Решение № 8353 от 11.8.2023 г. на ВАС, III о.

ЕВН България Електроснабдяване ЕАД със седалище и адрес на управление град Пловдив и Електроразпределение ЮГ ЕАД със седалище и адрес на управление град Пловдив са подали касационна жалба срещу решение 6920 от 18.11.2022 г. по адм. дело 6665/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение Ж-223/26.05.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяване на друго, с което да бъде отменен административния акт и се присъдят направените разноски. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърляне на касационната жалба и присъждане на направените разноски. Ответницата - Ц. Димитрова не е взела становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Ц. Димитрова е сключила договори като небитов клиент с ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД за обект с клиентски номер 4181838, представляващ офис. Съгласно нотариален акт 733, том IV, рег. 6509, нот. дело 589/6.10.2017 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Бургас, обектът е индивидуализиран като офис 6 , на адрес: град Бургас, [жк], блок 170, ет. 1, на първи етаж, с площ от 67,55 кв.м., състоящ се от работно помещение, две тераси, кабинет, коридор и тоалетна, заедно с прилежащите 2,42 % идеални части, равняващи се на 6,03 кв.м. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена. Имотът е бил придобит от Ц. Димитрова и С. Светославов. На 19.12.2017 г. ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД сключили с Ц. Спогодба 7369106 относно валидността и действието на договорите при Общи условия за разпределение и доставка на електрическа енергия и срокът и начините за плащане на текущо разпределената и консумирана електрическа енергия. На 25.01.2022 г. Ц. Димитрова подала заявление за промяна на статута на клиент от небитов на битов. С писмо с изх. 9702245-1-1 от 03.02.2022 г. ЕВН България Електроснабдяване ЕАД отказало да извърши промяната по причина, че се налагала промяна в предназначението на обекта по реда на Закона за устройство на територията, каквато не била извършена. Ц. Димитрова подала жалба с вх.Е-11ИН-00-138/21.02.2022 г. до Комисията за енергийно и водно регулиране. Комисията поискала становище по жалбата от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД. Електроснабдителното дружество отговорило с писмо на 29.03.2022 г., в което посочвало, че обектът на жалбоподателката е заведен в системите на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД като офис. Жалбоподателката била небитов клиент, поради което се налагала промяна на предназначението на обекта, за да бъде удовлетворено искането й. След приключване на административното производство Комисията за енергийно и водно регулиране се произнесла с решение Ж-223/26.05.2022 г., с което дала на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД задължителни указания за удовлетворяване на искането на Ц. Димитрова, като се извърши промяна на отчитането на използваната от нея електрическа енергия от такава за небитови нужди в енергия за битови нужди в 7-дневен срок. Административният съд приел, че решение Ж-223/26.05.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е постановено от компетентен държавен орган, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Според изложените в решението на съда мотиви, съгласно дефиницията по § 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия за собствени битови нужди. Съгласно т. 33а от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката небитовият клиент е клиент, който купува енергия за небитови нужди. Административният съд преценил, че анализът на действащите Общи условия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и разпоредбите на Закона за енергетиката не води до извод, че не е необходимо клиентът да промени предназначението на обекта по реда на Закона за устройство на територията, поради което отхвърлил подадената от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД жалба. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Административният съд е възприел безкритично съображенията на Комисията за енергийно и водно регулиране и не е констатирал допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 10, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, които Комисията за енергийно и водно регулиране не е обсъдила, клиентът има право да използва електрическата енергия според предназначението на обекта битов или стопански. Не може да се сподели разбирането на административния орган и на съда, че не е необходим критерий, по който да бъдат разграничени битовите от небитовите потребители. Промяната на категорията на клиентите не може да се основава на обявеното от тях потребление, а следва да се свързва с обективно съществуващи данни относно вида на потреблението. Ц. Димитрова не е ангажирала каквито и да е доказателства във връзка с твърденията си, че ползва офиса за жилищни нужди, както и че е предприела действия за промяна на предназначението му в жилище. Комисията за енергийно и водно регулиране не е дала указания на жалбоподателката да поясни конкретните причини, наложили промяната, като представи съответните доказателства в подкрепа на твърденията си. Твърдението й, че е получила отказ поради липсата на квота за апартаменти, тъй като сградата е със смесено предназначение, не е било доказано, от което следва, че регулаторният орган е направил погрешни фактически и правни изводи. Обект с клиентски номер 4181838 представлява офис, който служи за работно място и има предназначение да задоволява нежилищни нужди. Съгласно § 5, т. 29а от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията "сграда със смесено предназначение" е нежилищна сграда, която се състои от самостоятелни обекти с различно предназначение, като при наличие на жилища, те заемат по-малко от 60 на сто от разгънатата ѝ застроена площ. Съгласно чл. 38, ал. 5 от Закона за устройство на територията самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, какъвто е и обектът, собственост на Ц. Димитрова, могат да се преустройват и да променят предназначението си със съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружествата срещу решение Ж- 223/26.05.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени решението на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката да се изпрати за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с това решение. С оглед изхода на спора Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да заплати на всеки един от касационните жалбоподатели разноски за юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 600 лева, по 300 лева за всяка инстанция, както и по 420 лева държавни такси, от които 50 лева за първа инстанция и 370 лева за касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд,