Решение № 353 от 12.6.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002103088/2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. П. и Д. Н. П., чрез адв. А. К., срещу решение № 169 от 28.04.2023 г., постановено по гр. д. № 147/2023г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което след отмяна на решение № 1848/16.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 4898/2022 год. на Плевенски районен съд е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС от Д. Н. П. и М. П. П. за признаване за установено по отношение на Б. К. Ц., че Д. Н. П. и М. П. П. са собственици на избено помещение №24, с площ от 2, 24 кв.м., находящо се в жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], описано като прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор № *** и да бъде осъден Б. К. Ц. да предаде на Д. Н. П. и М. П. П. владението върху това избено помещение. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. От ответника по касационната жалба Б. К. Ц., чрез адв. Н. Н., е постъпил в срок писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба. В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, като твърденията на ищците са, че те са собственици на апартамент № 24 и мазе № 24, като ответникът упражнява фактическата власт върху мазето им. Първонистанционният съд е уважил иска. С обжалваното въззивно решение е отменено решението на районния съд и искът е отхвърлен. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че с договор за продажба на държавен недвижим имот от военно - жилищния фонд по реда на НДИ от 18.07.1990 г. ищците са придобили правото на собственост върху апартамент № 24 на 6 етаж в жилищна сграда - блок Ш.– 3, заедно с избено помещение № 24 с полезна площ 2.24 кв.м., при съседи на същото: от север-коридор, от юг - външен зид, от изток мазе № 20 и от запад мазе № 25. С договор за продажба на държавен недвижим имот от 24.08.1990 г. ответникът е закупил апартамент № 49 на 13 етаж в жилищна сграда - блок Ш., заедно с избено помещение № 30 с полезна площ 2.17 кв.м. при съседи на същото: от север - коридор, от юг - коридор, от изток - коридор и от запад мазе 31. Въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели е прието за установено, че страните по делото ползват мазета в жилищната сграда и спорове относно ползването им не е имало. Ответникът винаги е ползвал едно и също мазе, съседно на това на свидетеля А., което е с № 38, като свидетелят е уточнил, че на мазето му няма поставен номер. При приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС. За основателен е счетен доводът на ответника, че ищците не са ангажирали доказателства, че заетото от него избено помещение е именно избено помещение № 24 съгласно изготвени строителни книжа, протоколи за разпределение и друга строителни документация. Съдът е посочил, че принадлежността на обектите с обслужващо предназначение се определя от архитектурния проект, когато има повече от един собственик, каквато е сградата - блок Ш.-3, но доказателства в тази насока не са събрани. Изложени са мотиви, че в договорите, с които страните се легитимират като собственици, принадлежащите към апартаментите им складови помещения са индивидуализирани от четири страни със своите съседи. От доказателствата по делото, включително и показанията на свидетелите, не може да се установят съседите поне от три страни на мазето, ползвано от ответника, за да се съпоставят със съседите, посочени в договора на ищците и при съвпадение да се приеме наличие на идентичност между ползваното от ответника избено помещение и притежаваното такова под № 24 от ищците. С определението по чл. 288 ГПК № 1236 от 18.03.2024 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- поради очевидна неправилност на решението. При приетото, че с представения договор за продажба на държавен недвижим имот от военно - жилищния фонд по реда на НДИ от 18.07.1990 г. ищците се легитимират като собственици на апартамент №24 и принадлежащото към него избено помещение № 24, то очевидно необоснован е изводът на въззивния съд за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС, включително и в установителната му част- съдът приема, че ищците са собственици на мазе № 24 и въпреки това постановява диспозитив, с който отхвърля като неоснователна претенцията им за установяване, че те са собственици именно на това мазе. Налице е вътрешно противоречие в мотивите на въззивното решение, което води до необоснованост на съдебния акт - отменителното основание по чл.293, ал.2, предл. последно ГПК. След отмяна на решението на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия. Неизяснен по делото е останал въпросът кое е конкретното избено помещение, придобито от ищците с договора от 18.07.1990г. В тази връзка въззивният съд следва да допусне съдебно - техническа експертиза, която след като се запознае с архитектурния проект на сградата, както и с останалата строителна документация, а също и с договора за продажба на държавен недвижим имот от военно - жилищния фонд по реда на НДИ от 18.07.1990 г., с който ищците са закупили апартамент 24 и прилежащото му мазе 24, при посочени в договора граници, да даде отговор на въпроса кое е конкретното избено помещение, принадлежащо към жилището на ищците. След изясняване на този въпрос, съдът следва да се произнесе дали избеното помещение, собственост на ищците, се намира във фактическата власт на ответника и ако е така, то дължи произнасяне и по въведеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, при съобразяване дали в конкретния случай собствеността върху избеното помещение може да се придобие на това основание, предвид липсата на данни по делото ищците да притежават друго складово помещение. Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение