Решение № 4834 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2010 г.

ВАСIII отделение06.04.2011 г.докладчик Панайот Генков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115/10.VI.2010 г. по адм. д. № 277/2009 г. на Административен съд - Добрич. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4834 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Любомир Станев Жеков чрез процесуалният му представител адвокат Паскалева против Решение № 115/11.VI.2010 г. по адм. д. № 277/2009 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлен като неоснователен искът му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу община Балчик за заплащане на имуществени и неимуществени вреди по частичен иск в размер съответно на 1800 лв. и 600 лв., с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призовани, не се явяват лично, а от негово име адвокат Паскалева поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - община Балчик, не се представлява и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че служителите в администрацията на ответника не са извършили действия или бездействали при изпълнение на служебните си задължения по прокарването на път до процесните имоти, от които пряко да са настъпили вреди за касатора, от което е направил извод, че по отношение на него не е бил осъществен съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в нито една от двете му предпоставки. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени доказателства и изслушаните експертизи съдът е достигнал до правилният извод, че искът, предявен против общината за действия и бездействия на длъжностни лица при изпълнение на административна дейност е неоснователен, тъй като претендираните вреди от касатора не са били причинени от отменената от съда Заповед № 323/19.VI.2002 г. на кмета на община Балчик. Правилно и законосъобразно, въз основа на тези приети за безспорни обстоятелства съдът е приел, че по делото не е било доказано действие на общински служители при изпълнение на тяхната служебна дейност, довело до пряко причиняване на имуществени и неимуществени вреди на касатора. Правилно съдът е приел, че е останало недоказано твърдението на касатора, че са му били причинени имуществени вреди от разликата в продажната цена на недвижимия имот, ако той би граничел с улица, тъй като същият не е представил каквито и да е доказателства да е предлагал реално този имот на потенциален купувач и той да е отказал сделката само поради тази причина. Правилни са и съжденията на съда, че по плана на тава населено място за тези имоти се предвижда жилищно строителство, а не строителство на хотел, и че касаторът не е предприел каквито и да е действия за промяна на застрояването, поради което не може да претендира за вреди, причинени му от невъзможността да построи хотел, който да продаде на висока цена и да реализира доход от лихви, ако вложи получените пари на депозит в банка. Правилни са и изводите на съда, че касаторът не е доказал да е претърпял каквито и да е неимуществени вреди от действията и бездействията на общинските служители, тъй като той реално е имал достъп до имота си и го е ползвал по предназначение. Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против община Балчик за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1