Решение № 6218 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1840/2021 г.

Решение № 6218 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1840/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 886 от 06.01.2021 г., постановено по адм. д. № 994/2020 г., Административен съд - Хасково, е отхвърлил жалбата на П. Х., действаща като ЕТ "П. Х. ", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Генерал Колев" № 30, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК – 548 - 0073287/25.09.2020 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП – София разноски по делото в размер на 200 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от. ЕТ"П. Х. ", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Генерал Колев" № 30, представляван от П. Х., чрез пълномощника му адв. М. Г.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Хасково е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Хасково и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски.

Ответният по касационната жалба началник на Отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол", при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния му представител главен юристконсул М. К. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на П. Х., действаща като ЕТ "П. Х. ", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Генерал Колев" № 30, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК – 548 - 0073287/25.09.2020 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която е наложена ПАМ – "запечатване на търговски обект" – хранителен магазин, находящ се в гр. Хасково, ул. "Генерал Колев" № 30, стопанисван от ЕТ "П. Х. " и забрана за достъп до него за срок от 2 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във вр. с чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н – 18/2006 на МФ. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че издадената заповед е и в съответствие с материалния закон. Мотивите в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведена е правната рамка на задължението за регистриране на извършените продажби в търговски обекти чрез издаване на фискална бележка от съответно устройство. В тази насока са посочени съответните разпоредби на ЗДДС, Наредба № Н – 18/2006 на министъра на финансите. 2. Възпроизведени са и разпоредбите на ЗДДС /чл. 186 и чл. 187 относно издаването на заповед за налагането на ПАМ при допуснато нарушение на механизма за регистриране на продажбите. 3. Съпоставяйки установените факти по делото с посочените правни разпоредби е прието, че от страна на жалбоподателя действително е допуснато нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н – 18/2006 относно начина на отчитане на продажби в търговския обект, поради което е налице хипотеза по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, даваща основание за налагане на ПАМ. 4. На стр. 5 и 6 от решението, съответно л. 54 – 55 от делото, са изложени мотиви защо първоинстанционният съд намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за неправилно наложена ПАМ, както и относно срока на продължителност на мярката. 5. Изложени са и мотиви защо решаващият съд приема, че издадената заповед за налагане на ПАМ е и в съответствие с целта на закона.

Направен е краен извод за законосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд – Хасково е не правилно като постановено в противоречие със закона.

В касационната жалба на ЕТ "П. Х. " се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Принципно оплакванията на касатора могат да бъдат сведени до следните три направления: - неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно извършено нарушение по чл. 27, ал. 1 от Наредба Н – 18/2006 г. на министъра на финансите, даващо основание за налагане на ПАМ при условията на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. " а" ЗДДС; необоснованост на изводите на административния съд относно вида и обема на наложената ПАМ; допуснато нарушение на материалния закон, свързано с несъобразяване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК.

По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното:

По делото няма спор за факти. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно възприети от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Мотивите на първоинстанционния съд за потвърждаване на издадената заповед за налагане на ПАП са обстойни и не следва да бъдат повтаряни в настоящето изложение. По същество водещият мотив на административния съд се изразява в това, че от страна на едноличния търговец действително е допуснато нарушение на правилата относно регистриране на извършваните продажби в обекта, даващо основание за издаване на заповед за налагане на ПАМ, а при определяне на срока на действие на мярката административният орган е изложил надлежни мотиви и е съобразил всички факти и обстоятелства, в това число е спазил и принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК.

Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд и ги намира за не правилен, необосновани на фактите по делото и при не правилно приложение на закона. Доводите и аргументите в тази насока са следните:

1. Допуснатото нарушение на нормата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н – 18/2006 г. е чисто формално. Видно от представеното на л. 11 по първоинстанционното дело "техническо обяснение" от "Вент" ООД/дружество поддържащо фискалните апарати на едноличния търговец във въпросния хранителен магазин/, допуснатото нарушение при отчитане на част от артикулите като такива по данъчна група "В" – петролни продукти, се дължи на допусната грешка при програмирането на фискалното устройство.

1. Констатацията на допуснато нарушение на отчитане на извършените продажби е направена на 12.08.2020 г., а на следващия ден – 13.08.2020 г. допуснатите неточности в програмирането на фискалното устройство са отстранени. Следователно, към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ – 25.09.2020 г. допуснатото нарушение е отстранено. Това прави лишено от съдържание изложеното в заповедта, че същата се издава за срок от два дни, за да може търговецът да преведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания.

1. Данъчната ставка на ДДС на артикулите по данъчна група "В" е същата, като на тези по група "Б", т. е. от допуснатото нарушение не са произлезли каквито и да е щети за фиска.

1. По делото липсват доказателства за извършени други подобни нарушения от търговеца.

1. Към датата на постановяване на съденото решение нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е изменена, считано от 12.12.2020 г. Според сега действащата редакция ПАМ се налага, ако лицето не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. Това означава, че след 12.12.2020 г. за нарушение от типа на процесното не се издава заповед за налагане на ПАМ. Вярно е, че нормата няма предвидено обратно действие, но същата явно показва волята на законодателя в тази област, което обстоятелство следва да бъде зачетено.

1. Оспорената заповед за разлика от много други действително съдържа смислени мотиви относно срока за определяне на мярката. Но предвид изложеното по-горе, така определеният срок се явява в нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК.

Нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път, при съответствие на фактическата и отчетената касова наличност, налагането на ПАМ за срок за запечатване на обекта от 2 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по- голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е потвърдил същата Административен съд – Хасково е постановил едно не правилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК – 548 - 0073287/25.09.2020 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" –Пловдив в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която е наложена ПАМ – "запечатване на търговски обект" – хранителен магазин, находящ се в гр. Хасково, ул. "Генерал Колев" № 30, стопанисван от ЕТ "П. Х. " и забрана за достъп до него за срок от 2 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във вр. с чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н – 18/2006 на МФ, бъде отменена.

При този изход на процеса НАП – София в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза административния орган, издал оспорената заповед, следва да бъде осъдена да заплати на касатора едноличен търговец разноски по делото за двете инстанции в размер на 820 лв., съгласно представения на л. 31 от настоящето дело списък с разноски и доказателства за тяхното извършване.

Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,