Решение № 2001 от 2.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7044/2021 г.

Решение № 2001 от 2.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7044/2021 г., VII о., докладчик председателят Калина Арнаудова Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Г. от гр. София срещу Решение № 2703 от 22.04.2021 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 8235/2020 г. С обжалваното решение е обявена нищожността на "административен акт, изразен с действие по издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер 1.08.2017 г. на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел "Пътна полиция", на името на И. Г.". Касационният жалбоподател – И. Г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че СУМПС е издадено след извършена преценка за наличието на установените предпоставки, а ако органът установи липсата на някоя от предпоставките за издаване на СУМПС, в случая липса на категория, постановява отказ да издаде искания документ, който отказ подлежи на съдебен контрол. Според касатора евентуалната липса на материалноправна предпоставка за удовлетворяване на искането за издаване на СУМПС е въпрос, касаещ законосъобразността на волеизявлението, но не и въпрос, засягащ валидността на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Сочи, че по делото не е доказано, че не притежава категория "С", "С1" и "Ткт", с оглед данните, че служителите от КАТ са ги заличили от системата, тъй като, според тях, са неправомерно вписани в СУМПС. Счита за доказано, че категория "С" е фигурирала в регистрите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", тъй като, с оглед успешно положения изпит, са изпълнени всички изисквания за придобиване и на последващата категория "С+Е" три години по-късно. Излага, че с оглед незаконосъобразните действия по заличаване на придобитите категории от регистрите, няма как да се установи фактическата обстановка преди подадения от отдел "Пътна полиция" сигнал до прокурора. Твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е отхвърлено искането му за разпит на свидетел. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от адв. П. Стоевска, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба - прокурор от Софийска градска прокуратура не изразява становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба – началникът на отдел "Пътна полиция" в Столична дирекция на вътрешните работи, счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски по делото като прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар. Ответникът се представлява от юрк. Ц. Виденов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по съществото на спора, съдът прецени следното: За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, че: На 13.04.2005 г. И. Г. придобива правоспособност за водач на МПС категория "М, В" с Протокол за провеждане на практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС № 1215, за което на 27.04.2005 г. му е издадено СУМПС [номер]. На 12.06.2006 г. с Протокол за провеждане на практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС № 2380 Г. придобива правоспособност за категория "С", като за тази категория не му е издавано свидетелство за управление на МПС. На 24.11.2008 г. с приемо-предавателен протокол И. Г. връща СУМПС, тъй като е изгубил придобитата правоспособност, поради отнемане на всички контролни точки – съгласно чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). На 19.04.2017 г. с Протокол за провеждане на практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС № 1216/19.04.2017 г. Г. възстановява правата си за категория "В". На 12.06.2017 г. с Протокол за провеждане на практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС № 1972 придобива правоспособност за категория "А". На 23.06.2017 г. И. Г. подава в отдел "Пътна полиция" - СДВР заявление за издаване на СУМПС, въз основа на което му е издадено СУМПС [номер 1.08.2017 г. за категории "АМ, А1, А2, В1, В, С1, С, Т.", с валидност до 1.08.2022 г., което е получил на 3.08.2017 г. На 21.05.2020 г. с Протокол за провеждане на практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС № 1333 Г. придобива категория "С+Е". На 10.06.2020 г. с докладна записка № 4332р-27417 на началника на отдел "Пътна полиция" в СДВР, Софийска градска прокуратура е уведомена за предприемане на действия, на основание чл. 16, ал. 1 АПК във връзка с издадено СУМПС на И. Г. за категория "С", за която след като са му били отнети всички контролни точки не е бил възстановил правоспособност. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че в процесното СУМПС е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, съгласно чл. 21, ал. 3 АПК. Приема, че по отношение на категория "С1" и "С" е налице пълна липса на основание за издаването на СУМПС. Според съда са налице съществени пороци на акта по чл. 146, т. 4 АПК, явно и тежко противоречие с приложимите материалноправни норми - чл. 151, ал. 2 ЗДвП и чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 14, ал. 1 на Наредба № 1-157, които обуславят неговата нищожност. Решението е неправилно. Съдът не е изяснил предмета на правния спор. Видно от протеста на Софийска градска прокуратура, по чиято инициатива е започнало съдебното производство, е поискано обявяване на нищожността на СУМПС [номер 1.08.2017 г., издадено на И. Г. за категории "АМ, А1, А2, В1, В, С1, С, Т.", тъй като по отношение на категория "С1" и "С" е налице липса на основание за издаването на СУМПС. Първоинстанционният съд, анализирайки доказателствата по делото е достигнал до същия правен извод, но същевременно е обявил нищожността на свидетелството в неговата цялост, без да даде указания на протестиращия прокурор за уточняване на предмета на спора. Неяснотата в определения от съда предмет на спора не позволява на настоящата инстанция да проведе контрол за правилност на съдебния акт. Тази неяснота от друга страна води до отсъствие на мотиви, което е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановения акт. Ето защо решението ще следва да се отмени, а делото - да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане. На следващо място, за пълнота следва да се посочи, че е налице укорима непрецизност на постановения съдебен акт, която при новото произнасяне следва да бъде съобразена от съдебния състав. Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, т. е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС. До този извод е стигнал и първоинстанционният съд, но същевременно в диспозитива на постановения съдебен акт е обявил нищожност на "административен акт, изразен с действие по издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство". Такава формулировка на протестирания акт е направена и в подадения до съда протест на Софийска градска прокуратура. В тази връзка следва да се посочи, че определението за индивидуален административен акт е регламентирано в чл. 21 АПК. Съгласно чл. 1 на посочената разпоредба индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Съгласно ал. 3 на чл. 21 индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Съдът е квалифицирал протестирания акт като индивидуален административен акт от категорията актове по чл. 21, ал. 3 АПК, а същевременно е обявил нищожност на акт дефиниран в чл. 21, ал. 1 АПК. Това несъответствие между мотивите и диспозитива на съдебния акт следва да се съобрази при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото съдът на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд,