Решение № 3943 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13126/2011 г.

Решение № 3943 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13126/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитричка Иванова Райчева от гр. Силистра срещу решение № 3540 от 15.07.2011 г. по адм. дело № 4376 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град, първо отделение, ХVIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 3540/15.07.2011 г. по адм. дело № 4376/2011 г. Административният съд - София-град, първо отделение, ХVIII състав, е отхвърлил жалбата на Димитричка Иванова Райчева от гр. Силистра срещу решение № 264 от 27.04.2011 г. на главния директор на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № РВ-ПОВН-212 от 23.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при СУСО. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, като в мотивите подробно са разгледани и възраженията на жалбоподателя по издадения административен акт. По първоначалното дело е било безспорно установено, че касаторката е подала до директора на Столично управление "Социално осигуряване" молба-декларация от 30.06.2008 г., с която е поискала изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО в качеството й на баба на детето Калоян Димитров Георгиев. В цитирания документ е посочила, че детето не е настанено в детско заведение, както и че при промяна в декларираните обстоятелства ще подаде нова декларация в 3-дневен срок. Друга декларация не е била подадена, независимо че детето е било настанено в ОДЗ "Нарцис" - гр. Силистра, от 1.04.2009 до 30.04.2009 г. Касаторката се позовава на служебна бележка изх. № 20 от 1.03.2011 г., издадена от директора на ОДЗ "Нарцис", в която е отразено, че детето е прието в яслена група на 1.04.2009 г., но за този месец е било записано за 17 дни само за храна. Съдържанието на това писмо е в противоречие с писмо изх. № 14 от 8.02.2011 г., също подписано от директора на ОДЗ "Нарцис", в което е посочено, че детето е посещавало цитираното детско заведение и за м. април 2009 г. има 17 присъствени дни. По първоначалното дело са представени първични документи, отразяващи присъствието на децата в яслената група, като в списъка за м. април 2009 г. фигурира и Калоян Димитров Георгиев. При съвкупната преценка на цитираните доказателства безспорно се установява, че внучето на касаторката е било настанено в цитираното детско заведение на 1.04.2009 г., а при какви условия и за какъв период от време то реално е посещавало детското заведение е правно ирелевантно предвид факта на настаняването му и липсата на отписване през процесния период, който обхваща 1.04.2009 до 30.04.2009 г. Представените от Райчева пред първоинстанционния съд писмени доказателства относно заболяването на детето са за периода от 28.04.2009 до 5.05.2009 г. Обстоятелството, че от 28.04.2009 г. до края на този месец Калоян Георгиев е заболял от бронхопневмония и е хоспитализиран в "МБАЛ - Силистра" АД, не променя извода за настаняване на детето в детско заведение, след като то не е било отписано от него. Подробно в мотивите към обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил какви документи е следвало да удостоверят само получаването на храна от детска кухня, без приемане в детското заведение, а това са писмено заявление, бележка от личния лекар с указание за хранителен режим и абонаментна карта, срещу която се закупуват купони по изготвен месечен график. Тези документи са регламентирани в чл. 38, глава трета, раздел I от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. относно регистрацията на желаещи от неорганизиран контингент за получаване на храна от детска кухня. Касаторката не отрича, че не разполага с такива документи. Съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст. В случая Райчева е баба на детето Калоян Димитров Георгиев и на нея е разрешен отпуск, тъй като отпускът по чл. 164, ал. 1 КТ със съгласието на майката може да се разреши на бащата или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се ползва въз основа на писмено заявление на майката, респ. на лице от кръга на посочените по-горе. Към нея се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение. Отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение - чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От момента на настаняване на детето в детско заведение отпада основанието за ползване на цитирания отпуск, тъй като неговото предназначение е целево - освобождаване на майката, в случая бабата, на дете до 2-годишна възраст от работа, за да може да отглежда лично и постоянно през този период малкото дете. При промяна на тези предпоставки отпада и основанието за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, защото последното цели да замени липсващото трудово възнаграждение, което бабата би получавала, ако бе отглеждала детето сама. А когато тя е поверила отглеждането му на детско заведение, липсва законово основание както за продължаване на ползването на отпуска за отглеждане на малко дете, така и за получаване на свързаното с него обезщетение. Съгласно чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. В разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, в редакцията й обн. в ДВ, бр. 68 от 2006 г., приложима за процесния период, изрично се сочи, че това обезщетение не се изплаща, когато детето е настанено в детско заведение. В чл. 1, ал. 1 от Наредба № 6 за организацията и дейността на детските ясли, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗЗ, изрично е казано, че те са здравно-профилактични и възпитателни заведения. По изложените съображения не се споделя тезата на касаторката, че настаняването на детето в детски ясли през процесния период не е в нарушение на чл. 53, ал. 4 КСО. Стигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил и материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,