Решение № 2739 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 267/2018 г.

Решение № 2739 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 267/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Л. Ц., гр. С., чрез проц. си представител адв. О. И., против решение № 13315/06.11.2017 г., постановено по адм. д. № 10589/2016 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Л. Ц. против заповед № РД-26-391 от 18.07.2016 г. на министъра на отбраната на Р. Б.. С обжалваната заповед на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на В. Ц., заемащ длъжността "главен директор" на Главна дирекция "Отбранителна аквизиция" в министерство на отбраната, с ранг IV старши - поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл във връзка с отнемане № 158 от 02.06.2016 г. на издаденото му разрешение за достъп до класифицирана информация от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), потвърдено с решение № 51-II/14 юли 2016 г. на Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поддържани като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба по същество се възпроизвеждат възраженията на първоинстанционното производство, обсъдени и обосновано отхвърлени в решението. Предвид излагането им и като касационни доводи, то следва да се посочи, че са неоснователни. В решението си съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор относно законосъобразността на заповедта. Направеният извод за липса на отменителни основанията по чл. 146, т. 1- 6 АПК е обоснован. В процесния казус органът по назначението е прекратил служебното правоотношение, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В случая законосъобразността на прекратяването се преценява с оглед кумулативното проявление на предпоставките за създадена нова фактическа обстановка, която води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията на длъжността и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, т. е. не зависят от волята на тези страни. Посочените предпоставки формират обективната невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Обоснован е изводът за наличие на всички легални предпоставки. С отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация с решението от 02.06.2016 г., на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 и 6, във вр. с чл. 41, т. 3 ЗЗКИ, е създадена нова фактическа обстановка, засягаща изпълнението на служебните задължения. Отнемането е юридически факт, който поставя лицето в обективна невъзможност да продължи да осъществява специфичните дейности и функции на заеманата длъжност. Този факт не зависи от волята на органа по назначението и е обоснован от обективни факти извън правоотношението по служба - образувано досъдебно производство за извършено престъпление и ненадеждност от гледна точка на сигурността. Със създадената нова фактическа обстановка, източник на която е актът по чл. 59 ЗЗКИ, служителят не отговаря на изискванията за заемане на длъжността и не може да изпълнява задачите по тази дейност, като причините не са определени от волята на страните. Правилно е посочено, че обявяването на чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗКИ за противоконституционна (ДВ, бр. 49/2016) се отнася и до висящи правоотношения, възникнали на основата на тази норма. Неоснователно е позоваването на § 21 от ПЗР ЗИД ЗЗКИ, свързано с изпълнение на решението на Конституционния съд, която норма предвижда прекратяване на действието на влезли в сила откази/отнети разрешения по чл. 40, ал. 1, т. 5 от закона. В случая обаче отнемането е издадено и на основание чл. 40, ал. 1, т. 6, поради което актът за отнемане не е прекратил действието си. Неоснователно се поддържа, че неосъществяването на инцидентен съдебен контрол по законосъобразността на решението на ДКСИ съставлява нарушение на изискването за цялостна преценка на законосъобразността на решението, предмет на производството пред ВАС. В тази връзка следва да се посочи, че в решение № 3/2002 по к. д. № 11/2002 на Конституционния съд изрично е обсъдена допустимостта на приложението на чл. 120, ал. 2 от Конституцията с оглед интересите на националната сигурност и изискванията на определени длъжности без които не би могло да се осъществява възложената им дейност, пряко свързана с националната сигурност, поради което е неоснователно оплакването за нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията за правата на човека. Освен това контрол върху акта на ДКСИ не е упражнен в самостоятелно производство, както и след изменение на чл. 68 ЗЗКИ (изм. ДВ, бр. 71/2016). В този смисъл не може да се приеме, че жалбоподателят е лишен от възможността за защита на правата си. Обстоятелството, че съдържанието на акта на ДКСИ е предпоставка за издаване на последващия акт не създава задължение за инцидентен контрол на законосъобразността на акта за отнемане на разрешението. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав