Решение № 11114 от 5.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Областна администрация - Пловдив обжалва Решение 471/26.03.2021 г. по адм. дело 1231/2020 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено оспорването на касатора против изричен отказ, обективиран в писмо изх. 17-120/10.06.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Бургас, за извършване на изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Ахтопол, община Царево, област Бургас, за поземлени имоти с идентификатори 00878.107.417, 00878.107.13 и 00878.107.47 по заявление на областната администрация от 11.09.2018 г. От ответниците Д. Павлова-Радева, С. Павлов, Община Царево, К. Шейтанов, Ц. Петрова, Л. Купенов, Е. Пейчева и Д. Генова са на позиция за неоснователност на жалбата, началникът на СГКК Бургас, Д. Николов, С. Николов, С. Томова, А. Томов, Д. Томова, М. Миланова, Д. Заяков, М. Медникарова, С. Бечева, Д. Купенова, С. Купенов, П. Купенов, Ц. Христов, Л. Кирилова, О. Христов, Л. Делчева, Р. Димитрова, З. Каракадиева, С. Йосифова, Г. Каракадиев, Г. Павлов, Д. Кралева, С. Маринова, Р. Русев и С. Стоянов не изразяват становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Предмет на заявлението за изменение на кадастъра е нанасянето в трите поземлени имота на 15 бр. постройки, представляващи почивна база, и записването им в кадастралния регистър като собственост на областната администрация. Искането е разгледано на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 вр. чл. 54, ал. 1 ЗКИР като непълнота във влязлата в сила кадастрална карта. Органът по кадастъра е изложил мотиви за липсата на представени документи за собственост по отношение на обектите, съответно водеща и до невъзможност за индивидуализация на бунгалата, складовете, столовата и административната сграда и за определянето им като подлежащи на нанасяне сгради по чл. 23, т. 2 ЗКИР. Тъй като с изменението се иска отразяването на сгради в имоти с вписани собственици и с оглед направените в административното производство възражения на заинтересованите страни, е възприета материалноправна предпоставка за отказ да се извърши промяната спор за материално право (чл. 54, ал. 2 ЗКИР). Решаващите изводи на първостепенния съд за процесуалната и материална законосъобразност на акта-отказ са правилни. Предвид съдържанието на заключителния акт в административното производство и конституирането им като страни в хода на съдебното оспорване на акта, неучастието на всички заинтересовани лица в процедурата не е довело до ограничаване на правото им на защита, респ. не се е отразило на решението на административния орган и на резултата от спора, и не може да се определели като съществено процесуално нарушение. От друга страна, доводът в тази насока е и недопустим, доколкото касаторът не е легитимиран да предявява чужди права аргумент от чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. Споделими са приетите и от съда съображения на административния орган, че представените с искането за изменение на кадастъра доказателства не установяват вещни права в полза на заявителя. Само това основание е достатъчно да обоснове законосъобразността на отказа, независимо от констатациите на съдебно-техническата експертиза, че почти всички сгради имат белезите на обекти на кадастъра по чл. 23, т. 2 ЗКИР. Актовете, на които се основава областната администрация (изчерпателно изброени в мотивите на изричния отказ и на съдебното решение), са доказателствени източници относно разрешаване на строителството, приемането на обектите, преотреждането на земя за изграждане на ваканционно селище и преработване на картата на възстановената собственост. Нито един от тях обаче не е от категорията актове, удостоверяващи придобиването или признаването на право на собственост върху поземлените имоти, респ. учредяването на ограничено вещно право на строеж за сградите или приравнимото на вещно право стопанисване и управление. Тези актове, освен естеството им, не съдържат конкретно описание на параметрите на постройките и местоположението им или индивидуализация на почивната база в цялост и единство с включените в нея постройки, очертаващи обективна връзка между титуляря на права и обектите на собственост/ограничени вещни права. Кадастралният регистър съдържа данните за собственика на недвижимия имот и за другите вещни права върху него, както и за акта, от който се черпят правата чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3 ЗКИР. При отразяването на необходимите данни в регистъра административният орган е обвързан от представянето на редовен от външна страна акт, легитимиращ заявителя като субект на вещно право върху обект на кадастъра. Вън от формалната преценка за наличието на подобен акт, органът не разполага с възможността да се произнася по евентуалното възникване на недокументираното право. Затова доводите в касационната жалба, аргументирани с анализ на законодателството относно капиталното строителство в периода 1976-1991 г., не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Те са относими към проверката дали са осъществени елементите от фактическия състав на правото на собственост, правото на строеж или на стопанисване и управление от страна на ведомството и какъв в действителност е източникът на нематериализираното в нарочен акт право върху поземлените имоти и/или сградите в тях. Самата държава не е припознала твърдените права чрез удостоверяването им с акт за държавна собственост чл. 5 ЗДС. Изследването на въпросите породени ли са правата и съществуват ли към момента, вкл. отричането на легитимиращото действие на актовете на заинтересованите страни с позоваване на чл. 34в ЗСПЗЗ и трябва ли да се считат за обезсилени по право решенията на общинската служба по земеделие и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за съответните имоти, не е в компетентността на органа по кадастъра, а в подведомствеността на гражданския съд. Законосъобразността на отказа да се допусне изменение на КККР е по хипотеза обусловена от обхвата на правомощията на началника на СГКК. Съществуващите сгради не са били нанесени в одобрената КК, което сочи на непълнота на кадастъра - § 1, т. 16 ДР ЗКИР. В тази хипотеза правомерността на отразяването на новите обекти изисква да се изключи спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, който до разрешаването му по общия исков ред е отрицателна предпоставка за изменение на КК чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В случая, дори и да се приеме позицията на касатора за принадлежност на правата, отказът отново би бил материално законосъобразен поради наличието на спор за материално право, обективиран чрез изричното противопоставяне на изменението от страна на вписаните в кадастъра собственици на поземлените имоти, в които попадат сградите, заявени за нанасяне. Неприложима към казуса е нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, уреждаща правилото за записване в КР на данните за всички лица, ако има документи, удостоверяващи дублиране на носителите на вещни права за един и същ имот. Хипотезата е различна тя предполага промяна единствено в регистъра при вече нанесен в КК обект, спрямо който насрещните субекти разполагат с конкуриращи се актове, удостоверяващи вещни права. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Изходът на делото е основание за присъждане на своевременно заявените и платени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника по касация Община Царево. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение