Решение № 3414 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8571/2012 г.

Решение № 3414 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8571/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Директорът на ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 548/9.03.2011 г. по адм. д. № 2959/2010 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 031001169/18.05.2010 г. на ТД на НАП - Варна в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за м. 4.2008 г. над 1649 лв. и за м. 5.2008 г. над 442,06 лв. и за съответните лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена в тази част и да му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена и против решение № 1245/10.05.2012 г. по същото дело, с което съдът е отхвърлил искането на касатора за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 9.03.2011 г. в частта за м. 5.2008 г. Поддържа, че е нарушен материалния закон. Моли в тази част делото да се върне за ново разглеждане от съда или да бъде променен диспозитива на решението. Касационна жалба е подадена от "Електро банч" ЕООД против решението от 9.03.2011 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Неправилно не било признато правото на приспадане на данъчен кредит по доставките и неправилно бил увеличен финансовия резултат по ЗКПО с разходите по доставките. В писмената защита прави довод за допусната необоснованост на съдебното решение и излага подробни съображения за незаконосъобразност на съдебното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба против решение № 1245/10.05.2012 г., с което е отказано да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административния съд е отменил РА в частта, с която за м. 4.2008 г. са определени задължение по ЗДДС над 1649,90 лв. и съответни лихви, и за м. 5.2008 г. - за горницата над 442,06 лв. и съответните лихви, като е отхвърлена жалбата против РА в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Белла инс" ЕООД, "Алфа браво" ЕООД, "Стил ауто - Д. Стоянов" ЕООД, "Габи билдинг" ЕООД и "Стонисто строй" ЕООД за периода м. 4.2008 г. - м. 7.2009 г. и са начислени лихви на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като доставките не са реално осъществени. В РА е извършено преобразуване на финансовия резултат за 2008 г. с 11 682,92 лв. - стойност по фактура на "Стил ауто - Д. Стоянов" ЕООД, по която доставката не е осъществена като е определен допълнителен корпоративен данък за внасяне с лихви на основание чл. 10, чл. 26, т. 2, чл. 23, ал. 2, т. 1 и чл. 16, ал. 1 и 2 ЗКПО и е намалена декларираната загуба за 2008 г. със стойността по фактурата. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. В мотивите съдът е отговорил правилно на възраженията на жалбоподателя. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗКПО и по ЗДДС относно фактурите на "Алфа браво" ЕООД, "Стил ауто - Д. Стоянов" ЕООД, "Габи билдинг" ЕООД и "Стонисто строй" ЕООД в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена. Правилен е изводът на съда, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е необходимо да е осъществена фактурираната доставка. Неоснователен е доводът на касатора, че подписът за приемане на стоката във фактурата е достатъчен, за да се приеме, че доставката на стоките е осъществена. Съдът обосновано е изградил изводите си относно реалността на доставките като е взел предвид липсата на доказателства за транспорт на фактурираните електроматериали от "Габи билдинг" ЕООД и "Стонисто строй" ЕООД и за предаването им в склада на ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че при липса на технически и кадрови възможности на "Стил ауто - Д. Стоянов" ЕООД не е доказано да са осъществени фактурираните СМР от издателя на фактурата. Обосновано съдът е приел, че доставката на рекламна услуга от "Алфа браво" ЕООД не е доказана, тъй като не са представени доказателства за излъчване на рекламен клип, нито за изработването на такъв. По фактурите на "Белла инс" ЕООД в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури, тъй като не е установено кой е изработил рекламния клип и не са представени предвидени в договора сертификат или спецификация от кабелния оператор "Вирджиния ер-ен" ЕООД, осъществил излъчването на рекламата. В съдебното производство са представени спецификации от 1.06.2009 г., 7.05.2009 г. и 1.04.2009 г. за излъчване по 27 пъти на рекламен клип на ревизираното лице съответно през м. 5, 4 и 3.2009 г., относими към фактура № 694/21.04.2009 г. на стойност 5400 лв. с начислен ДДС 1080 лв. за реклама през м. 5.2009 г., към фактура № 678/31.03.2009 г. на същата стойност за реклама в "Канал 0" през м. 4.2009 г. и към фактура № 642/12.02.2009 г. на същата стойност за реклама през м. 3.2009 г. Цитираните спецификации установяват осъществяване на доставките на рекламна услуга чрез излъчване по 27 пъти на месец на рекламен видеоклип, поради което в РА незаконосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури в общ размер 3240 лв. и са начислени лихви по фактурата от м. 2.2009 г. - 126,22 лв., за м. 3.2009 г. - 113,65 лв., а за м. 4.2009 г. - 102,01 лв., изчислени съответно. За фактурата от м. 1.2009 г. не е представена спецификация и решението за нея е правилно. Съдът е приел, че за м. 4.2008 г. в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 5 бр. фактури на "Стонисто строй" ЕООД в общ размер 3628,74 лв., а за м. 5.2008 г. по една фактура в размер 771,12 лв. неправилно, тъй като приложеният РА на доставчика, обхваща тези периоди и за тях в него не е направена корекция на начисления от доставчика данък. Приел е, че ако се откаже право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури на получателя, ще се стигне до двойно данъчно облагане и е отменил РА по тези фактури в частта, с която за м. 4.2008 г. са определени задължение по ЗДДС над 1649,90 лв. и съответни лихви, и за м. 5.2008 г. - за горницата над 442,06 лв. и съответните лихви. Решението в тази част е неправилно. Приложеният РА на прекият доставчик не съдържа никакви констатации относно процесните фактури. Съдът след преценка на събраните доказателства обосновано е приел, че не са представени доказателства, установяващи осъществяване на доставките от "Стонисто строй" ЕООД. Съставеният РА на прекият доставчик се ползва със стабилитет само относно основанието и размерът на установените с него данъчни задължения на ревизираното лице. Приетите в него фактически констатации имат доказателствена сила в настоящия процес наред с останалите доказателства по делото и след като по делото не са представени доказателства за осъществяване на доставките по тези фактури необосновано и в нарушение на процесуалните правила съдът е приел, че доставките по тези фактури са осъществени. В този смисъл са решенията от 31.01.2013 г. по дела С-642/11 и С-643/11 на СЕС. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Поради отмяната на решението в тази част следва да бъде отменено и решението за отхвърляне искането за поправка на очевидна фактическа грешка. Решението е правилно в частта по ЗКПО, с която е увеличен финансовия резултат за 2008 г. с 11682,92 лв. - стойност по фактура на "Стил ауто - Д. Стоянов" ЕООД, по която доставката не е осъществена на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10 ЗКПО, поради липса на документална обоснованост на разхода по фактурата. Общо решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Белла инс" ЕООД в общ размер 3240 лв. и начислени лихви по фактурите за м. 2.2009 г. - 126,22 лв., за м. 3.2009 г. - 113,65 лв., а за м. 4.2009 г. - 102,01 лв. като вместо него в тази част следва да бъде отменен РА. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е отменен РА в частта, с която за м. 4.2008 г. са определени задължение по ЗДДС над 1649,90 лв. и съответни лихви, и за м. 5.2008 г. - за горницата над 442,06 лв. и съответните лихви, и вместо него в тази част следва да бъде отхвърлена жалбата против РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде отменено и решението по чл. 175 АПК. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Дружеството има право на разноски за двете инстанции в размер 194,96 лв. Данъчната администрация има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 1760,05 лв. или по компенсация дружеството следва да заплати на администрацията 1565,09 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,