Решение № 13845 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12813/2009 г.

Решение № 13845 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12813/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Община Царево, подадено чрез процесуалния й представител адв. Евгений Мосинов, за отмяна на влязло в сила решение № 10282/3.08.2009 г., постановено по адм. дело № 14326/2008 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение. Искателят твърди, че ВАС, Първо А отд. като касационна инстанция се е произнесъл с решение № 3369/24.03.08 г. по адм. д. № 701/08 г. В мотивите на това решение е прието, че сделките от продажба на общински имоти са извън обсега на приложното поле на чл. 4, ал. 1 от ЗКПО и приходите от тях не следва да се включват при определяне на данъчната основа за съответната година и не следва да бъдат обложени с корпоративен данък. Във връзка с това са дадени задължителни указания на първоинстанционния съд по реда на чл. 224 АПК. След повторното разглеждане на делото от друг състав на АС - Бургас е постановено решение № 863/8.10.08 г. по адм. д. № 520/08 г., с което частично е отменен обжалвания ревизионен акт като приходите от продажбите на общинска земя са изключени от облагаемата основа. При повторното касационно обжалване е постановено решение № 10282/3.08.2009 г. по адм. дело № 14326/2008 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, с което е отменено решението на АС-Бургас в обжалваната част и е отхвърлена жалбата на Община Царево против РА № 02-00-83/09.03.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас в частта му, в която за 2003 г. е определен корпоративен данък по ЗКПО за разликата над 25503.38 лв. до 193040.62 лв. и за 2004 г. относно определения данък върху приходите по чл. 2в ЗКПО за разликата от 8253.12 лв. до 97 158.56 лв. както и за съответните лихви за забава. За да постанови този резултат ВАС, Първо отделение е достигнал до коренно противоположен извод, а именно, че продажбите на имоти от общините, когато тези продажби не се осъществяват в изпълнение на нормативно задължение и когато цените по сделките се определят на пазарен принцип, представляват стопанска дейност на общината, осъществявана по търговски начин и приходите от тази дейност подлежат на облагане. Според искателя, налице са две противоречиви решения, постановени от една и съща инстанция по един и същ правен спор, поради което претендира отмяна на второто решение на осн. чл. 239, т. 4 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Ответникът по искането за отмяна - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ТД на НАП - не изразява становище. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадена в срока по чл. 240, ал. 2, предл. първо и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователно поради следните съображения: По жалбата на Община Царево срещу РА № 02-00-83/09.03.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас първоначално е било образувано адм. д. № 504/07 г. по описа на АС - Бургас. Съдът е постановил по това дело решение № 391/02.11.07 г. В мотивите на своето решение, касаещи определените данъчни задължения по ЗКПО за 2003 г. и 2004 г. съдът е обсъдил включването от страна на данъчните органи като приход от стопанска дейност на суми, получени от продажби на земя, при които цената не е нормативно определена и осъществяването им не е нормативно вменено задължение на общината, като е приел, че тези сделки не попадат в изрично изброените в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, поради което жалбата в тази част е основателна. Независимо от това, в диспозитива на своето решение съдът е отменил изцяло определените задължения с РА, а не само тези, свързани с приходите от посочените продажби. Това решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "ОУИ"-Бургас, като в същата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в смисъл, че при определяне на основата за облагане за 2003 г. и 2004 г. органът по приходите е взел предвид и осъществени от общината други сделки, като наеми на общинско имущество, наем на паркинг и приходи от концесии. По тази касационна жалба е било образувано адм. д. № 701/08 г. по описа на ВАС, Първо А отд. и съдът се е произнесъл с решение № 3369/24.03.2008 г. В мотивите на същото е прието, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяването на своето решение, тъй като от една страна е приел, че приходите от отдаване под наем на общинско имущество за 2003 г. и 2004 г. са приходи от стопанска дейност, от друга страна приходите от концесии не са обсъдени, но независимо от това, съдът е отменил изцяло определените задължения по ЗКПО за 2003 г. и 2004 г. Именно поради допуснати съществени процесуални нарушения ВАС е отменил решението и го е върнал за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като е посочил, че за да се изключат приходите от продажба на земя от облагаемата основа, следва да се назначи ССЕ. При повторното разглеждане на делото АС Бургас е постановил решение № 863 от 8.10.08 г. по адм. д. № 520/08 г., с което е изменил РА в частта му относно определените задължения по ЗКПО за 2003 г. и 2004 г. с оглед приетото от него в мотивите на решението, че сделките от продажби на имоти не попадат в изрично изброените в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, към който препраща чл. 4, ал. 1 от ЗКПО и приходите от тях не следва да участват при формирането на облагаемата основа чрез увеличение на финансовия резултат. Това решение отново е обжалвано с касационна жалба от Директора на Дирекция "ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП и по нея е образувано адм. д. № 14326/08 г. по описа на ВАС, Първо отд. С решението си по това дело, чиято отмяна се претендира, тричленният състав на ВАС е приел, че е неправилен изводът на АС-Бургас, че чл. 4, ал. 1 от ЗКПО препраща само и единствено към чл. 1, ал. 1 от ТЗ и изброените в този текст в 15 точки конкретни видове сделки. Приел е, че препращането е към целия текст на чл. 1, в т. ч. и към неговата алинея трета, според която за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Продажбите на общински имоти (без продажбите по нормативно определени цени) предвид обема им и тяхната периодичност изискват делата на общината да се водят по търговски начин. Общината формира печалба от отдаване под наем на общинско имущество и от продажби (без тези по нормативно определени цени) и осъществява стопанска дейност, регламентирана в чл. 51, ал. 3 от ЗМСМА. От съдържанието на чл. 51, ал. 4 от ЗМСМА се налага извод, че общината осъществява стопанска дейност и извън създадените от нея търговски дружества (двете алинеи са отменени, но са били действащи за процесните периоди). Когато сделките са осъществени от общината като стопански субект по пазарни цени и при възможност за избор на другата страна по сделката, получените приходи от тези продажби следва да се приемат като приходи от стопанска дейност. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че не е налице основанието по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на влязло в сила решение № 10282/3.08.2009 г., постановено по адм. дело № 14326/2008 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение. За да е налице посоченото основание за отмяна, е необходимо противоречието да съществува между диспозитивите на две влезли в сила решения, постановени между същите страни за същото искане и на същото основание. Не е налице посоченото основание за отмяна, когато влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се претендира, противоречи на мотивите на друго решение, както е в настоящия случай. Поради това, искането за отмяна като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на осн. чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия