Решение № 11567 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5296/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез процесуален представител с юридическа правоспособност И. Арсенов, срещу решение 8604/12.03.2025 година на Административен съд София-град по адм.д. 12526/2024 година. С последното е отменена негово Заповед 5129 от 13.11.2024г. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения за всяко от твърдените основания. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на ЗИ-Метрикс АД срещу Заповед 5129 от 13.11.2024г.

Ответникът, ЗИ-Метрикс АД, чрез адв. Атанасов, в отговор на касационната жалба излага подробни съображения за валидност, допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура представя заключение по чл. 16, ал.3 АПК за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на ЗИ-Метрикс АД, чрез адв. Атанасов срещу Заповед 5129 / 13.11.2024г. на Председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал.1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите; чл. 5, ал.1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията, и Решение на Комисията за защита на потребителите по т.85, съгласно Протокол 37 от 4.11.2024г. е забранено на жалбоподателя да използва нелоялна търговска практика - да задължава кредитополучателите при упражняване правото на отказ от сключения договор и при предсрочно погасяване на кредита да заплатят възнаграждението за допълнителна услуга (предоставяне на гаранция) в пълен размер, което противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. АССГ мотивира, че: От ангажираните доказателства, в т.ч. договор за потребителски кредит от 16.09.2024г сключен между жалбоподателя Зи-МетриксАД като кредитор и И. Г. като кредитополучател, ведно с погасителни планове, стандартен европейски формуляр, общи условия, тарифа за бързи кредити, заявление за кредит, декларации, договор за поръчителство от 16.09.2024г между Зи-МетриксАД като кредитор и РМД ГрупЕООД като гарант и И. Г. като кредитополучател, се установява, че потребителят е избрал да ползва допълнителна услуга към договора за кредит, а именно: поръчителство от търговско дружество (гарант) срещу заплащане на възнаграждение за предоставяне гаранция от дружеството-поръчител РМД Груп ЕООД. Потребителят се е съгласил с общите условия към договора за потребителски кредит, в т.ч. и с условията по т.113 ал. 3 и т.138. Преди да положи подписа си в договора, потребителят се е запознал с условията на същия, направил е своя избор да ползва допълнителна услуга към договора за кредит, а именно: поръчителство от търговско дружество (гарант) срещу заплащане на възнаграждение за предоставяне гаранция от дружеството-поръчител РМД Груп ЕООД. Съгласяйки се с Общите условия се е съгласил и с посочените в оспорената заповед т.113 ал.3, според която при валидно реализирано право на отказ, кредитополучателят е длъжен да изплати на кредитора разноските за допълнителни услуги, които вече са били извършени изцяло и с т.138 изр. последно, според която възнаграждението на гаранта е разход, който се дължи към момента на влизане в сила на договора за поръчителство с гарант, въпреки че по договорка между страните същото може да се заплати разсрочено. АССГ е приел, че потребителят е категорично информиран при сключване на договора, че при упражняване правото на отказ и при предсрочно погасяване на кредита следва да заплати възнаграждението за допълнителна услуга в пълен размер. На базата на тази именно информация е взел решение да сключи договор за кредит с посочените в него условия и погасителни планове, като при упражняване правото на отказ и при предсрочно погасяване на кредита следва да заплати възнаграждението за допълнителна услуга (предоставяне на гаранция) в пълен размер. Според състава на АССГ, след като за потребителя не е създадено погрешно впечатление, че ако погаси по всяко време изцяло или частично задълженията си по договора за кредит, ще му се намали и възнаграждението, което дължи за гарант за оставащата част от срока на договора, то не е налице и недобросъвестност от страна на Зи МетриксАД.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, като общи, са неоснователни.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

1.Страните не спорят по фактите.

2.Касационният състав приема за правилни изводите на АССГ, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му.

В посочените части касационният състав препраща към мотивите на решението на АССГ.

1. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите на фактическия състав на нелоялната търговска практика в хипотеза на чл.68, ал.1 от ЗЗП.

По делото е безспорно, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП, който предоставя услуги по смисъла на § 13, т. 14 ДР ЗЗП.

Съгласно § 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

В конкретния случай, първоинстанционният съд неправилно приема, че след като за потребителя не е създадено погрешно впечатление, че ако погаси по всяко време изцяло или частично задълженията си по договора за кредит, ще му се намали и възнаграждението, което дължи за гарант за оставащата част от срока на договора, то не е налице и недобросъвестност от страна на Зи МетриксАД.

Изводите на АССГ противоречат на правилното прилагане на материалния закон:

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В § 1, т. 1 ЗПК се съдържа легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО е регламентирано, че "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Транспонирането на чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО е намерило точно отражение в § 1, т. 1 ДР ЗПК, като няма различия в дадените определения, като и в двете норми се съдържат следните хипотези в условията на алтернативност: 1. всякакви разходи, свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати и 2. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Стойността на дължимото възнаграждение за гаранта по сключения договор за поръчителство с гарант, попада в разходите, посочени, като "общи разходи по кредита за потребителя", което се обосновава от факта, че стойността на дължимото възнаграждение за гаранта, всъщност от една страна се плаща по сметка на кредитора, а от друга за същото е изготвен отделен погасителен план, предвидено е разсрочено плащане на задължението, което съвпада с падежната дата по т.н. основно задължение (сключеният Договор за кредит) и за неизпълнението на това задължение, кредиторът уведомява потребителя. Същото не представлява допълнителна услуга, а допълнителен разход, който следва да се включи в общия размер на разходите, дължими от кредитополучателя и в размера на ГПР.

Предвид изложената по-горе нормативна регламентация, законодателят не е поставил изискване как да бъде внесено това възнаграждение, а е поставил изискване единствено тези разходи да са известни на кредитора, което несъмнено се потвърждава в настоящия случай и не се спори между страните, тъй като именно от кредитора се предлагат предварително определени дружества гаранти на потребителите, с които последните да сключат въпросния договор за обезпечение.

Макар на потребителя да е предоставена информация, чрез изрично предвидени начини, на практика договорът за кредит се сключва при изпълнението на едно задължително условие кредитополучателите при упражняване правото на отказ от сключения договор и при предсрочно погасяване на кредита да заплатят възнаграждението за допълнителна услуга (предоставяне на гаранция) в пълен размер, което противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност.

Реално потребителят, за да получи исканата от него сума представляваща предмета на договора за кредит, следва да се задължи с това условие, тоест да понесе значителна финансовата тежест.

Възнаграждението за гарант, като допълнителен разход, който ще понесе потребителят при изпълнение на договора за кредит, в настоящия случай несъмнено следва да бъде включено в общите разходи по кредита и в стойността на ГПР.

Договорът за поръчителство не може да съществува извън самия договор за кредит. Поемането на допълнителна такса за гарант и при отказ от договора или предсрочното му погасяване всъщност превръща поръчителството във възмездна сделка с поето задължение за възнаграждение за поръчителство вън от договора за кредит. Тоест в противоречие с принципите за добросъвестност и професионална компетентност реално се касае за прикрит разход по кредит, целящ въвеждане на сигурен източник на доход от икономически по-силната страна и оскъпяване на кредита. Този прикрит разход попада в приложното поле на пар.1, т.т.1 от ДР на ЗПК и чл. 3, б.ж от директива 2008/48/ЕО и следва да се включи в ГПР по кредита, който се отразява в ЕФ и договора за кредит.

С оглед на изложеното, изводът на съда за липса на кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1, предл. първо ЗЗП е неправилен, необоснован и несъответен на доказателствата по делото и материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на ЗИ-Метрикс АД, чрез адв. Атанасов срещу Заповед 5129 / 13.11.2024г. на Председателя на КЗП. ИАА е издаден при правилно приложение на материалния закон.

Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски по делото в размер на 70 лева държавна такса за касационна инстанция и 200 лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд