Решение № 15364 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12495/2018 г.

Решение № 15364 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12495/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т. 1 АПК, подадено от Г. Т. от [населено място] със съдебен адрес [населено място], [улица] чрез процесуален представител – адв. Коларова, за отмяна на влязло в сила решение № 290/21.11.2016 г., постановено по адм. дело № 76/2016 г., по описа на Административен съд Хасково и решение № 4563/11.04.2018 г., постановено по адм. дело № 322/2017 г., по описа на Върховен административен съд, Пето отделение. Искателката твърди, че след постановяване на решението на Върховен административен съд, Пето отделение, на 03.07.2018 г. разбрала, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. В този смисъл поддържа, че непосредствено след издаване на оспорената заповед № 437/11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници" били командировани 105 митнически служители, от които 58 старши митнически инспектори за определен период от време на МП "Капитан Андреево". Въведеното ново обстоятелство искателката доказва с представено ново писмено доказателство - таблица за командироване на митнически служители, съгласно заповеди, на основание чл. 6, т. 2, т. 8 и т. 16 от УП на Агенция "Митници", с цел засилване на митническия контрол на МП "Капитан Андреево". При изложени доводи за наличие на основанията по чл. 239, т. 1 АПК, Г. Т. моли съдът да отмени влязлото в сила решение на първоинстанционния административен съд и решение на Върховен административен съд, Пето отделение, с което е потвърдено решението на Административен съд Хасково. Ответникът – директор на Агенция "Митници" чрез упълномощен процесуален представител оспорва искането за отмяна, като моли съдът да не кредитира представената таблица за командироване на митнически служители, тъй като няма характер на документ. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия като прецени доводите на страните и данните по делото намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: Производството по делото пред Административен съд Хасково е било образувано по жалба на Г. Т. против заповед № 437 от 11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното й правоотношение поради съкращаване на заеманата от нея длъжност "старши митнически инспектор" в Митница Свиленград, отдел в ТМУ "Акцизи". Заповедта е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка чл. 108, ал. 1 ЗДСл, § 1, т. 1 от Постановление № 393 на Министерския съвет от 2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция "Митници" и заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на министъра на финансите. С решение № 290 от 21.11.2016 г., постановено по адм. дело № 76/2016 г. по описа на Административен съд Хасково (АС Хасково) е отхвърлена жалбата на Г. Т. против оспорената заповед. Решението на Административен съд Хасково е оставено в сила с решение № 4563 от 11.04.2018 г. постановено по адм. д. № 322/2017 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), Пето отделение. По своята правна същност отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Изброяването им от своя страна очертава правораздавателната компетентност на Върховния административен съд да се произнесе по конкретното искане за отмяна на съдебния акт. Нормата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК касае непълнота на фактическия или доказателствен материал, която непълнота се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение или на небрежност на страната. Новото обстоятелство за отмяна не трябва само да е ново, но и да е от съществено значение за делото, за да може да доведе до промяна в съдържането на решението, ако бъде взето предвид. От значение за отмяната са само новооткритите юридически или доказателствени факти. Новите обстоятелства (факти) трябва да не са били включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания по делото в инстанцията по същество на спора. За страната, която иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, не е достатъчно само да твърди, че са налице новооткрити факти. Тя трябва да подкрепи своето твърдение с писмени доказателства. По смисъла на чл. 239, т. 1 АПК такива са писмените доказателства за новооткрити факти или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, т. к. заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи пред сезирания с правния спор съд, без това да се дължи на липсата на дължимата грижа и добросъвестност при водене на делото. Във всички изброени хипотези, новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай така изложените обстоятелства и представените с искането за отмяна доказателства не попадат в категорията нови обстоятелства или нови писмени доказателства по чл. 239, т. 1 АПК, поради което не обосновават соченото от Т. отменително основание. Изложеното от искателката ново обстоятелство е свързано с командироване на митнически служители на Митница "Капитан Андреево", след прекратяване на служебното й правоотношение, част от които са с длъжност "старши митнически инспектори". Изтъкнатото обстоятелство лицето подкрепя с приложената таблица. Последната е наименувана "таблица за командироване на митнически служители, съгласно заповеди, на осн. чл. 6, т. 2, т. 8 и 16 от УП на Агенция "Митници, с цел засилване на митническия контрол на МП "Капитан Андреево". Представеното ново доказателство не носи подписа на неговия автор и поради това не материализира изявлението му. Следователно приложената таблица не е писмено доказателство, респ. документ по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, защото документът се създава със самото изявление в писмена форма, а от гледна точка на физическото му създаване негов автор е лицето, което е написало изявлението. Неоснователен е доводът на искателката Т., че таблицата доказва ново по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК обстоятелство, относимо към правилното решаване на спора по адм. д. № 76/2016 г. по описа на Административен съд Хасково. От мотивите на решение № 4563/11.04.2018 г., постановено по адм. д. № 322/2017 г. по описа на Върховен административен съд, Пето отделение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение е видно, че временното командироване на служители на МП "Капитан Андреево" е ирелевантно за законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Т.. При тези съображения нови обстоятелства от значение за делото не се въвеждат, а представената с искането таблица не би променила вече формираните фактически и правни изводи на Административен съд Хасково за законосъобразност на административния акт. Изтъкнатото ново обстоятелство и ново писмено доказателство не са от значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, поради което не представляват основание за отмяна. Искането за отмяна на осн. чл. 239, т. 1 АПК на решението на Административен съд Хасково и на решение на Върховен административен съд, Пето отделение е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на директора на Агенция "Митници" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ същото се определя в размер на 100 лева за настоящото производство. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,