Решение № 13255 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4770/2019 г.

Решение № 13255 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4770/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от "Агро - Солеи" ЕООД и от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" срещу решение № 78/27.02.2019 г. постановено по адм. дело № 732/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в съответните му части. Касаторът "Агро - Солеи" ЕООД оспорва решенето, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/9071#6/09.08.2017 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, в която му е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампании 2013 г. и 2014 г. в размер на 25 856, 48 лв. Твърди неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение, в посочената част и да реши спора по същество, като отмени издадения АУПДВ, в потвърдената част, както и да му присъди разноски за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител юрисконсулт Цонева, в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на Административен съд – Велико Търново, в обжалваната му част. Касаторът - заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител юрисконсулт Цонева оспорва решенето, в частта, в която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/9071#6/09.08.2017 г., в частта, в която на "Агро - Солеи" ЕООД е установено публично държавно вземане в размер над 25 856, 48 лв. до размера на 64 641, 21 лева, както и в частта на присъдените в полза на дружеството разноски. Твърди неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени обжалваното решение, в посочената част и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата на "Агро - Солеи" ЕООД срещу АУПДВ, в отменената му част. Претендира и разноски за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - "Агро - Солеи" ЕООД, редовно призован, не се явява, не се представлява и не представя писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите в съответните части на решението. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства –поотделно и в тяхната цялост, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбите са подадени от надлежни по смисъла на чл. 210 от АПК страни и в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на "Агро - Солеи" ЕООД е неоснователна, а жалбата на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е основателна по следните съображения: С оспореното решение, Административен съд – Велико Търново (АСВТ) по жалба на "Агро - Солеи" ЕООД е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/9071#6/09.08.2017 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на "Агро - Солеи" ЕООД е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампании 2013 г. и 2014 г. в размер над 25 856, 48 лв. до размера на 64 641, 21 лева и отхвърлил жалбата на дружеството в останалата и част. За да постанови този резултат, административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е установил, че жалбоподателят ЕООД "Агро - Солеи" подава заявление за подпомагане с УИН: 04.05.0613 / 25610 за кампания 2013 г., в което участва по мярка "Възстановяване и поддържане на площи с висока природна стойност" от мярка 214 от Програма за развитие на селските район 2007-2013 г. Установил е, че това е първото заявление на дружеството по тази програма и с него се поема пет годишен ангажимент, както и че за 2013 г. по тази мярка на дружеството са изплатени 30 085, 14 лв., а през 2014 г. са изплатени 34 556, 07 лв. При извършване на административни проверки за спазване на агроекологичния ангажимент било установено, че за кампания 2015 г. процентното съотношение на припокриване на площта от пресичане на заявените и одобрените площи било 84, 14 процента, съставляващо нарушение на изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., поради което било издадено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони изх. № 01-2600/9071/18.12.2015 г., с което е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на "Агро - Солеи" ЕООД по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". Уведомителното писмо било оспорено пред Министъра на земеделието и храните на 13.01.2016 г., като жалбата била препратена от ДФЗ на 26.01.2016 г., и до настоящия момент липсвало произнасяне от министъра. След прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент, административният орган е предприел действия по провеждане на производство по събиране на суми, чието възстановяване бенифициента в този случай дължи. Издаден е оспореният АУПДВ, в който като фактическо основание за постановяването му административният орган се е позовал на установеното с Уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214"АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2015 г. изх. № 01-2600/9071#6/09.08.2017 г. При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. При преценка на неговата материална законосъобразност, съдът е приел, че АУПДВ е издаден въз основа на влязъл в сила административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214. Посочил е, че причините за прекратяване на многогодишния ангажимент следва да бъдат установени в производство по оспорване именно на този административен акт, а не в настоящото производство. Приел е, че съгласно приложимата разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания", прекратяването на агроекологичен ангажимент води и до възстановяване на получена финансова помощ, като размерът на подлежащите на възстановяване суми зависи от причините за прекратяване на ангажимента и годината на констатацията. Приел е, че причината за прекратяване на ангажимента е установена с влязъл в сила административен акт - Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони изх. № 01-2600/9071/18.12.2015 г. – и тя е географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания 2015 г. в размер на 84, 14 процента, представляващо нарушение на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. Приел е, че е налице основание по чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. за възстановяване на получената финансова подкрепа по реда на ал. 4 от същата разпоредба, предвиждаща 100% възстановяване на сумите при прекратяване на агроекологичния ангажимент до края на третата година, 40 % при прекратяване на агроекологичния ангажимент до края на четвъртата година, 20 % при прекратяване на агроекологичния ангажимент до края на петата година и 10 % при прекратяване на агроекологичния ангажимент след петата година. Съдът обаче е намерил, че неправилно е прието от административния орган, че прекратяването на агроекологичния ангажимент настъпва преди края на третата година. При липса на спор, че първа година на агроекологичния ангажимент е 2013 г., а уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони изх. № 01-2600/9071/18.12.2015 г. е издадено през 2015 г. – трета година от агроекологичния ангажимент, съдът е отчел, че писмото не влиза в сила от момента на издаването му и при обжалването му по административен ред е мълчаливо потвърдено през 2016 г., поради което заключил, че агроекологичния ангажимент е прекратен през 2016 г., т. е. до края на четвъртата година. Приел е че при тези факти, дължимото от дружеството възстановяване на финансова подкрепа, определено по реда на чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 11/2009 г. се изчислява като 40% от получената финансова подкрепа и възлиза на 25 856, 48 лв. По тези съображения, АСВТ е отменил АУПДВ над размера от 25 856, 48 лв. до размера на 64 641, 21 лева и отхвърлил жалбата в останалата и част. Така постановеното решение е частично неправилно. По жалбата на "Агро - Солеи" ЕООД: Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение счита, че административният съд правилно е анализирал фактите по делото и въз основа на тях е извел обоснован извод за неоснователност на жалбата, съответно – за законосъобразност на атакувания с нея административен акт. Решението на АСВТ е постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и не страда от пороците, посочени в касационната жалба. По делото безспорно е установено, че с Уведомително писмо с изх. № 01-2600/9071/18.12.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", агроекологичният ангажимент на "Агро - Солеи" ЕООД по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., е прекратен поради нарушение на изискване на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания", одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В случая било установено географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания 2015 г. в размер на 84, 14 процента. По делото не е имало спор, че уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичният ангажимент на "Агро - Солеи" ЕООД по мярка 214 е бил оспорен по административен ред, и мълчаливо потвърден от министъра на земеделието и храните. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че влезлият в сила акт /Уведомително писмо/ е достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на "Агро - Солеи" ЕООД суми във връзка с ангажимента му по мярка 214. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от същата наредба, Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2. Обосновано съдът е заключил, че в конкретния случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да проведе производство по събиране на изплатените суми при наличие на надлежно прекратен агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане. Доводите, изложени в касационната жалба, касаят начините на актуализация на теренните проверки на физическите блокове и установеното процентно припокриване на заявените с одобрените площи. Същите са ирелевантни за това производство, доколкото са преклудирани с факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването на агроекологичния ангажимент. По жалбата на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие": Спорен пред настоящата инстанция е въпроса дали агроекологичният ангажимент е прекратен до края на четвъртата година, както е приел първоинстанционния съд или до края на третата година както е приел административния орган в издадения АУПДВ, и съответно какъв е процента от получената субсидия, която "Агро - Солеи" ЕООД следва да възстанови. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания", подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %; В случая няма спор, че годината на първоначалното одобрение по мярката е 2013 г. и субсидията е изплатена през 2013 г. и 2014 г., а за 2015 г. "Агро - Солеи" ЕООД няма качеството на подпомагано лице, тъй като е прекратен агроекологичният ангажимент. Прекратяването на ангажимента е станало до края на третата година, като в случая е без значение кога самото уведомително писмо за прекратяване на ангажимента е влязло в сила. Последното обстоятелство е от значение за да се проведе производство по събиране на изплатените суми. А относно приложението на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/2009 г. е от значение годината на първоначално одобрение по мярката - в случая 2013 г. и годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент - в случая 2015 г., т. е. ангажимента е прекратен до края на третата година и правилно административния орган е приел, че размера на възстановяване е равен на 100 % от получената субсидия за 2013 г. и 2014 г. в общ размер от 64 641, 21 лева. А като е достигнал до други изводи АСВТ е постановил неправилно решение, в обжалваната му част, което ще следва да се отмени и вместо него да се отхвърли жалбата на "Агро - Солеи" ЕООД срещу издадения АУПДВ и в частта, с която на дружеството е установено публично държавно вземане в размер над 25 856, 48 лв. до размера на 64 641, 21 лева. С оглед изхода на спора, решението на АСВТ е неправилно и в частта на присъдените в полза на "Агро - Солеи" ЕООД разноски за първоинстанционното производство, поради което следва да се отмени и в тази му част. От друга страна, предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, "Агро - Солеи" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати разноски на ДФ "Земеделие", представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 300 лева или по 150 лева за всяка инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение