Решение № 15498 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6619/2010 г.

Решение № 15498 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6619/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 88/31.03.2010 г., постановено по адм. дело № 1/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменен ДРА № 461/17.06.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. Добрич, потвърден с решение № 745/29.08.2005 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. Варна за отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Агроелит-2" ООД - гр. Добрич в общ размер от 26 759,72 лв. по фактури, издадени през месец ноември 2003 г. от "Деметра нова" ЕООД, "Тина - 2000" ЕООД и "Гибсън травелс" ЕООД, както и е осъдена дирекцията да заплати разноски в размер на 1 325 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът превратно е възприел и кредитирал ДРА на доставчиците по повод реалността на процесните доставки, тъй като с тях не е признато на доставчиците право на приспадане на данъчен кредит от предходните им доставчици. Изводите на съда били едностранчиви и той не се е произнесъл по всички събрани в административното и съдебно производство доказателства за липса на реалност. Неправилно съдът е анализирал разпоредбите на чл. 64, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 6 ЗДДС (отм.). За ползваните от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза доказателства касаторът твърди, че те са частни свидетелстващи документи без достоверни дати и нямат обвързваща материална доказателствена сила. За присъдените на дружеството разноски касаторът излага оплаквания, че съдът не се е съобразил с чл. 130, ал. 4 ДПК (отм.), респ. чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като дружеството е представило пред съда доказателства, които е могло да представи още в ревизионното производство. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ДРА № 461/17.06.2005 г., както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на по 1087 лв. за всяка една от съдебните инстанции или общо 3 182,76 лв. Ответникът по касационната жалба "Агроелит-2" ООД - гр. Добрич, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоначално с решение № 91/10.02.2009 г. по адм. дело № 1513/2005 г. Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Агроелит-2" ООД срещу ДРА № 461/17.06.2005 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Агроелит-2" ООД - гр. Добрич в общ размер от 26 759,72 лв. по фактури, издадени през месец ноември 2003 г. от "Деметра нова" ЕООД, "Тина - 2000" ЕООД и "Гибсън травелс" ЕООД. С решение № 11615/29.12.2009 г. по адм. дело № 4578/2009 г. на ВАС, IА отделение е отменено решението на окръжния съд, цитирано по-горе и е върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. С отменителното решение са дадени указания на новия състав да изясни делото от фактическа страна и да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на дружеството относно определените му данъчни задължения с ДРА. С отменителното решение е прието, че съдът не е изложил самостоятелни правни мотиви относно предмета на спора, а е посочил само, че споделя изцяло изводите на данъчния орган, което е дало основание за отмяна на решението. При новото разглеждане за да отмени ДРА № 461/17.06.2005 г. за доставката от "Деметра нова" ЕООД по фактура № 0...314/17.11.2003 г. на 103,84 тона царевица, реколта 2003 г. съдът е изложил мотиви, че данъкът е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) чрез отразяването й в справка-декларация за месец ноември 2003 г. и в отчетните регистри по чл. 104 ЗДДС (отм.). Съдът е обсъдил и представения ДРА № 102/18.06.2004 г. за извършена ревизия на доставчика "Деметра нова" ЕООД, в който се съдържали констатации за процесната доставка, което сочело на реалност по изпълнението й. В тази връзка е прието в обжалваното решение, че с акта на доставчика не са извършени корекции за процесния данъчен период, който съвпада с ревизирания период на "Агроелит-2" ООД. За доставките по фактури, издадени от "Тина - 2000" ЕООД на 83,360 тона слънчоглед и 4,620 тона царевица съдът е установил начисляване на ДДС по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) с оглед констатациите на изслушаната от него съдебно-счетоводна експертиза. Отново съдът е обсъдил представения по делото ДРА № 508/23.07.2004 г., издаден на "Тина-2000" ЕООД, в който е констатирано, че е доставчик на "Агроелит-2" ООД на слънчоглед и царевица, като данъчният орган бил извършил анализ на продадените количества и издадените пътно-прехвърлителни разписки, като в акта е установено, че освен продадените количества на "Агроелит-2" ООД е продало и нефактурирано количество от 85,28 тона царевица, по повод на което с акта е доначислен ДДС, но няма връзка с процесните по делото доставки. За доставките от "Гибсън травелс" ЕООД съдът е приел за безспорно установено обстоятелството по начисляването на ДДС съгласно чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), позовавайки се отново на съдебно-счетоводната експертиза. И за този доставчик е обсъден приложения по делото ДРА № 508/23.07.2004 г. за извършена данъчна ревизия за същия данъчен период, като съдът е приел от констатациите, съдържащи се в него че не са констатирани промени на декларираните продажби, а е установено задължение по ДДС върху тях като задължение към бюджета, с което са установени като декларирани задължения по ДДС по процесните данъчни фактури. Въз основа на така установената фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда за реалност на процесните доставки - чл. 6 и чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), по които ДДС е начислен от доставчиците съобразно изискването на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и въз основа на това е отменен ДРА № 461/17.06.2005 г. на "Агроелит-2" ООД. Обжалваното решение е правилно постановено. За доставката от "Деметра нова" ЕООД по фактура № 0...314/17.11.2003 г. на 103,84 тона царевица, реколта 2003 г. няма спор относно начисляването на ДДС, като е установено, че то е извършено съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Относно реалността на доставката наистина в приложения по делото ДРА № 102/18.06.2004 г. за извършена ревизия на доставчика "Деметра нова" ЕООД се съдържат констатации относно процесната доставка. Посочено е, че при извършена насрещна проверка на получателя по доставката "Агроелит-2" ООД е установено, че е получена стоката - царевица на 15.11.2003 г. по 4 бр. пътно-прехвърлителни разписки. Въз основа на тях е прието в ДРА на прекия доставчик, че е издадена фактура № 0...314/17.11.2003 г. с данъчна основа 26 998,40 лв. и ДДС - 5 399,68 лв., която е осчетоводена по с/ка 4531 и е включена в дневника за покупки и справка-декларация за същия данъчен период. В обжалвания пред първоинстанционния съд ДРА е отразено, че при изискване от "Деметра нова" ЕООД документи - складови разписки, пътно-прехърлителни разписки, искания за изписване на стоката и др. съпътстващи движението на стоката - царевица, "Деметра нова" ЕООД е изпратила писмо, в което е обяснено, че процесното количество царевица е доставено директно на Пристанище - Варна от моторен кораб "Фаут акгул". Същото обстоятелство е установено и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. За доставките Тина - 2000" ЕООД на 83,360 тона слънчоглед и 4,620 тона царевица правилно съдът се е позовал на ДРА № 508/23.07.2004 г. на този доставчик, в който се съдържат изрични констатации на ревизиращите органи, че за месец ноември 2003 г. са извършени доставки на слънчоглед и царевица на "Агроелит-2" ООД, както и че последният е изнесъл тази стока, използвайки като спедитор "Юнитранс" ООД. Обсъдени са и представените пътно-прехвърлителни разписки, издадени от доставчика "Тина-2000" ЕООД, както и кантарни бележки, издадени от Пристанище - Варна. Изводите, направени от данъчния орган, издал ДРА на прекия доставчик са, че процесните доставки на царевица и слънчоглед са документирани, включително и транспортирането им до "Агроелит-2" ООД. Установено, че е извършена доставка и на 85,28 тона, за която с ДРА е начислен ДДС, но както правилно е отбелязъл и първоинстанционният съд тя не касае процесните доставки, за които изрично в акта на прекия доставки данъчните органи са приели, че те са реално осъществени. При това положение единственият правилен извод, който е извел и първоинстанционният съд е за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на "Агроелит-2" ООД по процесните доставки, както и безспорно установеното обстоятелство за начисляване на ДДС по процесните фактури съгласно чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). За доставките от "Гибсън травелс" ЕООД съдът също се е позовал на ДРА № 508/23.07.2004 г., съставен на този доставки, но в него не се съдържат констатации за процесните доставки, както е за останалите преки доставчици, обсъдени по-горе. В същото време по делото са налице доказателства - пътно-прехвърлителни разписки и приемателно-предавателни протоколи, подписани от страните по доставките съгласно договор за покупко-продажба от 1.09.2003 г. на царевица, реколта 2003 г. Тези доказателства са представени в ревизионното производство и като се има предвид, че в цитираните по-горе ДРА на други преки доставчици, изрично в констатациите на ревизията се посочени пътно-прехвърлителни разписки, въз основа на които данъчните органи са приели реалност на другите доставчици. За част от стоката, доставена от "Гибсън травелс" ЕООД изрично вещото лице при извършената от него проверка е констатирало, че е изнесена чрез спедитора "Юнитранс" ООД за Швейцария. Експертизата не е оспорена от процесуалния представител на данъчната администрация, поради което няма пречка да бъде ценена от съда, както е и сторено. Представени са по делото и извадки от т. нар. магазии - 2 и 3 относно стоките, качени на моторен кораб през периодите ноември и декември 2003 г. с общо количество стока слънчоглед и царевица, както и митнически декларации за осъществения износ, които също са доказателства за реалността на процесните доставки. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с приложимия материален закон и съдопризводствените правила, поради което не са налице отменителните основания, сочени от касатора и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,