Решение № 8330 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 134/2019 г.

Решение № 8330 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 134/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров, подадена чрез адв. Алексиев, против решение № 2206 от 15.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2091/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлен предявения от него иск, представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалването на наказателното постановление е вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което съдът е следвало да уважи исковата претенция. Налице са всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, основанията за отмяната на НП са разглеждани от РС -Варна и е недопустимо в исковото производство да се извършва ревизия на постановеното съдебно решение с което е отменено НП. Предвид изложеното се иска отмяна на решението, уважаване на предявения иск и присъждане на разноски. Ответната страна – Областна дирекция на МВР - Варна не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение на закона. Правилни са изводите на съда за неоснователност на иска за имуществени вреди. Развитите от процесуалния представител на касатора доводи, че основанието за отмяна на НП било без значение за основателността на иска по ЗОДОВ, са една желана от касатора теза, която е обективно незащитима, с оглед елементите от състава на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. По начина, по който са обсъдени и анализирани фактите от състава на първоинстанционния съд, не се прави ревизия на решението на районния съд за отмяната на НП, каквото е необоснованото твърдение на касатора, а се подвеждат установените факти под хипотезата на съответната правна норма (чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ), което е в основата на съдопроизводствената дейност. Отмяната на НП е поради изтеклата абсолютна давност и поради това не може да се прецени дали е имало основания за незаконосъобразност на санкционния акт поради влязлото в сила решение на районния съд и обвързващата сила на res judicata. Като е отхвърлил иска, като недоказан по основание и размер, съдът е постановил правилен съдебен акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1, ЗОДОВ е отхвърлен иска на Димитров срещу ОД на МВР - Варна за присъждане на сумата от 300 лева имуществени вреди претърпени във връзка с отменено с влязло в сила съдебно решение НП № 2773/04 от 10.03.2004 г. издадено от Началник група към сектор "ПП" към ОД на МВР- Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба. За да отхвърли исковата претенция административният съд приел, че не са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на ответника. Пред първоинстанционния съд е установено, че с Решение № 689/19.04.2018 г., постановено по АНД № 625/2018 г. по описа на Районен съд- Варна посоченото наказателно постановление е отменено. На стр. 19 от АНД № 625/2018 г. по описа на Районен съд - Варна е приложен Договор за правна защита и съдействие от 13.03.2018 г. със страни Д. Димитров и адвокат Алексиев, като уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева. С наказателно постановление № 2773/04 от 10.03.2004 г. на началник група "ПП"" към ОД на МВР - Варна е наложено административно наказание на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП и чл. 183, ал. 2 т. 9 от ЗДП. С влязло в сила решение на Районен съд Варна посоченото наказателно постановление е отменено, като съдът е приел, че е изтекла давността за реализиране на отговорността. Съдът се е позовал на ТР № 3 от 27.02.2015 г. на ОСНК, където изрично е посочено че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към към уредбата относно погасяване на наказателната отговорност по давност в НК. В този смисъл съдът е приел АУАН е съставен в законоустановения срок и НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН, при извършени нарушения на 01.03.2004 г., но е изтекла абсолютната давност за административно наказателно преследване, поради което съдът е отменил НП. В производството по ЗОДОВ, съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ, поради липсата установена отмяна на НП, като незаконосъобразно, тъй като съдът се е произнесъл единствено въз основа на констатирана като настъпила абсолютна погасителна давност за преследване на извършеното нарушение и е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд. Съдът правилно е формирал извод за допустимост на иска за вреди. За квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Издаването му е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Тъй като законът не предвижда особен ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразни наказателни постановления, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. Съдът е установил правно-релевантните факти и е формирал правни изводи. Първоинстанционният съд, констатирайки отмененото НП № 2773/04/10.03.2004 г., предмет на съдебния контрол по административно-наказателно дело № 625/2018 г. на Районен съд – Варна, е приел, че санкционния акт- наказателното постановление не е отменен при обсъждане на неговата формална и материална законосъобразност, а поради наличието на основанията по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН – изтичането на абсолютната давност за административно-наказателно преследване, а не поради незаконосъобразни актове и действия на администрацията при образуване и провеждане на административно-наказателното производство и издаването на наказателното постановление. Неправилен е обаче изводът на съда, че не са налице елементите от състава на отговорността на държавата. В конкретния случай НП е издадено през 2004 г. и връчено през 2018 г. т. е. въпреки изтеклата погасителна давност са предприети действия по връчването на НП. Видно от приложеното адм. дело на РС - Варна ищецът Димитров е предприел обжалване, ползвал е адвокатска помощ и е изплатил уговорения хонорар от 300 лева ( договр за пр. помощ приложен на л. 19 ). В случая неправилно съдът приема, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт. Основанието на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК. НП може да бъде отменено както поради нарушение на материалния закон, така и за процесуални нарушения както и за изтекла погасителна давност, какъвто е конкретния случай. За да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, трябва да са налице три предпоставки, в условията на кумулативност: незаконосъобразен административен акт, който да е отменен по съответния ред, реално да са претърпени вреди и да е налице пряка причинна връзка. В процесния казус и трите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата са налице. Налице е отменен акт издаден при упражняване на административна дейност от длъжностни лица при ОД на МВР - Плевен, установени са реално претърпени вреди и е налице пряка причинна връзка между отменения акт и вредите. По силата на тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издадените наказателни постановления, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ разход. Взаимовръзката между издаденото наказателни постановления и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не са издадени актове, увреждащи неговите законни права и интереси. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател се дължат в размер на 365 лева съгласно представения списък на разноските, както и договор за правна помощ от 8.04.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,