Решение № 10094 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5399/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу решение 1723/17.03.2021 г., постановено по адм. дело 7413/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са развити съображения за неправилност и необоснованост на оспореното решение - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба О. Бранц поддържа, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба А1 България" ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Захариев, изразява позиция за основателност на същата и счита, че следва да се отмени оспореното решение на административния съд и се потвърди решението на Комисията за защита на личните данни. Не претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение 1723/17.03.2021 г., постановено по адм. дело 7413/2020 г. съдът е отменил по жалба на О. Бранц решение ППН 01 - 148/06.07.2020 г. на КЗЛД и е изпратил делото като преписка за ново разглеждане при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Административният съд е приел за установено, че в производството пред КЗЛД са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като засягат правото на участие на страната в производството и опорочават крайните правни изводи на органа. Съдът е приел от фактическа страна, че Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба от О. Бранц с доводи за злоупотреба с личните му данни при сключване на договор от 06.06.2018 г. с А1 България ЕАД. В жалбата си подържа, че не е сключвал такъв договор, като мобилният оператор е използвал неправомерно електронния му подпис, както и че подписите във визирания договор не са положени от него. Жалбата първоначално е била изпратена до Комисията за регулиране на съобщенията, която с писмо с изх. 04-02-1467/07.02.2019 г. я е препратила по компетентност на Комисията за защита на личните данни. Съгласно представения по делото протокол 49 от проведено на 11.12.2019 г. заседание на КЗЛД, Комисията е приела, че жалбата на О. Бранц е допустима. За установяване на твърденията, изложени в жалбата му за неправомерно обработване на личните му данни от А1 България ЕАД е допуснала изготвянето на почеркова експертиза, като на жалбоподателя е определен едномесечен срок да предостави сравнителен материал за анализ. В изпълнение на взетото решение, с писмо изх. ППН-01-148/2019/10/20.12.2019 г., изготвено от главния секретар на КЗЛД, на О. Бранц е указано, че в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на същото, следва да предостави сравнителен материал за извършване на експертизата, с цел да бъде установено дали изписаният текст и положеният подпис в договора, приложен към жалбата му, са изпълнени от него. С писмото е указано къде и кога жалбоподателят може да предостави сравнителен материал. Съобщението е изпратено по куриер и е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена. Поради това, по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК е залепено уведомление на пощенската кутия на адреса на жалбоподателя на 13.02.2020 година. До провеждане на заседание на комисията на 07.05.2020 г., на което жалбата е разгледана по същество, лицето не е представило сравнителен материал. С обжалваното пред административния съд решение Комисията е отхвърлила жалбата на О. Бранц срещу А1 България ЕАД с доводи, че оспорването на договора в частта относно положения подпис е недоказано поради липса на сравнителен материал за изготвяне на почеркова експертиза, по вина на оспорващия, а с оглед механизма на подписване на договора с дигитален подпис, е приела, че твърденията за злоупотреба с електронния подпис са неоснователни. Съдът е приел, че след като КЗЛД е дала едномесечен срок на лицето за предоставяне на сравнителен материал за изготвяне на почеркова експертиза, а в изпратеното съобщение за предоставяне на сравнителен материал е указан погрешно 14-дневен срок за представяне на такъв, това обстоятелство е довело до нарушаване правото на жалбоподателя да организира своите действия съобразно взетото решение от колективния орган. Нарушение е квалифицирано като съществено, тъй като графологичната експертиза, която е релевантна за решаване на спорния въпрос, не е изготвена. Съдът е посочил, че действително КЗЛД е изчакала едномесечния срок преди да насрочи открито заседания, но лицето не е било уведомено за това, за да се възползва от същия и даде сравнителен материал след изтичане на погрешно дадения 14-дневен срок. На следващо място съдът е приел, че при призоваването на жалбоподателя за провеждането на откритото заседание в производството пред Комисията също е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е спазен едноседмичният срок за призоваване. Съдът е посочил, че според разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима на основание чл. 144 АПК, призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. В Закона за защита на личните данни не е предвидено друго и не е дерогирано приложението на разпоредбата на ГПК, регламентираща срока за призоваване на страните за открито заседание. Върховният административен съд намира, че решението е правилно като краен резултат, при следните допълващи и коригиращи мотиви: Неправилно съдът е приел, че с погрешно посоченият 14-дневен срок за представяне на сравнителен материал в писмото до жалбоподателя (сега касационен ответник) е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е ограничило правата на лицето и представлява основание за отмяна на обжалваното решение. Определеният срок е инструктивен и не ограничава жалбоподателя да изпълни указанията на Комисията до провеждане на откритото заседание на 07.05.2020 г., включително и по време на същото. Само при положение, че административният орган откаже да приеме представен от лицето сравнителен материал съдът е длъжен да прецени дали този отказ води до нарушаване правото на защита на лицето. Не се споделят от касационната инстанция и съображенията на съда за нарушение на административно процесуалните правила поради неспазване на 7-дневния срок за призоваване на лицето преди откритото заседание на Комисията. Правилото на чл. 56, ал. 3 ГПК, на което се е позовал съдът, е неприложимо в случая. Препращащата разпоредба на чл. 144 АПК към правилата на Гражданския процесуален кодекс е само по отношение на съдебните производства, но не и за административното производство. Както в Административнопроцесуалния кодекс, така и в Закона за защита на личните данни не е предвиден задължителен 7-дневен срок за призоваване на страните преди заседанието на административния орган. Такъв срок не е определен и в Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация. Поради това обстоятелството, че жалбоподателят е бил уведомен на 26.05.2020 г. за насроченото открито заседание на Комисията на 02.06.2020 г. и към момента на провеждането му не е изтекъл 7-дневен срок, не води на извод за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на страната. Независимо от изложеното, тези неточни изводи на съда не обуславят отмяна на обжалвания акт. Данните по делото сочат, че след постъпване на жалбата в Комисията за защита на личните данни, жалбоподателят е уведомен по телефона на 10.04.2019 г. за изпратено писмо от Комисията за защита на личните данни до него, на адреса, посочен жалбата. За телефонния разговор е съставен протокол ППН-01-148#/10.04.2019 година. Съгласно чл. 18а, ал. 4 АПК, уведомяването по телефона е един от способите, който позволява получаване на съобщения от страните в административното производство. На следващо място, от кореспонденцията между Комисията и жалбоподателя е видно, че в по-късен момент е получавал съобщения и на електронната си поща. Предвид установените от Комисията законови възможности за получаване на съобщения от лицето, неправилно административният орган е приел, че следва да връчва същите по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК. Способът по чл. 18а, ал. 9 АПК когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването да се извършва чрез залепване на уведомление на вратата, може да намери приложение в случаите, при които не е възможно да бъде уведомена по някои от начините, посочени в чл. 18а, ал. 4, т. 1 4 АПК. Поради това касационната инстанция намира, че не е имало пречка лицето да бъде уведомено по телефона или на електронната поща за указанията да даде сравнителен материал за почеркова експертиза. В настоящия случай жалбоподателят е бил уведомен по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК (документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда), че в деловодството на КЗЛД има книжа, които той може да получи, но не е бил уведомен за тяхното съдържание. В допълнение трябва да се отбележи, че лицето е получавало и лично съобщения на адреса си, което разколебава твърденията на касатора, че не е било възможно уведомяването му по друг начин, освен чрез поставяне на уведомление на пощенската кутия. Ето защо, макар и по други съображения, е правилен крайният извод на административния съд, че Комисията за защита на личните данни е нарушила процедурата по уведомяване в хода на административното производство на жалбоподателя Бранц, с което е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Допуснатото нарушение не е позволило спорът да бъде изяснен от фактическа и правна страна, поради което съдът правилно е отменил решението на Комисията и е върнал административната преписка за ново разглеждане. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение