Решение № 8233 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 685/2015 г.
ВАСПетчленен състав06.07.2015 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13200/5.11.2014 г. постановено по адм. дело № 6621/2014 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8233 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 685/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба и касационен протест, подадени срещу решение № 13200/5.11.2014 г. по адм. дело № 6621/2014 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е отменено решение по т. 110 от протокол № 19/24.04.2014 г. на Висшия съдебен съвет, с което на Иван Вълчанов Ванчев, от гр. Хасково, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ - "освобождаване от длъжност като административен ръководител на Окръжна прокуратура - Хасково".
Касационната жалба е подадена от Висш съдебен съвет /ВСС/, гр. София, чрез процесуалните му представители - юрисконсулти Захариева и Михов, като с нея се иска отмяна на обжалваното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Касационният протест е подаден от Христо Ангелов - прокурор във Върховна административна прокуратура, взел участие в първоинстанционното производство, от което следва, че разполага с право на протест - чл. 16, ал. 2 от АПК. С него се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът: Иван Вълчанов Ванчев, чрез пълномощника му - адв. Бенатов, оспорва касационните жалба и протест, като неоснователни.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалба и протест.
Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба и касационния протест за допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 323, ал. 4 от ЗСВ. По същество ги намира за неоснователни.
За да отмени оспореното решение по т. 110 от протокол № 19 на заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.04.2014 г., 3-членния състав на Върховен административен съд, шесто отделение, е приел, че то е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. С това решение на Иван Вълчанов Ванчев - адм. ръководител-окръжен прокурор на ОП-гр. Хасково, е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител" на Окръжна прокуратура-гр. Хасково, на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ, заради извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Нарушението е за периода 11.07 - 24.09.2012 г., през който наказаното лице, чрез разговори с други магистрати, е изиграл съществена роля за избора на Камен Ситнилски и Румен Боев за членове на ВСС на общото събрание на делегатите, от квотата на прокурорите, проведено на 21.09.2012 г. Прието е от административния орган, че с тези си действия същия е нарушил т. 5.3, т. 5.5, т. 5.6, т. 5.7 и т. 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, както и е накърнил престижа на съдебната власт, представляващи дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореното решение на ВСС е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място е посочил, че решението не съдържа мотиви, тъй като от него не става ясно коя част от мотивите към решението на дисциплинарния състав или на подписалия го с особено мнение негов член, са негови мотиви. Според съда ако мотиви на оспореното решение на ВСС са мотивите към решението на мнозинство от дисциплинария състав, то тогава решението е незаконосъобразно, тъй като почива на негодни доказателства, каквато е информацията за проведени телефонни разговори, придобита чрез специални разузнавателни средства /СРС/. Според съда позоваването на такава информация за нуждите на процесното дисциплинарното производство представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 39, ал. 1 от АПК, защото чл. 32 от ЗСРС предвижда резултатите получени чрез СРС да не могат да бъдат използвани за друго, освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и по реда, посочени в закона. Поради това е изведен извод, че СРС не са годни доказателствени средства и не могат да се използват, както и за преценка автентичността и достоверността на показанията на свидетелите и останалите писмени доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство.
При положение, че мотиви на оспореното решение са мотивите към решението на подписалия го с особено мнение чл. на дисциплинарния състав, съдът е приел, че въз основа на тях оспореното решение е също незаконосъобразно, тъй като не установява от обективна и субективна страна състава на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ, във вр. с т. 5.5 и т. 5.6 от КЕПБМ и чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ. Съдът е отчел, че свидетелските показания, на които почива особеното мнение към решението на дисциплинарния състав, респ. решението на ВСС, не са достатъчни и не установяват наличието на фактическия състав на посочените нарушения, с което е нарушен и материалния закон.
- По касационната жалба на ВСС:
Неоснователни са оплакванията на ВСС за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е установил правилно фактите и въз основа на тях е приложил правилно материалния закон.
По делото е установено, че с оспореното решение на ВСС, на ответника Иван Вълчанов Ванчев е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ - "освобождаване от длъжност като административен ръководител на ОП-Хасково", за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, установени, чрез публикация от 28.06.2013 г. в електронния сайт www. afera. bg, на 9 бр. записа, съдържащи разговори на Ванчев с други лица, от чието съдържание е изведен извод, че същия е лобирал, оказвал е въздействие върху други магистрати, за избирането на зам. главния прокурор Камен Ситнилски за чл. на ВСС на общото делегатско събрание от квотата на прокурорите, състояло се на 21.09.2012 г.
Установено е от писмо на Главния прокурор на РБ от 8.07.2013 г., че съдържанието на публикуваните разговори е идентично с веществените доказателствени средства, придобити чрез СРС по Досъдебно производство /ДП/ № 16-С/2012 г. на СО при СГП, образувано срещу Емил Златев Христов - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - Бургас.
При тези данни основният въпрос е бил - доколко тази информация от веществени доказателствени средства, събрани чрез СРС за нужди на ДП, представлява годно доказателствено средство по чл. 39, ал. 1 от АПК в образуваното срещу Иван Ванчев дисциплинарно производство пред ВСС, за установяване на инкриминираните срещу него дисциплинарни нарушения, както и самата публикация.
Настоящият състав споделя изцяло изводите на решаващия съд, че информацията за проведени телефонни разговори на Ванчев с други лица, относно избора на зам. главен прокурор Ситнилски за чл. на ВСС на общото делегатско събрание на прокурорите, придобита чрез СРС, не е и не може да бъде годно доказателство в образуваното дисциплинарно производство срещу Иван Ванчев.
По отношение на тази информация е налице забраната на чл. 32 и чл. 33 от ЗСРС за използването й за други цели, освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и от други лица, извън посочените в чл. 13 от с. закон, сред които ВСС не попада.
По отношение на публикацията в електронния сайт, правилни са изводите на съда, че същата няма обвързваща органа и съда доказателствена сила, поради това, че няма характер нито на официален, нито на частен документ с удостоверителен или диспозитивен характер. Със същата е извършено препредаване на информацията, придобита чрез СРС, с което се заобикаля забраната на закона за използването й само за нуждите на наказателното преследване. Тази публикация правилно е определена от съда, че е от категорията печатни материали, визирани в чл. 187 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК и в административния процес, но те не могат да бъдат доказателство, че фактите отразени в тях са се случили. Тези материали само удостоверяват публикацията, но не и достоверността й. Последната подлежи на отделно, самостоятелно доказване, което в случая не е направено.
Поради това и оплакването в касационната жалба, че публикацията в електронния сайт няма за предмет информацията, придобита чрез СРС, а чрез други източници, е неоснователно. По делото липсват доказателства за използвани други източници, извън създадените чрез СРС веществени доказателствени средства. Не е установена и поддържаната от касатора достоверност на публикацията, като вид печатен материал, чрез други, допустими от чл. 39, ал. 1 от АПК доказателствени средства, каквито са свидетелските показания на разпитаните от дисциплинарния състав свидетели.
По отношение на фактите, установени от тези свидетели, правилни са изводите на съда, че поотделно и в тяхната съвкупност, тези показания потвърждават разговори с Ванчев, вкл. и за предстоящето общо делегатско събрание на прокурорите за избор на членове на ВСС от квотата на прокурорите, които не са укорими. От тях обаче не следва извод за установеност на релевантния по спора факт - лобиране и оказване на пряко въздействие върху волята и психиката им, за даване на своя избирателен вот /като делегати на това събрание/ в полза на кандидата - зам. главния прокурор Ситнилски или Боев, или за уговаряне на други делегати за тази цел. Спрямо свидетелите: Георчев, Тянкова и Бояджиев е установено, че не са прокурори, съответно делегати на това общо събрание и че не е имало разговори с тях, за уговаряне на други делегати, за избора на Ситнилски или Боев. За свидетелите: Лозанов, Попов и Трендафилов е установено, че са водили разговори с ответника Ванчев, по общи въпроси, вкл. и за предстоящето делегатско събрание за избор на членове на ВСС, от квотата на прокурорите, но по организационни въпроси и концепциите на кандидатите, а не персонално за Камен Ситнилски и без какъвто и да е натиск от ответника за избора му. В показанията на св. Христов е установена по-голяма конкретика, но и в тях липсват данни за упражнено въздействие от страна на Ванчев по отношение избора на Ситнилски или Боев.
От посочения анализ на свидетелските показания, правилни са изводите на съда, че поотделно и в тяхната съвкупност, същите не установяват наличието на действия, осъществяващи фактическите състави на дисциплинарните нарушения по: чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ - нарушаване на т. 5.5 и т. 5.6 от КЕПБМ, а именно, че са налице действия, като инкриминираните, с които Ванчев, като магистрат, не е проявил висок морал и почтеност, както и че същите, компрометират честта му в професията и обществото; и чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ - действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
При липсата на достатъчно доказателства установяващи, както от обективна, така и от субективна страна наличието на посочените в решението на ВСС нарушения на служебните задължения от страна на Ванчев, които да са извършени виновно, изводите на съда за несъставомерност в действията му, са законосъобразни. При недоказаност на извършените от Ванчев дисциплинарни нарушения, ангажирането на дисциплинарната му отговорност по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ, е незаконосъобразно. Като незаконосъобразно оспореното решение на ВСС е отменено правилно.
Настоящата инстанция не споделя изводите на решаващия съд, че решението на ВСС няма мотиви. Съгласно чл. 320, ал. 4 от ЗСВ за мотиви на решението на ВСС се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на ВСС. В случая са налице такива мотиви, както на мнозинството от членовете на дисциплинарния състав, така и на подписалия с особено мнение това решение негов член. Видно от изказванията на членовете на ВСС, същите са се присъединили към мотивите на решението на подписалия го с особеното мнение чл. на дисциплинарния състав, поради което се приема, че оспореното решение има мотиви. Изложеното не променя направения по-горе извод за правилност на обжалваното решение, тъй като и при наличие на мотиви, оспореното решение на ВСС се явява незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон.
Ето защо, като неоснователна касационната жалба подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
- По касационния протест на ВАП:
Касационният протест е неоснователен.
Неоснователни са оплакванията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на всички доказателства, без да се посочат конкретно. С обжалваното решение съдът е извършил обстоен анализ на събраните доказателства, като много ясно е разграничил доказателствената им стойност в дисциплинарното и съдебни производства. Посочил е защо информацията, получена чрез СРС, не може да бъде използвана в дисциплинарното производство чрез приобщаване на създадените веществени доказателствени средства. Анализирал е доказателствената сила на публикацията в електронния сайт, като вид печатен материал по чл. 187 ГПК, който не може да служи като доказателство за фактите отразени в него, без да бъдат установени самостоятелно. Обсъдено е писмото на Главния прокурор, както и показанията на разпитаните по дисциплинарното дело свидетели.
Неоснователно е оплакването, че съдът е игнорирал доказателствената стойност на публикацията в електронния сайт, като почиваща на друга достоверна информация, извън СРС, като "детективски агенции, оператори на телефонни услуги или от действия на други подготвени специалисти", за която липсват доказателства, а такива не се представят и пред касационната инстанция.
Неоснователно се поддържа, че достоверността на публикацията е установена от гласните доказателства и по-конкретно от показанията на св. Емил Христов. Съдът е анализирал подробно всички свидетелски показания, вкл. и тези на св. Христов, при което е направил законосъобразни правни изводи, че същите не установяват фактите, така, както са изнесени в публикацията, съответно не установяват извършени нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗСВ.
По оплакването за липса на мотиви към оспореното решение на ВСС, настоящата инстанция е изложила мотиви по-горе, които не намира за нужно да приповтаря.
По отношение оплакванията в протеста, за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ, следва да се посочи, че приложението му е следствие от наличието на нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. При положение, че такива нарушения не са установени от решаващия съд, споделени от настоящия, не са налице и основания за налагане на дисциплинарно наказание от вида на наложеното.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия