Решение № 6763 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1505/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Велико Търново при ЦУ на НАП против Решение 348 от 22.12.2023 г., постановено по адм. дело 364/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-04000422003909-091-001/15.02.2023 г. на ТД на НАП Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение 42/09.05.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, с която на К. Г. К. са установени допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2020 г. в размер на 1795,00 лв. и лихви в размер на 299,95 лв., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2021 г. в размер на 177,00 лв. и лихви в размер на 11,63 лв. и в частта по КСО и ЗЗО, в която са определени допълнително задължения за авансови вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 631,96 лв. и лихви в размер на 149,28 лв., годишни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2020 г. в размер на 1503,25 лв. и лихви в размер на 251,20 лв., авансови вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 1154,40 лв. и лихви в размер на 180,12 лв., авансови вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лица за периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 213,50 лв. и лихви в размер на 50,44 лв., годишни вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лица за периода от 2020 г. в размер на 507,86 лв. и лихви в размер на 84,87 лв., авансови вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лица за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 390,00 лв. и лихви в размер на 60,83 лв., авансови вноски за ЗО за самоосигуряващо се лица за периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 341,60 лв. и лихви в размер на 80,70 лв., годишни вноски за ЗО за самоосигуряващо се лица за 2020 г. в размер на 812,57 лв. и лихви в размер на 135,78 лв., авансови вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 624,00 лв. и лихви в размер на 97,35 лв. С доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо, второ и трето от АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, заедно с разноските за държавна такса. Ответникът по касационната жалба К. Г. К., в писмен отговор чрез пълномощника си адв. К. П., оспорва същата и заявява искане да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 950 лв. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд - Велико Търново, като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи. По съответствието на решението с материалния закон и доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: Фактическата обстановка е точно и пълно установена от първостепенния съд. В хода на ревизионното производство на Еконт Експрес ООД и Спиди ЕАД са връчени искания за представяне на писмени обяснения и писмени документи, в отговор на което тези трети лице са представили записани на оптичен носител данни в табличен вид за изплатени преводи, изпратени пратки, получени пратки и получени наложени платежи. С оглед така получените данни органите по приходите са приели, че ревизираното лице К. Г. К. е извършвал търговска дейност, свързана с продажби на стоки, които е изпращало на клиентите си с товарителници, а заплащането им е извършвано с наложни платежи, сумите по които е получавало чрез РКО. Обоснован е извод за наличието на данни за укрити приходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, че основите за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и ДДС, както и задължителните осигурителни вноски, ще бъдат определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК. За да отмени РА, първоинстанционния съд е обосновал недоказаност на констатацията за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което не може да се приложи правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК за истинност на констатациите на издадения ревизионен акт, като при условията на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, приходната администрация не се е справила с доказателствената тежест, относно релевантните факти за установяване на претендираните публични задължения, което прави издаденият ревизионен акт незаконосъобразен. Според съда непредставянето на оригиналните писмени документи или други доказателства, свързани с тях, възпрепятства оспорващата страна да реализира защитата си. Невъзможността за преценка на доказателствата поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи при решаване на спора. От горното следва извод, че констатациите на приходните органи не почиват на първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи от органа по приходите са необосновани. Извод в обратна насока не следвал и от приетата по делото СТЕ даваща заключение, че представените под формата на табличен носител данни са подписани с валиден квалифициран подпис. Подписването на електронен документ с КЕП е приравнено на саморъчния подпис, удостоверява самоличността на подписващото лице, показва съгласието му със съдържанието на електронния документ и защитава целостта на документа, но не удостоверява верността на съдържащите се в документа данни. Таблиците с обобщаваща информация, изходящи от "Еконт Експрес" ООД, макар и подписани с електронен подпис, при липсата на оригинални първични документи и каквито и да било други доказателства, не доказват продажба на стоките без отчитане на приходи, както и получаването на парични суми за тези продажби. Представянето на частен удостоверителен документ, издаден от трето на спора лице, в който е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи не е достатъчно като документална опора на констатациите на оспорения РА. Въпросните документи, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не могат да обосноват изводите, направени от приходните органи. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито документи не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител, нито самият технически носител. Сам по себе си фактът на изплатени суми в полза на физическото лице, при липса на товарителниците и други доказателства, не биха могли да установят тезата на органите по приходите за неотчетени приходи от осъществена от него търговска дейност, доколкото само и единствено въз основа на РКО не може да се приеме за доказано, че се касае за плащане по осъществени от ревизираното лице доставки. Обоснован е краен извод, че не са налице основания за провеждането на ревизията по особения ред, съответно и начисляване на задължения за данък по ЗДФФЛ и ЗОВ за процесните периоди. Решението е правилно, като краен резултат. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че обективираните в РА констатации се подкрепят от доказателствата по делото и са доказани основания за провеждане по особения ред на чл.122 от ДОПК. Правилно съдът е установил, че всички събрани в хода на ревизията доказателства, представени от трети за производството лица - "Еконт Експрес" ООД и "Спиди" АД включват технически носители на данни, като безспорно е установено, че не са представени документи в оригинал и/или заверено копие в хода на ревизионното производство. Трайно се приема в практиката на ВАС, че техническите носители на данни са допустими веществени доказателствени средства съгласно чл. 71 ДОПК. Съгласно чл. 54, ал. 5 ДОПК като доказателства се допускат и разпечатки на данни, заверени от органа по приходите, получени на технически носители от други лица, държавни и общински органи. Разпечатки на данните от техническите носители, получени от Еконт Експрес ООД или от Спиди ЕАД, в хода на ревизията, не са направени от ревизиращия екип и не се съдържат в административната преписка. Доводите в касационната жалба за неправилна преценка от съда на представените от "Еконт Експрес" ЕООД доказателства на технически носител, са основателни. Съдът неправилно е посочил, че на приложеният в преписката диск (веществено доказателство) се съдържат сканирани изображения на документи. В случая на диска са налични електронни изявления, във формат на PDF документи, съдържащи текст, подписан от К. Г. К., които отговарят на дефиницията по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014, според която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис" и на основание чл. 184 ГПК представляват годно доказателствено средство. Електронните документи съдържат електронно изявление на ревизираното лице за получени суми, изплатени от куриера по наложени платежи, респективно парични преводи. В писмените обяснения на ревизираното лице получаването на парични суми от наложени платежи не се отрича. Автентичността на електронните изявления за платени суми е оспорена от РЛ по предвидения в закона ред, но оспорването не е доказано. Поради това неправилно съдът е приел, получаването на паричните суми не е доказано. От друга страна правилно съдът е посочил, че фактическите констатации за извършването на продажби на стоки на органите по приходите се основават единствено на представените от Еконт Експрес ЕООД справки за подател и вида на стоката, без по делото да са събрани като доказателства товарителниците, въз основа на които са съставени тези справки, включително и по реда на чл. 192 ГПК. Липсата на тези доказателства препятства обвързването на получените от лицето суми по представените електронни изявления с продажби на стоките, посочени в справките. В този смисъл е постановено решение 12569/14.12.2023г. по адм. дело 5269/2023г. по описа на ВАС, първо отделение. С оглед на изложеното допуснатото от съда нарушение при преценката на доказателствата за получаване на суми от наложени платежи, не засяга изводите му за незаконосъобразност на ревизионния акт, поради нарушение на материалния закон. По тези съображения настоящият касационен състав преценява, че обжалваното съдебно решение, с което ревизионният акт е отменен, е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. По разноските: Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая, процесуален представител на ответника не е присъствал в проведеното съдебно заседание, като е депозиран само писмен отговор, в който излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и иска да се остави в сила оспореното решение, както и да се присъдят разноски в размер на 950 лв. Настоящата инстанция отчитайки, че спора е с нисък материален интерес, не се отличава с фактическа или правна сложност и като съобрази вида и количеството на извършената работа, приема, че на ответника по касация са дължими разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лева. Предвид изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,