Решение № 3567 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10282/2016 г.

Решение № 3567 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10282/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. М. срещу решение № 356/19.07.2016 г. (с неточно посочена година 2015 г.), постановено по адм. д. 86/2016 г. по описа на Административен съд - П. (АС-П.). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдението и исканията си излага в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - директор на ОД на МВР - П. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 356/19.07.2016 г. (с неточно посочена година 2015 г.), постановено по адм. д. 86/2016 г. по описа на АС-П. е отхвърлена жалбата на С. П. М. против Заповед № УРИ 316з-7/4.01.2016 г. на директора на ОД на МВР-П., издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 8, предл. първо и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца", за това, че не е уведомил служебните си ръководители за извършено по време на работната смяна поставяне на преграда за времето от 22,16 часа на 11.07.2015 г. до 06,45 на 12.07.2015 г. върху видеокамера, монтирана в купето на служебния автомобил "О. А.", рег. № ЕН5427ВК, в който е трябвало да изпълнява служебните си задължения в наряд по утвърден график. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение. Фактическите и правни изводи на първата инстанция са обосновани със събраните по делото доказателства, които са подробно анализирани и преценени в тяхната цялост. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. В съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е установил фактическата обстановка по спора и е достигнал до правилни правни изводи. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая фактическата обстановка по спора е установена при правилно разпределение на доказателствената тежест и въз основа на правилен анализ на всички събрани по делото доказателства, поради което съдебното решение е обосновано. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед, издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма и процедура. Правилно е прието, че не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите се възприемат и от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението, че е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, което не е констатирано от първата инстанция. АС-П. е извършил правилна преценка на дадените от С. М. писмени обяснения и е достигнал до обоснован извод, че те са именно по повод дисциплинарното нарушение, за което е наказан и са дадени, когато служителят е запознат със събраните по този повод доказателства. Правилно дадените обяснения са преценени като такива по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, за което е изрично поканен. В този смисъл не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и правилно административният съд е приел, че при издаване на оспорената пред него заповед са спазени всички процедурни изисквания на ЗМВР. Оспорването на част от решаващите мотиви на първоинстанционното решение като лишени от формална логика също се явява неоснователно. Приетото за установено, че в 22,16 часа двамата служители от наряда са напуснали служебния автомобил, а след това при липса на видимост поради закриване на видеокамерата, се чуват говор и шум до 6,45 часа, когато С. М. открива видимостта на видеокамерата, не е лишено от логика. Излизането от служебния автомобил в 22,16 часа очевидно е временно и не противоречи на възможността след това служителите да са се върнали и да са разговаряли. Установено е по категоричен начин, че С. М. е премахнал преградата, която е пречила на видеозаснемането и липсата на доклад за това обстоятелство е определено като дисциплинарно нарушение. Наказанието не е наложено за неупражнен контрол върху пътното движение или друго неизпълнение на служебните задължения по време на дежурството, а само за това, че при ясното съзнание за наличие на временно ограничение на възможността за видеозаснемане не е отразен този факт в доклад до служебните ръководители по установения за това ред. Безспорно е установено от доказателствата, че С. М. е изпълнявал задълженията си със автомобил "О. А." с рег. № ЕН 5427ВК, като от пр едставените приемо-предавателни протоколи е видно, че именно на този автомобил е монтирана системата за видеозапис, с която е заснет обсъждания в дисциплинарното производство видеофайл за 11.07-12.07.2015 г. в съответния часови отрязък. Оригиналните видеофайлове са свалени на дискове от служителите на "Вътрешна сигурност", като С. М. е запознат с тях и е установено, че именно той и неговия колега по наряд са заснети на този файл. В този смисъл е неоснователно възражението, че допусната техническа грешка при монтажа на видеокамерата на автомобила и инициализирането й с друг номер представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и ограничава правото на защита на наказания служител. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон, за които настоящият съдебен състав извърши служебна проверка, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане С. М. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР-П. на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение