Решение № 4246 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2180/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. А. П. от гр. Пловдив, чрез пълномощник, против решение № 408 от 13.01.2026 г. по адм. д. № 2640/2025 на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил подадена от П. жалба срещу отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), обективиран в писмо рег. № 67-00-23-405/3/ 27.10.2025 г. за анулиране на резултатите от успешно положени изпити за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС) от категория В. Според касатора решението е неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е изследвал и анализирал в съвкупност относимите за спора факти и не е съобразил, че отнемането на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) във Федерална република Германия има за последица "загуба на правоспособност" и единствената правна възможност е да бъде допуснат да се яви на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория В, в Република България. Според жалбоподателя първо трябва да бъдат анулирани резултатите от вече успешно положени в страната изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория В, за да проведе ново обучение и положи изпит за правоспособност. Обратното би означавало, че като български гражданин му е отказано всякакво съдействие за придобиване на правоспособност за водач на МПС и му е нарушено конституционно признатото право на труд по отношение на професии, изискващи притежаване на такава правоспособност. По подробно изложени мотиви иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което обжалваният отказ бъде отменен, а административният орган - задължен да заличи оспорващия като правоспособен водач на МПС и да го допусне отново до обучение и полагане на изпит. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че Т. А. П. е сезирал Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" със заявление рег. № 67-00-23-405/2/ 07.10.2025 г. с искане да бъдат анулирани резултатите му от успешно положен в Република България изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, след което да бъде заличен като правоспособен водач от съществуващата електронна система, която се поддържа от ИААА, и да бъде допуснат отново до обучение и полагане на изпит за възстановяване на правото си като водач на МПС. Като причина за направеното искане П. е посочил, че през 2002 година в страната е положил успешно изпит за правоспособност като водач на МПС и му е било издадено СУМПС. От 2008 година се е установил трайно в Германия и, поради изтичане срока на валидност на българското СУМПС, той е поискал смяната му пред германските компетентни органи. През 2011 година в Германия му е било издадено ново СУМПС. Заявителят е обяснил, че на 13.10.2015 година с постановление на Окръжната администрация в гр. Равенсбург, Германия, му е отнето СУМПС за всички категории поради нарушение на Закона за наркотичните вещества. През 2021 година се е върнал и установил трайно в България. По направено пред германските служби искане за издаване на ново свидетелство за правоуправление е получил отказ, тъй като вече не е с постоянно пребиваване на територията на ФРГ. Заявителят Т. П. се е позовал на разпоредбата на чл. 17, ал. 14 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина и е посочил, че с отнемането на немското СУМПС той следва да бъде приравнен на лице, загубило правоспособността да бъде водач на МПС. Според него единствената му правна възможност за получаване на ново СУМПС в България е, след като премине през задължителното обучение, да положи изпит за придобиване на правоспособност като водач на МПС. За целта обаче следва да му бъде анулиран вече успешно положен през 2002 година изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Изпълнителният директор на ИААА, след запознаване с мотивите в заявлението и приложените от Т. П. документи, е издал оспорения в производството отказ. Позовал се е на разпоредбата на чл. 56, ал.1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити и е приел, че не са изпълнени предвидените нормативни предпоставки за издаване на заповед за анулиране на резултати от успешно проведени изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от кат. В. Според административния орган релевираните от заявителя факти не сочат на отнемане на чуждестранно СУМПС на основание чл.157, ал.4 ЗДвП, в която хипотеза ИААА би извършила проверка. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, издаден е от сезирания компетентен орган, след анализ на представените от заявителя документи и направени допълнителни справки, съдържа фактически и правни установявания. Обосновал е извод за материална законосъобразност на административния акт. Съдът е посочил, че изпълнителният директор на ИААА се е произнесъл по конкретно отправеното до него искане, а именно да бъде анулиран резултатът от успешно положен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от Т. А. П., след което като последица от анулиране на резултатите да бъде заличен като правоспособен водач от съществуващата електронна система на ИААА и да бъде допуснат отново до обучение и полагане на изпит за възстановяване на правото си като водач на МПС. Обосновал е извод, че в Наредба № 38 от 16.04.2004 г. са регламентирани изискванията за полагане на изпит. В чл. 56, ал. 1 от тази наредба изчерпателно са изброени хипотезите за анулиране на резултат от теоретичния и/или практическия изпит. По делото няма нито данни, нито се твърди от жалбоподателя, че е изпълнена някоя от тези хипотези. В допълнение съдът е посочил, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. свидетелство за управление на МПС се издава от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР, според постоянния адрес на лицето, поради което компетентен да се произнесе по издаване, респ. отказ за издаване на СУМПС, вкл. и в хипотезата на подмяна на чуждестранното свидетелство след изтичане на срока на наложена мярка, е друг орган, различен от ИААА. Доколкото изпълнителният директор на ИААА е сезиран с изрично искане за анулиране на резултатите от успешно положени изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от Т. А. П., оспореният отказ е приет от съда за законосъобразно издаден. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касационния ответник за нередовност на подадената касационна жалба. Т. П. е изложил своите конкретни възражения по направените от първоинстанционния съд изводи и по съществото на спора. Касационният съд, при проверката на обжалваното решение, има задължение и по чл. 218, ал. 2 АПК. Разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) оправомощава министъра на транспорта и съобщенията с наредба да определи условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. В изпълнение на това правомощие е приета Наредба № 38/ 2004 година. С нея законодателят детайлно е регламентирал условията и реда за провеждане на изпити за придобиване за правоспособност за управление на МПС и осъществяване на ефективен контрол, така че да не се допускат кандидати, които не отговарят на нормативните изисквания за теоретична подготовка и практически умения за придобиване на такава правоспособност, което е в изключителен обществен интерес и в интерес на всички участници в движението, включително и на самите кандидати с цел предотвратяване на ПТП и запазване на живота и здравето на гражданите. Съгласно чл. 56 от Наредба № 38/ 2004 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице анулира резултата от теоретичния и/или практическия изпит, когато е изпълнена една или няколко от изчерпателно изброените в седем точки предпоставки. Изложените от П. фактически твърдения не попадат в нито едно от посочените основания. Заявителят всъщност се домогва да получи ново СУМПС, но по ред и в хипотеза, които са неприложими с оглед неговите твърдения и установените конкретни факти. Първоинстанционният съд правилно е посочил в решението си, че компетентен да се произнесе по искане за издаване или подмяна на СУМПС е органът в съответното звено на ОД на МВР. При отказ именно актът на този орган подлежи на контрол за законосъобразност. Предвид изложеното неоснователно е касационното възражение за нарушаване на конституционното право на П. за упражняване на определена професия поради липса на СУМПС. Конституционното право на труд не означава право на всеки гражданин да работи точно определена работа, а право на държавата да регулира достъпа до определени професии. Придобиване на правоспособност като водач на МПС е нормативно уредена от държавата дейност - със Закона за движение по пътищата и издадени въз основа на този закон подзаконови нормативни актове. Неоснователно е и възражението на касатора за проявено дискриминационно отношение от страна на административиня орган, тъй като му е отказано всякакво съдействие за възстановяване на правоспособността като водач на МПС. Спазването на предвидените в националния закон и в приложимото право на ЕС основания и ред е задължение както на административните органи, така и на физическите лица. Аргументът за понасяне на необоснована финансова тежест и житейски затруднения за касатора е неотносим към проверката за законосъобразност на оспорения акт. Административният орган е длъжен да се произнесе само по искането, с което е сезиран, в рамките на неговата компетентност. Органът е обвързан само с конкретно отправеното искане, освен ако законът не предвижда друго (например служебно производство за защита на обществен интерес), но дори тогава е недопустимо произнасяне извън предмета на производството. Той не може да разреши повече или нещо различно от поисканото. Предметът на производството се определя от волята на заявителя. Това е една от гаранциите за правна сигурност и защита на правата на граждани и организации, доколкото не се прегражда тяхната възможност за защита в законоустановени срокове и пред други органи. Оспорената заповед, както правилно е приел съдът, съдържа фактически и правни основания. Правното основание, сочено от органа, е чл. 56, т. 6 от Наредба № 38/ 2004 година. Съдържанието на разпоредбата съответства на твърдените от органа факти. Фактическите основания са изложени подробно в мотивите на акта и са достатъчни, за да обосноват от фактическа страна оспорения акт. Поради това доводите на касатора за неправилна преценка на фактическите и правни основания са неоснователни. Фактическите изводи на съда са съответни на доказателствата и надлежно обосновани. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора искането на ответника за присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция е основателно. В полза на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 102, 26 евро, равностойност на 200 лева, на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд