Решение № 1216 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14559/2011 г.

Решение № 1216 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14559/2011 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК и чл. 226 от същия кодекс. Образувано е по жалба на "ОЕТ - Обединени енергийни търговци" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. "Шипченска епопея" № 31, против т. 5.2, раздел III от Методиката за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложените им задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (Методиката), приета на основание чл. 13, ал. 5 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) от ДКЕВР на 22.06.2009 г., изменена с протоколно решение № 94 от 25.06.2010 г. на ДКЕВР. По изложени доводи за липса на материална компетентност на органа, утвърдил Методиката - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, жалбоподателят иска прогласяване нищожността на административния акт в оспорената му част. Ответникът, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), оспорва жалбата. В депозираното по делото становище поддържа, че Методиката е приета на основание чл. 35, ал. 5 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 13, ал. 5 от НРЦЕЕ по силата на изрична законова делегация и доводите за липса на компетентност на регулаторния орган при приемане на оспорения текст от Методиката са неоснователни. С решение № 7687 от 1.06.2011 г., постановено по адм. дело № 10325/2010 г., Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, е обявил нищожността на т. 5.2, раздел III от Методиката за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложените им задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, приета от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С решение № 14636 от 10.11.2011 г., постановено по адм. дело № 8875/2011 г., Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, е отменил решение № 7687 от 1.06.2011 г., постановено по адм. дело 10325/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение, и е върнал делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение. При новото разглеждане на делото жалбоподателят "Обединени енергийни търговци" ООД - гр. Казанлък, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата и моли прогласяване на нищожност на Методиката в оспорената част. Претендира присъждане на разноски. И при новото разглеждане на делото ответникът, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, след като се запозна с доводите на страните и представените по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена в срок по следните съображения: В мотивите на отменителното решение на петчленния състав на ВАС е прието, че по своето естество обжалваната Методика представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК (стр. 5 от решението, л. 71 от адм. дело № 8875/2011 г.). Съгласно чл. 179 от АПК общите административни актове могат да се оспорват в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ) общите административни актове на Комисията, с които се определят правилата по този закон, се обнародват в "Държавен вестник". По делото няма спор, че процесната Методика, безспорно съдържаща "правила" по см. на чл. 13, ал. 8 от ЗЕ, не е обнародвана в "Държавен вестник", поради което следва да се приеме, че жалбата е предявена в срок. Жалбоподателят е търговец и износител на електрическа енергия по силата на лиценз за търговия с електрическа енергия № Л-220-15/22.12.2006 г., издаден от ДКЕВР, поради което същият има правен интерес от обжалване - неговите права и законни интереси могат да бъдат засегнати при прилагането на обжалвания общ административен акт, определящ добавка за зелена енергия и добавка за енергия от високоефективно комбинирано производство, която търговците на електрическа енергия следва да заплащат на "НЕК" АД за количествата енергия, предназначени за износ. С оглед гореизложеното жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Съгласно чл. 224 от АПК, указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Между страните не се спори, че Методиката е приета от ДКЕВР на основание чл. 13, ал. 5 от НРЦЕЕ във вр. с чл. 35, ал. 5 от Закона за енергетиката, като в отменителното решение на петчленния състав на ВАС са дадени указания, че същата следва да бъде разгледана като общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, чиято законосъобразност следва да бъде обсъдена съгласно чл. 146 от АПК. Релевираните в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на оспорения текст от Методиката се изразяват в нищожност на същата поради приемането й от некомпетентен по закон орган. Въпреки това и с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, както и предвид развитите по-горе съображения за това, че жалбата е предявена в срок, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че следва да провери законосъобразността на оспорената част от Методиката на всички основания по чл. 146 от АПК. Върховният административен съд, пето отделение, намира за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за нищожност на оспорената част от Методикатапоради липса на материална компетентност на приелия я орган - ДКЕВР. Въпросът за начина на компенсиране на разходите, произтичащи от наложени задължения към обществото на съответните енергийни предприятия, всъщност е уреден нормативно в чл. 13, ал. 1 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, а с процесната Методика в обжалваната й част се определят правила, за това какъв е механизмът за компенсирането им и кой в конкретния случай се явява потребител, поради което същата методика в оспорената й част е постановена съгласно и в рамките на материалната компетентност на ДКЕВР по чл. 21 от ЗЕ и чл. 13, ал. 5 от НРЦЕЕ. Методиката в оспорената й част обаче се явява незаконосъобразна поради издаването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въпреки че при приемането и изменението й са спазени разписаните в чл. 13, ал. 1 - 6 и чл. 14 от ЗЕ процесуални правила по провеждане на обществено обсъждане, разглеждане становищата на заинтересованите страни; начин и форма на провеждане на заседанията на ДКЕВР, кворум и мнозинство при приемане на Методиката, при издаването й не е спазена специалната разпоредба на чл. 13, ал. 8 от ЗЕ. Въпреки че общите административни актове по принцип не подлежат на публикация в "Държавен вестник", съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 8 от ЗЕ общите административни актове на Комисията, с които се определят правилата по този закон, се обнародват в "Държавен вестник". Както вече беше посочено по-горе, в мотивите на настоящото решение, видно от съдържанието на Методиката, същата "определя правила" по см. на чл. 13, ал. 8 от ЗЕ, поради което подлежи на обнародване. По делото не се спори, че както първоначалната редакция на Методиката, така и измененията й, приети с протоколно решение № 94 от 25.06.2010 г. на ДКЕВР, не са обнародвани в "Държавен вестник". Изискването за публикация на акта по чл. 13, ал. 8 от ЗЕ съставлява задължителен елемент от процедурата по приемане на Методиката, поради което, като не е спазил това изискване, административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на административния акт по чл. 146, т. 3 от АПК. По горните съображения Методиката на ДКЕВР в оспорената й част по т. 5.2 следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,