Решение № 117 от 4.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6623/2014 г.

Решение № 117 от 4.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6623/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Д. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр. д. № 1550/14 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, след констатацията, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС и съдилищата по въпросите от предмета на спора: действителен ли е договорът за изработка, ако в него стойността на възложената работа е определена ориентировъчно или е определяема; при безспорно установения факт на изпълнение на възложената работа от страна на ищеца, следва ли ответникът да му заплати възнаграждение, като спорът за заплащането му бъде разгледан като такъв за парично вземане, произхождащо от създадено между страните облигационно отношение с източник ненаименован граждански договор? Касаторът поддържа жалбата. Моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на закона и необоснованост и вместо него да се постанови ново, за уважаване на иска му срещу ответното дружество. Ответникът по жалбата [фирма] я оспорва и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. ВКС на РБ при разглеждане на жалбата, намира следното: Въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца е за заплащане на възнаграждение по сключен между страните договор, съчетаващ характеристики на договор за изработка и за поръчка по чл. 258 и чл. 280 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е извършил за процесния период описаните в исковата молба работи за дружеството, но не се установява от страните да е договорено възнаграждение за извършената работа. Ищецът би могъл да претендира възнаграждение за нея на плоскостта на неоснователното обогатяване, но основаната му на договор претенция за възнаграждение, при липса на уговорка за такова, е неоснователна. По въпросите, във връзка с които е допуснато обжалването: В практиката на ВКС за подобни с процесния случаи - когато между страните не е сключен писмен договор за работа, която едната страна изпълнява по възлагане от другата, но се установява, че работата е извършена - се приема, че спорът за заплащане на възнаграждение за нея следва да се разгледа като такъв за парично вземане, произхождащо от облигационно отношение с източник двустранен договор. Възнаграждението е дължимо от ответника /възложител/, а размерът му се определя съгл. чл. 130 ГПК, отм. / чл. 162 ГПК/ - р. по гр. д. № 3725/08 г. на първо г. о. на ВКС.. Съществуването и характерът на неформалния, консенсуален, двустранен и възмезден договор за изработка, при отсъствие на писмена форма, се доказва с всички допустими доказателства по ГПК, като с оглед принципа за еквивалентност на насрещните престации, на заплащане подлежат фактически извършените работи по действителни цени, които при необходимост се установяват с помощта на вещо лице - р. по т. д. № 597/10 г. на второ т. о. на ВКС. Фактът на извършената и приета работа налага извод за наличие на облигационна връзка между страните. Самото изпълнение на договора обосновава постигнато съгласие за сключването му при установения по делото факт, че извършената работа е приета без възражение от възложителя - р. на Пловдивски АС по т. д. № 377/10 г., което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по т. д. № 981/10 г. на ВКС, второ т. о. По основателността на жалбата: Ищецът твърди, че за процесния период - м. 10.09 г. - м. 03.2011 г. е извършвал възложени му от ответното дружество работи по изкупуване на земеделски земи в посочения район или отдаването им под аренда на ответното дружество, организиране и контрол на дейността на дружеството, свързана с обработка на земеделските земи - собствени на дружеството или отдадени му под аренда, намиране на работници, организиране работата им на полето, транспортирането им до там и обратно, раздаване на рентата за земите, снабдяване с гориво и части за земеделска техника, снабдяване с фураж и организиране на работата в кравефермата на дружеството. Твърди, че с управителя на ответното дружество уговорили работата да се извършва срещу възнаграждение от 500 лв. месечно, което ответникът не му заплатил за процесния период от 18 месеца и моли сумата от 9 000 лв. да му се присъди като дължимо възнаграждение за извършената по договора работа. Ответникът в отговора на исковата молба е оспорил иска, с твърдение, че ищецът се запознал с управителя на дружеството по повод предлаганите от него за продажба земи в района, които управителят харесал и закупил за дружеството. Отношенията им били "чисто приятелски" и ищецът извършвал работи за дружеството като помагал на управителя в "някои неща", без за това да е договаряно и да му се дължи възнаграждение. Пред тази инстанция настоява, че представените писмени доказателства и по-конкретно отчетите на ищеца, не са изискани в оригинал, за което е направил искане пред инстанциите по същество, а претенцията на ищеца следва да се квалифицира по чл. 280 и 286 ЗЗД, като при договора за поръчка възнаграждение се дължи, само ако е уговорено. От съдържащото се в отговора частично признание на извършената от ищеца за дружеството работа и доказателствата по делото - свидетелски показания, данни от прокурорска преписка и арбитражно дело, водено срещу ответника и експертизи, се установява, че ищецът е извършвал описаната в исковата молба работа за ответното дружество. Бил негов служител - организатор на селскостопанска техника и земеделие, ползвал служебна кола на дружеството, с която обикалял земеделските масиви и организирал обработката им, раздавал рента за обработваните земи, снабдявал с горива и части за земеделската техника. Това правил всеки ден, по време на обработката на земите. Свидетелите Т. и Д. - работници на ответника през процесния период, установяват, че ищецът също като тях работил за ответника срещу възнаграждение Сумите, посочени в изготвените от ищеца отчети за извършени работи, представени по делото, са осчетоводени от ответното дружество в периода м. март. 2009 г. - м. 10.2010 г., съгласно заключението на вещото лице. Непредставянето на отчетите в оригинал не се отразява на този извод, с оглед извършената съпоставка на съдържанието им с осчетоводеното от ответника. Извършването от ищеца на посочената в исковата молба работа за ответника, сочи на облигационни отношения помежду им с източник граждански договор, близък по характеристика с договора за изработка и за поръчка, като преобладаващо е сходството с изработката. Извършената работа е приета от ответника и за нея той дължи на ищеца възнаграждение - чл. 266 ЗЗД, което е определяемо, въз основа на данните за заплащането на подобни работи в региона - заключение на л. 148 от делото. На осн. чл. 162 ГПК, с помощта на тази експертиза, но при отчитане и на сезонния характер на работата, установен от св. показания и експертизата за осчетоводените отчети на ищеца, според които тя активно е полагана предимно за периода от месец март до октомври през съответната година, според ВКС на ищеца следва да се присъди възнаграждение от 6000 лв. Въззивното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, в частта, с който искът е отхвърлен до размер на 6 000 лв. В тази част то следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което искът да бъде уважен, като на ищеца се присъди възнаграждение за извършената по договора с ответника работа в размер на 6 000 лв. В останалата отхвърлителна за иска част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното и на осн. чл. 293 ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.