Решение № 3175 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1485/2018 г.

Решение № 3175 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1485/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, срещу решение № 7416/06.12.2017 г. постановено по адм. дело № 9574/2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отменен по жалба на "Екобулкос" ЕООД мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по жалба вх. № Е-11М-00-26/09.05.2017 г., като преписката е върната на административния орган за произнасяне по жалбата с изричен акт, съобразно дадените в мотивите на решението указания. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и допуснато противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в случая изобщо не е налице формиран мълчалив отказ на КЕВР. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяната на атакуваното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да остави без разглеждане оспорването, по което е образувано първоинстанционното производство. Прави алтернативно искане с което моли съда да отхвърли жалбата да се произнесе по същество на спора, като постанови решение с което да отхвърли жалбата на "Екобулкос" ООД, като неоснователна. Ответната страна - "Екобулкос" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Т., общ. Луковит, обл. Л., редовно призована. В съдебно заседание се представлява от управителя К. П., който заявява становище с което оспорва касационната жалба. Прави искания за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира за неоснователно възражението, че при формиране на фактическите си и правни изводи първоинстанционния съд допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост. Предлага процесното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба, по наведените в нея основания и онези, за които съдът следи служебно, се явява неоснователна. Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба, подадена от "Екобулкос" ЕООД срещу мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по жалба вх. № Е-11М-00-26/09.05.2017 г., срещу "ЕНЕРГО - ПРО - Мрежи" ЕАД, което след образоване на настоящото касационно производство е с променено наименование "Електроразпределение север" АД. Съдът е отменил мълчаливия отказ на КЕВР и е върнал преписката за произнасяне с изричен акт по подадената жалба, съобразно дадените в мотивите на решението указания. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че във връзка с подадената до КЕВР жалба е започнала процедура по чл. 150 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката на основание (Наредба № 3), съгласно който Комисията може да съдейства за доброволно уреждане на спорове при постъпване на жалба по чл. 142, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 и писмено съгласие от страните. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗЕ, съгласно която в двумесечен срок от подаване на жалба по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 комисията може да съдейства за доброволно уреждане на спора. Съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗЕ при жалби по ал. 1, т. 1, 2 и 3, включително подадени по ал. 2, когато не е постигнато доброволно уреждане на спора или при отказ на страна от доброволно уреждане, комисията взема решение по жалбата в срок два месеца след получаването й, който срок е изтекъл на 10.07.2017 г. Този срок може да бъде удължен с още два месеца, ако естеството на спора налага събиране на допълнителни данни и информация от комисията. Със съгласие на жалбоподателя удълженият срок може да бъде продължен с още два месеца. По делото няма данни, а и не се твърди срокът да е удължаван. Няма спор, че към 10.07.2017 г. липсва изрично произнасяне по жалбата на "Екобулкос" ЕООД. Такова липсва и към настоящия момент. Във връзка с релевираните от касатора оплаквания следва да се отбележи, че правилно съдът при наличието на годен за обжалване мълчалив отказ на КЕВР по горепосочената жалба, е приел, че според чл. 147 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/ КЕВР е следвало да се произнесе по постъпилата жалба с изричен акт, както и че законодателят не е предвидил възможност да не се произнесе. В тази връзка съдът е изложил подробни съображения относно правомощията на КЕВР при които следва да се произнесе с изричен акт по подадената до нея жалба. След като Комисията не е направила това, формираният в случая мълчалив отказ е приет за незаконосъобразен само на това основание, както и по мотиви, че са събирани доказателства, но не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за него и няма съставен доклад, в който да са отразени становищата на страните, събраните доказателства, и правните и фактически констатации по жалбата. След като жалбата на дружеството попада в хипотезата на чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 и на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, то в правомощието на КЕВР е да я разгледа и да се произнесе. Следва да се има предвид, че КЕВР дължи произнасяне по подадената жалба, след изпълнение на процедурите по чл. 144 - чл. 146 от Наредба № 3, след което на основание чл. 147 от Наредба № 3 има правомощия да прекрати преписката или в случай, че жалбата е основателна да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им. Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая съгласно разписаното в закона КЕВР е имала не само правомощието да се произнесе с изричен акт, но и задължението за това. След като КЕВР не се е произнесла в срок с надлежен акт по подадената жалба и по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК е формиран мълчалив отказ. Такъв мълчалив отказ от произнасяне по жалба е недопустим и е изключен от нормативната уредба, поради което правилно съдът го е отменил и върнал административната преписка на органа за произнасяне с изричен акт съобразно дадените в мотивите на решението указания. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение