, съгласно писмо от 15.12.2000г. на гл.архитект на СО /л.461/ и която не съдържа разстояния между сградите по положение 15. Не е взето предвид Становището на "АДМ Студио" ООД, автори на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ /л.16/, от което става ясно , че с ПЗ се предвижда ново високоетажно комплексно застрояване от отделно стоящи сгради и сградни композиции в две разновидности-сграден комплекс от пунктов и лежащи обеми /сгради А, Б, В и Г/ и сгради /М, Н и О/ и /Д, Е/.Всяка сградна композиция е обединена в един многосекциен комплекс с цезура между секциите, които образуват една сграда. В ИПРЗ цезурите са представени като частично покрити проходи, а в конструктивно отношение тези сгради имат общи подземни етажи.Тъй като не се третират като отделни сгради, между сградите в сградните композиции не са предвидени разстояния по приложение 2 към чл.81 на наредба 7/2003г. Посочено е още, че в инв.проект, изготвен от същото дружество, между сградите са ситуирани цезури, представляващи частично покрити проходи, обозначени с пунктир Х и отгоре плътна червена черта. Не е отчетено, че графичната част на ПУП-ИПРЗ /л.122/, както и издадената виза за проектиране /л.264/, като извадка от този план, не съдържат междинни връзки като разстояния между процесните 8 бр.сгради, а са изобразени частично покрити проходи в първия приземен етаж. Не е съобразено и че в изготвения Комплексен доклад за оценка съответствието /л.269/ няма констатации за неспазване на разстоянията между отделните сгради по положение 15 на приложение 2, а точно обратното - посочено е, че са спазени изискванията на положение 2 към чл.81 от наредбата и на чл.31, 32, 33 и 35 от ЗУТ. Няма и данни за въведени специални изисквания към строежа, по други специални закони. Съдът не е изложил мотиви защо не следва да се кредитират заключенията /основно и допълнително/ на СТЕ, при неоспорването им от страните, по въпроса за междинните връзки. Тези заключения установяват, че инвестиционният проект на строежа, по част "Архитектура", съответства на одобрения ПУП-ИПРЗ и на визата по чл.140 ЗУТ. При проверката им вещото лице заключава, че между отделните сгради, като елементи на единната сградна композиция с б.А, Б, В и Г, композиция с б.Д и Е и композиция с б.О и М, е предвиден частично покрит проход, обозначен с пунктирана линия хикс и плътна червена линия, която свързва телата на първия приземен етаж. Това графично изображение на прохода в ИПРЗ, във визата и в инв.проект съответства на т.II.5 на Таблица 2 към приложение 2 от наредба 8/2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, както и на установеното от практиката. Според него графичното отразяване на проходите не може да се приеме, като изображение на разстояние между сградите при свободно застрояване в жилищен комплекс, по положение 15 на приложение 2 към чл.81 на цит.наредба. Защото ПУП-ИПРЗ не предвдижда междинни връзки между процесните сгради, поради което и инв.проект, част."Арх." не предвижда такива. Налице е конструктивен елемент в проекта , осигуряващ допиране на сградите и това е подът на проходите и сградите, който представлява обща плоча и таван на изградените под тях подземни гаражи.Допирен елемент е и частичния покрив над проходите, представляващ слънцезащитен елемент.По този начин сградите във всяка една от трите композиции следва да се считат, като допрени, по смисъла на §5, т.23 ДР ЗУТ, а не като свободно стоящи. При допрени една до друга сгради в жилищният комплекс нормите за разстояния между тях по приложение 2 на чл.81 от цит.наредба не са приложими. В противоречие на тези установявания на вещото лице, съдът е приел, че сградите в отделните сградни композиции са свободно стоящи, поради които за тях са приложими отстоянията по приложение 2 и най-вече положение 15, предвиждащо междинни връзки. Позовал се е на определението за "сграда" по смисъла на §1, т.1б ДР ЗКИР, както и на това, че по строителните документи за строежа и РС 353/2018г. изграждането на всяка сграда с отделна буква представлява отделен етап от строителството. Настоящата инстанция не споделя тези изводи, защото спорът е не дали обозначените с отделни букви постройки са отделни сгради, а каква е връзката между тях - дали са свободно стоящи или допрени една до друга, чрез предвидения частично покрит проход. По този спорен въпрос съдът не е изложил обосновани мотиви, почиващи на събраните доказателства и на заключенията на вещото лице - арх.Червенкова, което е довело до постановяване на неправилно решение. Извън горното, следва да се посочи, че съдът дължи зачитане действието на влязлото в сила РС 353/21.12.2018г. След като не е било отменено от ДНСК по реда на служебния контрол за законосъобразност по чл.156 ЗУТ, както и по реда на обжалването от други заинтересовани страни, РС представлява стабилен административен акт и не може да бъде ревизирано по друг ред. В случая, чрез издаване на процесната заповед за спиране изпълнението на част от разрешения строеж, се извършва ревизия на влязлото в сила РС и на инвестиционен проект по част "Архитектура". В случая това би било възможно само при наличието на предпоставките за приложение на чл.224, ал.1, т.7, предл.първо ЗУТ, които съгласно изложеното по-горе отсъстват, поради което спирането е неоснователно. Като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което оспорената заповед за спиране изпълнението на част от строежа бъде отменена, като незаконосъобразна. Искането на касаторите за обявяване нищожност на заповедта, на основание чцл.27, ал.2, т.1 АПК е неоснователно. Не е налице процесуалната предпоставка по чл.27, ал.2, т.1 АПК за недопустимост на производството пред началника на ДНСК, тъй като не съществува предходно влязъл в сила административен акт за спиране на строежа между същите страни и със същия предмет. При този изход по спора, на касаторите следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции, както следва: на "Нове Хоумс" АД - за първата инстанция: 1750 лева общо, от които 50 лв. д.т., 200 лв.за вещо лице и 1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, от общо 8 120 лв., при уважаване на възражението за прекомерност, направено от пълномощника на ДНСК - юрк.Иванова, на основание чл.78, ал.5 ГПК, вр.чл.144 АПК, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото; на "Нове Хоумс" АД - за втората инстанция: 1370 лв. общо, от които 370 лв. заплатена д.т. и 1000 лв. заплатено адв.възнаграждение, от общо 2200 лв., при уважаване на възражението за прекомерност на ответника, на основание чл.78, ал.5 ГПК, вр.чл.144 АПК, отчитайки усилията на защитата за едно с.з. и повтаряемост на защитните тези, спрямо тези пред първата инстанция; на "Инфра Роудс" ЕООД - за втората инстанция 1270 лева общо, от които 370 лв. заплатена д.т. и 900 лв. заплатено адв.възнаграждение, от общо 1500 лв., при уважаване на възражението за прекомерност на ответника, на основание чл.78, ал.5 ГПК, по същите причини; и на "ММВ-Инженеринг" ЕООД - за втората инстанция 1270 лв. общо, от които 370 лв. заплатена д.т. и 900 лв. заплатено адв.възнаграждение, от общо 1200 лв., при уважаване на възражението за прекомерност на ответника, на основание чл.78, ал.5 ГПК, по изложените причини. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение