Решение № 1440 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4209/2007 г.

Решение № 1440 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4209/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218и (отм.). Образувано е по жалбата на Т. И. Т. от с. Т., обл. Варна, чрез процесуалния му представител адв. К, против въззивното решение № 444 от 18 април 2007 г., постановено по в.гр.д. № 189 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е отменено решение без номер от 15 декември 2004 г., постановено по гр.д. № 9* по описа на районния съд в гр. В. за 2003 г. и вместо него е отхвърлен иска на касатора за обявяване за окончателен на договорът 10 април 2003 г. между него и Ж. И. за покупко-продажба на недвижим имот. Сочи се и касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материални закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Касаторът изтъква, че в договора липсва уговорка за заплащане на задатък, а сумата просто е внесена авансово и представлява повече от 80% от уговорената цена в деня на сключването на договора, поради което изпълнението му е започнало; страните не са уговорили право на продавача да се отметне, а са определили отговорността, в случай, че не изпълни задълженията си по договора и при кумулативното наличие на отказ на изправната страна от реално изпълнение; касае се за уговорен начин за изплащане на продажната цена и за изпълнение на конкретно задължение на вече влязъл в сила договор, а не за потвърждение на сключен договор - платената сума представлява изпълнение на поето с влязъл в сила договор задължение. В съдебно заседание и в писмени бележки адв. К адв. Силвия Ц. доразвиват касационните оплаквания. Ответницата, чрез процесуалния си представител адв. Ж, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква доводи за правилността на атакуваното решение. В съдебно заседание адв. Н поддържа становището си в отговора. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че страните са постигнали договореност за отметнина, като за длъжника се е породило преобразуващото право на прекратяване на договора само до започване на изпълнението, каквото не е спорно между страните, че не е започнало; едностранно волеизявление в този смисъл е отправено още в първата инстанция, а във въззивния съд е представено доказателство, че е върната авансово внесената сума в двоен размер, поради което предварителният договор е прекратен и искът е неоснователен, тъй като липсва облигационна връзка между страните. В предходното си решение касационната инстанция приела, че ответницата едностранно е прекратила договора по реда на раздел II, т. 4 от договора и съдът следвало само да установи дали тя е престирала на ищеца дължимата сума в двоен размер Съдът е сезиран с иск за обявяване на предварителен договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В исковата си молба касаторът сочи, че срокът за изпълнение изтекъл, но ответницата не го снабдила с нотариален акт. С предварителен договор за покупка на недвижим имот от 10 април 2003 г. страните се споразумели относно закупуване на недвижим имот при цена от 12 хиляди щатски долара, от която купувачът заплатил авансово на продавача в деня на подписване на договора сумата от 10 хиляди долара, а останалата част в размер на 2 хиляди долара се задължил да плати при снабдяването си с нотариален акт от продавача. В т. II.4 от договора е уговорено, че при отказ на продавача от договора същият дължи връщане на авансово внесената сума в двоен размер, докато в т. III.3 е посочено, че при отказ на купувача от договора авансово платената сума не се връща и се задържа от продавача. С уведомително писмо без дата, представено в съдебно заседание на 23 март 2004 г., ответницата заявила на касатора, че с оглед недобросъвестното му поведение - въпреки уведомяването на 22 декември 2003 г. и 6 януари 2004 г. (първото - преди предявяването на иска), че акт образец 16 е изготвен, той не пожелал да закупи имота, тя прекратява договора и авансово платената сума ще му бъде възстановена в двоен размер. На 6 януари 2004 г. (след предявяването на иска) касаторът изпратил на ответницата искане за сключване на окончателен договор. Прекратяването на договора е поискано от ответницата с молба-становище, представена на 8 ноември 2004 г. На 9 март 2007 г. ответницата превела на касатора 20 хиляди долара. Атакуваното решение е правилно. Съобразно правилата на договора, продавачът се е възползвал от правото си да прекрати едностранно договора, като понесе неблагоприятните последици от прекратяването, изразяващи се в заплащане на двойния размер на внесената от купувача сума. Съдът намира, че правилно е възприето в атакуваното решение, че изпълнението по договора не е било започнало. Заплащането на сума, наречена в договора "авансова", по естеството си в разглеждания случай не представлява започване на изпълнение, а е задатък с оглед доказването на договора и обезпечаването на изпълнението му, а и сумата е заплатена в деня на подписването на предварителния договор, което отново говори за характера на извършеното плащане. Независимо, че в предварителния договор страните не са използвали термина "задатък", авансово внесената сума следва да се приема точно като такава и защото чрез нея се определят и задълженията на страните в случай, че пожелаят прекратяването на договора. Точният прочит на договореностите между страните не подкрепя твърдението на касатора, че страните не са уговорили право на продавача да се отметне, а са определили отговорността, в случай, че не изпълни задълженията си по договора и при кумулативното наличие на отказ на изправната страна от реално изпълнение. Страните в предварителния договор са уговорили изрично възможността на коя да е от тях да се отметне от договора и да понесе финансова санкция за това. Обстоятелството, че заплатеният задатък е над 80% от покупната цена на апартамента, не сочи, че изпълнението на договора е започнало чрез внасянето му. Продавачката по предварителния договор е известила касатора, че желае да прекрати договора, заплатила е двойния размер на внесения задатък, поради което между страните не е налице договорно правоотношение. Затова и изводът за неоснователността на предявения иск по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обоснован. Ответната страна претендира разноски по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), но доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение