Решение № 6957 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 596/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Ю. М. М., гражданин на Сирия, роден на [дата]., против решение 5236 от 29.11.2024 г., постановено по адм. дело 1073 по описа за 2024 г. на Административен съд Хасково. Твърди неправилност на обжалваното решение, като навежда нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба, а по същество иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на Ю. (собствено име) М. (бащино име) М. (фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата]., против Решение 10809 от 14.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. По делото е установено, че след нелегалното му влизане от Турция на територията на Република България на 14.06.2024 г. М. подал молба за предоставяне на международна закрила, рег. УП 33321 от 17.06.2024 г. л. 83-85 от първоинстанционното дело. Лицето било без документи за самоличност, поради което данните му са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1. т. 3 ЗУБ л. 60, пак там. За чужденеца е изготвен регистрационен лист (л. 81, пак там), в който е отразено, че същият е роден в [населено място], Област Халеб, Сирия, на [дата], с етническа принадлежност [заличен текст], религия: [заличен текст], притежава основно образование, с професия: общ работник и семейно положение: женен. Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред, като след изискване и получаване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, събиране на доказателства и провеждане на две интервюта с М. (на 28.06.2024 г. и на 12.09.2024 г.), Председателят на ДАБ е постановил оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт, с който е приел, че не са налице основания за предоставяне на сирийския гражданин на статут на бежанец и на хуманитарен статут, съгласно изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Решаващият състав на Административен съд Хасково, като разгледал по същество подадената от М. против Решение 10809/14.10.2024 г. на Председателя на ДАБ жалба, е извел извод за нейната неоснователност. Обосновал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Счел е, че същото е в съответствие с материалния закон. Преценил е, че административният орган, като анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия, както и за ситуацията на сигурност в сирийските райони Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус, е извършил правилна преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Посочил е, че жалбоподателят не твърди, нито се установява от доказателствата по делото, наличието на конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Споделил е преценката на компетентния административен орган, че, към датата на издаване на оспорения акт, вътрешният въоръжен конфликт в Сирия не се характеризира с безогледно насилие и не е достигнал ниво, при което да съществува реален риск, ако чужденецът се върне там, да понесе тежки посегателства срещу живота или личността му. Приел е, че обстановката в държавата по произход на М. е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като лицето би могло да се ползва ефективно от закрилата на правителството си. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на Решение 10809 от 14.10.2024 г. на Председателя на ДАБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Административен съд Хасково е обсъдил всички установени по делото и относими към спора факти и обстоятелства, като правилно е приложил материалния и процесуалния закон. Правилен е изводът на съда, че обстоятелствата от бежанската история на М. не обосновават съществуването на основателен страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. В хода на проведените със сирийския гражданин интервюта, същият е заявил изрично, че не е имал проблеми в държавата му по произход, не е арестуван, съден или осъждан. Не твърди да е членувал в политически парти, религиозни общности или организации, както и във въоръжена групировка. Посочва, че не е имал проблеми заради своята религия или етническата си принадлежност, не е бил лично заплашван и не му е оказвано насилие. Излага като причини за напускане на Сирия продължаващия с години на нейна територия вътрешен въоръжен конфликт, лошото икономическо положение в страната, липсата на елементарни условия за живот и очакването, че ще го мобилизират. Заявява, че е получил призовка за служба в армията, но не се е отзовал. Сочи, че е отбил редовната задължителна военна служба в периода 2010 г. 2012 г. в гр. Латакия. Наличието на страх от вътрешния въоръжен конфликт в държавата му по произход към датата на напускането й, както и желанието му да осигури на себе си и семейството му по-добри условия за живот обаче не представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, респ. не обуславят предоставяне на статут на бежанец. Относно заявения от М. в хода на интервютата страх от евентуална мобилизация следва да се посочи, че лицето е родено в [населено място], Област Халеб, където е живяло заедно със семейството му до напускането на Сирия и преминаването нелегално в Турция. Не твърди, нито от доказателствата по делото може да се установи, че е бил обект на наказателно преследване или че са му налагани наказания от авторитарния режим на лидерите на Партията за арабско социалистическо възраждане (БААС) и на Башар Асад заради негов отказ да бъде мобилизиран заради гражданския конфликт в Сирия. При това положение изложените от лицето опасения, че би бил преследван, ако се завърне в Сирия, имат чисто субективен характер и нямат характер на основателни такива по смисъла на чл. 8 ЗУБ, още повече с оглед последните данни за държавата му произход, представени в касационната инстанция (Справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, вх. МД-02-200/08.04.2025 г. от л. 52 до л. 54 от касационното дело), падането на режима на Башар Асад и идването на власт на ново сирийско правителство, съсредоточено върху възстановяването на сирийската държава и нейните институции след 13 години конфликт. Правилна и обоснована на данните по делото е преценката на първоинстанционния съд за законосъобразност на Решение 10809/14.10.2024 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на чуждия гражданин е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Предоставянето на такъв изисква установяването наличието на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ). Според Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), понятията смъртно наказание , екзекуция и изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание , използвани в чл. 15, буква а и б от Квалификационната директива обхващат ситуации, при които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск от конкретен вид посегателство, каквото по отношение на М. не се установява. Спрямо чуждия гражданин не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно практиката на СЕС (Решение по дело С-465/07 и Решение от 30.01.2014 г. по дело C-285/12 (Aboubacar Diakité срещу Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides)), съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, респ. за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо достигането на такива високи нива на безогледно насилие, в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца на територията на конфликта, в качеството му цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. В правомощията на административния орган и/или на съда е да извърши, както преценка за степента на безогледно насилие, в резултат на въоръжения конфликт, отчитайки последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход на кандидата за международна закрила, така и преценка за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, ако същото бъде върнато там. В случая, съобразно изготвените в хода на административното производство от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за ситуацията на сигурност в Сирия (от л. 18 до л. 25 и от л. 26 до л. 35 от първоинстанционното дело), конфликтът на сирийска земя към конкретния момент не е свързан с безогледно насилие и се смята за такъв, който се намира в състояние на застой. Действително в Област Халеб, където е живял първоинстанционния и касационен жалбоподател, за периода август 2022 г. ноември 2023 г. са регистрирани голям брой инциденти със сигурността, респ. ситуацията е била нестабилна, но, както обосновано се е мотивирал административният съд, цялостната обстановка в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, включително са налице възможности за вътрешно разселване в малко засегнати от гражданския конфликт райони. Информационните източници, съобразно последните данни за обстановката в Сирия (Справка, изготвена от дирекция Международна дейност при ДАБ от л. 52 до л. 54 от касационното дело), сочат, че след събитията от ноември 2024 г., когато ислямската групировка Хаят Тахрир ал Шам (HTS) започва, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции, голяма офанзива в Северозападна Сирия, падането на режима на Башар Асад в началото на декември същата година и поемането на властта от ново сирийско правителство, на територията на Сирия липсва вътрешен въоръжен конфликт. Тези данни обосновават извод за липсата на сериозни основания да се смята, че, ако М. бъде върнат в държавата му по произход, той би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му. По изложените съображения, като е преценил Решение 10809 от 14.10.2024 г. на Председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него от Ю. М. жалба, решаващият състав на Административен съд Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия