Решение № 16409 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2012 г.

Решение № 16409 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Крумов Христов от гр. Нова Загора, чрез пълномощника адвокат Людмила Алексиева, против решение № 30/27.03.2012 г., постановено по адм. дело № 348/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 22/08.11.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Сливен, с което е потвърдено разпореждане № МП-8034-7 от 17.09.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУСО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба излага подробни съображения, че съдът неправилно е достигнал до извода, че не са налице основания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 5 КСО. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт и да му бъде отпусната исканата пенсия. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Сливен, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Сливен е отхвърлена жалбата на Георги Крумов Христов против решение № 22/8.11.2011 г. на директора на РУСО гр. Сливен, с което е потвърдено разпореждане № МП-8034-7 от 17.09.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУСО. За да постанови това решение съдът е приел, че по подаденото от Георги Христов заявление законосъобразно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради това че същият не отговаря както на изискванията по чл. 69, ал. 5 КСО, така и на изискванията по чл. 68, ал. 1 и ал. 3 КСО и на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Съдът е изложил подробни съображения, въз основа на които е обосновал извода, че на заеманите от жалбоподателя длъжности в системата на Гражданска защита през периода от 21.08.1972 г. до 23.10.2009 г. същият не е изпълнявал някоя от дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ - след изменението на чл. 69, ал. 5 КСО от 25.12.2009 г., съответно по чл. 71, ал. 1, т. 3 - 6 от Закона за защита от бедствия /ЗЗБ/ - преди посоченото изменение, което е едно от кумулативните изисквания за отпускане на пенсия по реда на чл. 69, ал. 5 КСО. При формиране на изводите си съдът е обсъдил представените по делото длъжностни характеристики за част от заеманите длъжности, заповедите за назначаване на част от длъжностите, служебните бележки - изх. № ПР-3027/13.12.2001 г., издадена от началника на Областно управление /ОУ/ "Пожарна безопасност и защита на населението" /ПБЗН/ - Бургас при МВР и изх. № ПО-2545/14.12.2011 г., издадена от началника на ОУ "ПБНЗ" - Сливен при МВР, показанията на разпитаните по делото свидетели Кръстю Митев Славов и Йордан Василев Йорданов, както и заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза. Посочил е, че от съвкупния анализ на тези доказателства се обосновава извода, че жалбоподателят Георги Христов не е участвал пряко и непосредствено в изпълнението на някоя от посочените дейности, а дейността му е била свързана с организация, ръководство и контрол на такива дейности, което не съответства на изискването на закона. Настоящият касационен състав на състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото се установява, че Георги Крумов Христов е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № вх. № 4111-8034/25.05.2011 г. Същият е представил осигурителен стаж в размер на 41 години 8 месеца и 13 дни, от който не се спори, че е от трета категория стажът през следните периоди: от 25.09.1968 г. до 02.11.1970 г. - редовна военна служба; от 8.03.1971 г. до 21.08.1972 г. - стаж на длъжност "стоковед, окачествител" и от 23.10.2009 г. до 23.10.2010 г. - период, през който е получавал обезщетение за безработица, като общият размер на този осигурителен стаж е 4 години 6 месеца и 21 дни. Безспорно е, че жалбоподателят има осигурителен стаж през периода от 21.08.1972 г. до 23.10.2009 г., през който е изпълнявал последователно следните длъжности: от 21.08.1972 г. до 15.01.1975 г. - на длъжност "помощник началник гражданска отбрана" в ОНС - Сливен; от 15.01.1975 г. до 1.08.1977 г. - "ръководител служба ГО" в ГНС - Нова Загора; от 1.08.1977 г. до 30.09.1984 г. - "волнонаемен" в ОНС, щаб ГО; от 1.10.1984 г. до 28.02.1988 г. - "инспектор по ГО, той и Началник щаб по ГО" в ОВУ - Сливен; от 1.03.1988 г. до 28.02.1989 г. - "инспектор" в ОбНС - Нова Загора, отдел ГО; от 1.03.1989 г. до 08.01.1992 г. - "инспектор ГО" в РВУ - Сливен; от 9.01.1992 г. до 24.05.1992 г. - "инспектор ГО" в РВУ - Сливен; от 1.06.1992 г. до 30.04.2000 г. - "инспектор по гражданска защита" в отдел "Гражданска защита" - Нова Загора, Областна управа - Бургас; от 1.05.2000 г. до 23.10.2009 г. - "главен специалист" в община Нова Загора към отдел "ГЗ" - Областна администрация Сливен, ДАГЗ към МС, Дирекция "Гражданска защита". Спорът по делото е свързан с категорията на този стаж и произтичащото от това право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 5 КСО. Изводът на първоинстанционния съд по този въпрос не съответства на събраните по делото доказателства, които не са обсъдени съвместно, неоснователно са игнорирани част от доказателства, а други са тълкувани превратно. От правна страна, в разпоредбата на чл. 69, ал. 5 КСО, в приложимата за случая редакция, предвидено, че служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР, изпълняващи някои от дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 ЗМВР, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия независимо от възрастта при осигурителен стаж, както следва: т. 1 - до 31 декември 2011 г. - 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита /т. 2 регламентира неприложима за случая хипотеза/. В чл. 17а, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в приложимата редакция, е посочено, че изискването по 69, ал. 5, т. 1 КСО е за 25 години общ осигурителен стаж, от които 16 години и 8 месеца действително изслужени на съответните длъжности. От посочените в чл. 69, ал. 5, т. 1 КСО предпоставки в случая не се спори, че през периода от 21.08.1972 г. до 23.10.2009 г. жалбоподателят /и касатор/ Георги Крумов е работил като служител в Главна дирекция "ПБЗН" на МВР, съответно - в структурите на Гражданска защита при последователните промени, правоотношението му е прекратено, общият му осигурителен стаж е повече от 25 години. Спори се относно изпълнението на условието жалбоподателят да е изпълнявал някоя от дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 ЗМВР, както и относно свързаното с това условие - най-малко 2/3 от общия стаж да е действително изслужен в системата на гражданска защита на съответната длъжност. Дейностите, които са посочени чл. 52 г., ал. 2, т. 8 и т. 9 ЗМВР са следните: неотложни аварийно - възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване /т. 8/ и химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали и овладяване на екологични инциденти /т. 9/. Редакцията на чл. 69, ал. 5 КСО до 25.12.2009 г. е регламентирала придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от служителите на Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" на Министерството на извънредните ситуации, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 ЗЗБ, които са следните: т. 3 - операции по издирване и спасяване, т. 4 - провеждане на спасителни и неотложни аварийно - възстановителни работи при бедствия, т. 5 - оперативна защита при наводнения и т. 6 - радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали. Както се посочи, безспорно е установено по делото, че през периода от 21.08.1972 г. до 23.10.2009 г. жалбоподателят е работил в системата на Гражданска защита, независимо от промените в структурата и принадлежността на службата. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извода, че през този период жалбоподателят е извършвал по трудовото си и служебно правоотношение дейности сред посочените в чл. 52г, ал. 2, т. 8 и т. 9 ЗМВР, респективно - чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 ЗЗБ. По делото са представени две служебни бележки, чието съдържание съдът неоснователно е игнорирал. В служебна бележка с изх. № ПР-3027/13.12.2011 г., издадена от началника на ОУ "ПБЗН" - Бургас при МВР, е посочено, че за времето от 01.06.1992 г. до 30.04.2000 г. Георги Христов е работил в системата на Гражданска защита - област Бургас, като военен служител на длъжност "инспектор Гражданска защита за Община Нова Загора" и е изпълнявал дейности по координация, ръководство и участие при провеждане на операции по издирване и спасяване, провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи и оперативна защита при наводнения. В служебна бележка с изх. № ПО-2545/14.12.2011 г., издадена от началника на ОУ "ПБЗН" - Сливен при МВР, е посочено, че за времето от 1.05.2000 г. до 23.10.2009 г. Георги Христов е работил в системата на Гражданска защита - Сливен и е изпълнявал дейности по координация, ръководство и участие при провеждане на операции по издирване и спасяване, провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи и оперативна защита при наводнения. Първоинстанционният съд е тълкувал превратно част от показанията на свидетеля Кръстю Митев Славов и неоснователно е игнорирал показанията на свидетеля Йордан Василев Йорданов. Първият от посочените е заемал ръководна длъжност в системата на Гражданка защита през периода от 1984 г. до 2009 г. и жалбоподателят му е бил подчинен като инспектор в община Нова Загора; свидетелят е посочил, че през този период жалбоподателят е изпълнявал задачи по организация, ръководство и участие в ликвидиране на последствия при бедствия, аварии и катастрофи на територията на Община Нова Загора, участвал е при организация и ръководство при пожарогасене, организация и ръководство на спасителни дейности при наводнения и оперативна защита при наводнения, както и при ликвидиране на последствия от химически, биологични огнища, при издирване и спасяване на пострадали хора и автомобили, ликвидиране на аварии от газоснабдителната, електроснабдителната, водоснабдителната системи; посочил е също, че по време на авария, бедствие или катастрофа Георги Христов е бил на мястото на събитието, не е участвал лично, а е ръководил спасителните работи; в случай на пожар същият е организирал силите, необходими за гасене на пожара, присъствал е на мястото на пожара. Вторият от посочените свидетели е бил колега на Георги Христов от 1992 г. в системата на Гражданска защита, като последният е бил инспектор към община Нова Загора, а свидетелят - експерт в община Сливен; свидетелят е посочил какво са включвали длъжностните характеристики на Георги Христов; изложил е също, че той и жалбоподателя са участвали съвместно в следните дейности: ликвидиране на последиците от катастрофа с турски тир, който е превозвал бял прах; в ликвидиране на пожар в района на с. Кортен, при който жалбоподателят е участвал лично в гасенето на пожара заедно с гасаческите групи и пожарникарите; жалбоподателят е участвал и при пожари в района на язовир "Жребчево"; през 2001 г. в детската млечна кухня в Нова Загора свидетелят и жалбоподателят са взели проба от пръснато неизвестно вещество, за да се изследва в лаборатория; последният е участвал при ликвидиране последиците от наводнения. Показанията на този свидетел неоснователно са игнорирани от съда по съображението, че свидетелят имал административноправен спор с РУСО по същия повод като жалбоподателя. От данните по делото се установява, че такъв спор действително е съществувал, като междувременно е приключил след като с решение № 10677/23.07.2012 г. по адм. дело № 4725/2012 г. на ВАС, шесто отделение е оставено в сила решение № 15/29.02.2012 г. по адм. дело № 349/20011 г. на Административен съд гр. Сливен, с което е отменено решението на директора на РУСО гр. Сливен и потвърденото с него разпореждане за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Йордан Йорданов и преписката е върната за ново произнасяне. Наличието на правен спор с някоя от страните по делото създава само вероятност за заинтересованост на свидетеля, но не създава за съда правомощие безусловно да игнорира показанията на този свидетел, без да ги съпостави с останалите доказателства и обстоятелства по делото. В този смисъл, доколкото показанията на този свидетел съответстват на част от останалите доказателства по делото, то съдът е следвало да ги анализира и да извлече от тях съответните относими данни. В заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза е посочено, че дейностите, които е извършвал Георги Христов на заеманите от него длъжности за периода от 21.08.1972 г. до 23.10.2009 г. се припокриват с тези по чл. 71, ал. 1, т. 3 - 5 ЗЗБ /чл. 52г, ал. 2, т. 8 ЗМВР/, положеният от него труд, включващ извършването на такива дейности е в размер на 37 години, 1 месец и 22 дни. Първоинстанционният съд е приел за необосновано заключението на вещото лице като несъответстващо на писмените доказателства по делото. Този извод на съда противоречи на съвкупния анализ на всички събрани доказателства, тъй като заключението на вещото лице е направено въз основа на данните, съдържащи се в писмените доказателства по делото - трудови книжки, длъжности характеристики и заповеди за допълнително възложени задачи на жалбоподателя. Изводите на вещото лице съответстват и на двете служебни бележки, посочени по-горе, както и на данните за извършваните от жалбоподателя дейности, съдържащи се в показанията на двамата свидетели. Наред с това, въпреки че според длъжностите характеристики, които са представени по делото значителна част от задачите и функциите са свързани с организация, ръководство и контрол на дейности от вида на посочените в чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 ЗМВР, респективно - чл. 71, ал. 1, т. 3 - 6 ЗЗБ, то съществуват и такива, които са свързани с прякото участие в такива дейности. Така, в длъжностната характеристика от 2001 г. са посочени следните функции и задачи: организира и ръководи цялостната дейност по защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи /т. 1.1.1/; организира и ръководи спасителните работи в огнища на поражение, възникнали на територията на общината ... /т. 1.1.8/; изпълнява допълнително възложени задачи от председателя на ПОК за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи /т. 1.2.1/; в длъжностната характеристика от 2002 г.: организира и ръководи цялостната дейност по защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи ... /т. 1/; организира и ръководи спасителните работи в огнища на поражение /т. 7/; при участие в локализиране и ликвидиране на бедствия, аварии и катастрофи е длъжен ... /следва описание на задълженията - раздел IV, т.1.1/; в длъжностните характеристики от 2004 г. и от 2006 г. /в тези части идентични по съдържание/: основна цел на длъжността - планира, организира, координира и ръководи дейностите по защита на населението и националното стопанство в община Нова Загора при БАК; участие в провеждането на спасителните и аварийно-възстановителни работи /т. 4.3/; организира и ръководи спасителните работи в огнище на поражение, координира, действията на ... /т. 5.9/. Посочените дейности несъмнено попадат в кръга на дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 ЗМВР, съответно по чл. 71, ал. 1, т. 3 - 6 ЗЗБ. Следователно в длъжностните характеристики освен дейности, свързани с организация, ръководство и контрол на дейностите по посочените разпоредби, са включени и задължения за пряко участие с такива дейности. Действителното участие на Георги Христов в такива дейности се потвърждава както от свидетелските показания, така и от данните в двете служебни бележки, в които се съдържат данни за лично и пряко участие на жалбоподателя във всички възникнали в областта инциденти с радиоактивни и потенциално опасни вещества, при провеждане на аварийно - възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, така и при извършване на фактически действия по химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали. В тази връзка следва да се отбележи, че дейността на ръководителя при провеждане на аварийно-спасителни и възстановителни дейности, която се осъществява на мястото на инцидента, изисква отговорност и прецизност, не по-малка от тази на останалите участници и също носи риск за здравето и живота. От цялостното съдържание на чл. 52г, ал. 2 ЗМВР и чл. 71, ал. 1 ЗЗБ /визиращи всички дейности, извършвани от органите на гражданска защита/ не може да се обоснове извод, че действията на ръководителя на аварийно - спасителните и аварийно - възстановителните работи са изключени от дейностите, посочени в т. 8 и т. 9 на чл. 52г, ал. 2 ЗМВР, респективно - т. т. 3 - 6 на чл. 71, ал. 1 ЗЗБ. От логическото тълкуване на цитираните разпоредби се налага извода, че законодателят е имал предвид всички участващи в провежданото мероприятие служебни лица. Това налага извода, че участието на жалбоподателя в дейности по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 ЗМВР, респективно - чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 ЗЗБ, дори в случаите, когато не е извършвал пряко спасителни или възстановителни работи, а е ръководил операциите, обуславя приложимост на чл. 69, ал. 5 КСО. Предвид всички изложени съображения се налага извода, че жалбоподателят е осъществявал реално и дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 ЗМВР, респективно - чл. 71, ал. 1, т. 3 - 6 ЗЗБ, и стажът на описаните по-горе длъжности в системата на гражданска защита, на които е осъществявал тези дейности, е повече от 16 години и 6 месеца, поради което са изпълнени спорните предпоставки от кумулативно предвидените такива за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 5 КСО. Следва да се посочи, че изложените по-горе съображения относно тълкуването и приложението на обсъжданите правни норми съответства на приетото в съдебната практика - решение № 10677/23.07.2012 г. по адм. дело № 4725/2010 г. и решение № 13321/24.10.2012 г. по адм. дело № 5682/2012 г. и двете на ВАС, шесто отделение. По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно, на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго, с което бъдат отменени оспореното решение на директора на РУСО гр. Сливен и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване при РУСО, а преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия при спазване на указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени в настоящото решение. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установяват направени разноски общо в размер на 450 лв. за двете съдебни инстанции, от които 150 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 100 лв. - за касационната и 200 лв. - депозит за вещо лице, поради което следва да бъдат присъдени в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,