Решение № 11167 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13130/2014 г.

Решение № 11167 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13130/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Радослава Здравкова Минчева, действаща като едноличен търговец (ЕТ) "Радослава Минчева - 62", със седалище и адрес на управление гр. София, кв. "Драгалевци", ул. "Иван Милев" № 20, срещу решение № 5416 от 11.08.2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 1004/2014 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № 20000830 от 9.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с решение № 2205/19.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София, относно установени задължения по ЗДДС за периода 01.12. - 14.12.2006 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че РА е издаден в нарушение на чл. 133 ДОПК поради наличие на издаден ДРА № 2198/3.11.2005 г. Поддържа, че РА е нищожен в обжалваната част поради пълна липса на материалноправни предпоставки за издаването му и липса на основание за начисляване на ДДС по фактури № 2257/18.02.2005 г. и № 3227/11.05.2005 г. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да прогласи нищожността на РА, алтернативно да го отмени като незаконосъобразен, като й присъди направените по делото разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София оспорва жалбата чрез юрк. Кожухарова. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Административния съд е бил сезиран с искане за прогласяване нищожността на РА № 20000830 от 9.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София в частта, потвърдена с решение № 2205/19.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, относно установени задължения по ЗДДС за периода 01.12. - 14.12.2006 г. За да отхвърли искането съдът е приел, че РА, в частта за м. 12.2006 г., не страда от съществени пороци относно валидността си, тъй като е издаден от компетентен орган по приходите, определен съобразно приложимите процесуални норми, без наличие на предходно издаден РА за същия период. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Няма спор, че на лицето е издаден ДРА № 2198/03.11.2005 г. за установяване на данъчните му задължения по ЗДДС за периоди 26.09.2003 г. - 30.06.2005 г., потвърден с решение № 309/11.02.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. София. С този ДРА на ЕТ "Радослава Минчева - 62" е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) по фактури № 2257/18.02.2005 г. и № 3227/11.05.2005 г., издадени от "Камор Ауто" ООД, за закупен в ново състояние лек автомобил марка BMW, модел Х3. ДРА не е бил обжалван по съдебен ред. Установените с него задължения общо в размер на 450.33 лв. са заплатени от лицето на 8.03.2006 г. Според чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) право на приспадане на ДК не е налице за придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5, освен в случаите, когато лицето извършва с тях основна дейност. Прието е в ДРА от 2005 г., че лицето не използва автомобила за целите на извършваната за него дейност. В потвърждаващото решение № 309/11.02.2006 г. на Дирекция "ОУИ" гр. София са изложени мотиви, че липсват данни за ползване на автомобила в основната дейност на търговеца, което се потвърждавало от водените счетоводни записвания по сметки и оборотни ведомости. На 14.12.2006 г. лицето подало заявление за дерегистрация по ЗДДС. Процесната ревизия е възложена със ЗВР № 830/12.03.2007 г. за определяне задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. март 2005 г., м. май 2005 г. и м. 12.2006 г. Издаден е РА № 20000830 от 9.07.2008 г., с който за м. март и м. май 2005 г. е прието, че са налице основанията по чл. 64 и чл. 65 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит за закупения автомобил по фактури № 2257/18.02.2005 г. и № 3227/11.05.2005 г., начислената от ревизираното лице сума от 14 966.17 лв. е определена като надвнесена и на основание чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗДДС (отм.) е установен ДДС за възстановяване в същия размер. В изискана по реда на чл. 37, чл. 53 и чл. 56 ДОПК справка за налични ДМА - МПС лицето посочило автомобила, закупен с двете фактури. Във връзка с подаденото заявление за дерегистрация по ЗДДС на основание чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) в РА е прието, че към датата на дерегистрацията лицето извършва доставка на наличните активи по смисъла на ЗСч. и на основание чл. 119, ал. 4 ЗДДС (отм.) за м. 12.2006 г. е установено задължение в размер от 14 966.17 лв. за неначислен данък за налични активи към датата на дерегистрацията. В резултат на извършено прихващане между двете суми с РА не са установени задължения. Актът е връчен на 11.09.2008 г. и не е обжалван. На 14.10.2013 г. лицето подало жалба по административен ред с искане за прогласяване нищожността на РА № 20000830 от 9.07.2008 г., като обусловило правния си интерес с това, че в данъчно-осигурителната му сметка в информационната система на НАП е отразено като налично задължение в размер на 14 966.17 лв. дължим ДДС по РА от 2008 г., поради което било невъзможно да получи недължимо иззета от ДДС-сметка сума в размер на 1352.91 лв., въпреки че била призната за възстановяване с решение № 757/22.04.2913 г. Сочи, че нямало друг път на защита, тъй като с молба от 25.06.2013 г. поискал преразглеждане и поправка на РА № 20000830 от 9.07.2008 г. по реда на чл. 133-134 ДОПК, оставена без разглеждане с решение № О-7/24.07.2013 г. на директора на ТД на НАП гр. София. Няма данни същото да е оспорено по съдебен ред. С решение № 2205/19.12.2013 г. на Д "ОДОП" гр. София РА № 20000830 от 9.07.2008 г. е обявен за нищожен в частта за установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 03. и м. 05.2005 г. и е отхвърлена жалбата с искане за прогласяване на нищожността му за м. 12.2006 г. Мотивите на решаващия орган са, че е налице предходен влязъл в сила ДРА № 2198/3.11.2005 г. за м. 03. и м. 05.2005 г., а ревизията за тези периоди не била възложена по реда на чл. 133 - 134 ДОПК. С така постановеното решение горестоящият орган е нарушил забраната по чл. 155, ал. 8 ДОПК да не се изменя РА във вреда на жалбоподателя. При този резултат за лицето остават установените задължения през м. 12.2006 г. - дължима сума от 14 966.17 лв., без да се отчете обстоятелството, че същата е неразривно свързана с резултата за периоди м. 03 и м. 05.2005 г. Формално периодът м. декември 2006 г. не е включен в обхвата на предходната ревизия, но мотивите на приходните органи в оспорения РА във връзка със закупения от лицето по фактури № 2257/18.02.2005 г. и № 3227/11.05.2005 г. лек автомобил марка BMW, модел Х3, са в такова противоречие с предходно приетото, че е налице пълна липса на материалноправни предпоставки за установяване на задължение на търговеца по чл. 119, ал. 4 ЗДДС (отм.) за неначислен данък за налични активи по изготвена от лицето справка по повод възложената му ревизия. Във връзка със същото МПС е прието, че не се използва в основната дейност на лицето, не е включено в счетоводните му записвания, респ. не е признат данъчен кредит за закупуването му и лицето е заплатило данъка при покупката. Липсва основание впоследствие при дерегистрация на търговеца да се начислява данък за актив, който не е признат за ползван в икономическата дейност на лицето. В правната теория и в съдебната практика се приема, че един административен акт е нищожен при липса на компетентност на органа, неспазване на изискуемата форма за валидност, липса на законово основание за издаването му, така че допуснатите нарушения при постановяването му са от степен, която да прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правния мир. В случая е налице пълна липса на законово основание за определяне на задължения на лицето по чл. 119, ал. 4 ЗДДС (отм.) в размер на 14 966.17 лв. Допуснатите нарушения при издаването на РА за м. декември 2006 г. го опорочават до степен, която прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правния мир, поради което същият следва да бъде обявен за нищожен и в тази му част. Като не е установил наличието на основания за прогласяване нищожността на акта, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество на спора в посочения смисъл. При този изход на спора на касаторката следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 75 лв. държавна такса за две съдебни инстанции и 960 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,